Томов: Необходима ни е нов тип европейска коалиция

Томов: Необходима ни е нов тип европейска коалиция | StandartNews.com

КТБ има много прегрешения, но още може да се спаси

Ако през 2015 г. няма мащабни реформи, България ще изпадне в колапс, казва проф. Александър Томов

- Проф. Томов, ще се оправдаят ли прогнозите, че съвсем скоро България я чака финансов и икономически колапс?

- Това е прекалено силно изказване. То може да се сбъдне само ако след 5 октомври нямаме стабилно правителство и страната стане неуправляема. Причината е, че част от системите на държавата и обществото са в много тежко състояние. Става въпрос за енергетиката, за здравеопазването, за някои сегменти на банковата система. Има дефицит в бюджета, който, ако не се справим с разходите може да надхвърли 3 %, и това ще е в нарушение на изискванията на ЕС. Ако няма управление, което да преподреди държавата и още през 2015 г. да извърши много мащабни реформи, може да се стигне до криза в цели стопански сектори с всички последствия от това. Разбира се, все още има котви, които държат стабилността - членството ни в ЕС и НАТО, както и валутният борд. Поради това аз не очаквам колапс, освен ако не се получи политически разпад.

- Какво влагате в "политически разпад"? Има ли значение дали ще ни управлява отново коалиция или една партия ще успее да спечели достатъчно гласове?

- Смятам, че след 5 октомври трябва да се формира стабилно европейско мнозинство. Дали ще бъде съставено от една, две или три партии зависи от вота. Но България трябва окончателно да приключи с колебанията около проевропейския път на развитие. Не става въпрос за политически заявления, а да влезем в Европа и като валута, и като енергетика, и като финанси. Има ясен път как това може да се случи. През 2007 г. България влезе в Европейския съюз политически, но тя още не е достатъчно интегрирана икономически. Ние сме откъснати от големите финанси на света, поради което парите в страната са недостатъчно, оборотите са нищожни и кредитният ресурс е много малък. И всичко това, на фона на свиването на индустрията, в крайна сметка води до много нисък растеж на икономиката и бедност.

- Виждате ли политическа воля за създаване на такова европейско мнозинство?

- След провала на правителството на БСП и ДПС, което несъмнено е доказателство за историческия провал на соцпартията, интегратор на такова мнозинство може да бъде ГЕРБ. Трябва да признаем, че без ГЕРБ не може да има ново европейско мнозинство и стабилност. Въпросът е самата партия да се отвори към обществото и същевременно да намери съюзници и в парламента, и в гражданското общество. Според мен сега Бойко Борисов има уникалния шанс да стане интегратор на такова мнозинство. Убеден съм, подобна политика ще бъде силно подкрепено от почти всички наши големи европейски партньори.

- Трябва ли да се актуализира бюджета, трябва ли да се емитира дълг и колко да бъде?

- Според мен не трябва да се говори повече на тази тема, а тези, на които народът е възложил съответните отговорности, да приемат бързи решения. Моето мнение е, че страната е тръгнала в неправилна посока и трябва да се промени цялостната икономическа политика. Запушването на някаква дупка като се вземе заем не е решение на проблема. Това никога не е било добро. Просто трябва да се започне веднага след изборите с много сериозни бюджетни реформи, това е решението.

- Всичко, което казахте дотук ли са причините чуждите инвестиции да ни заобикалят?

- Има още няколко - например че българската приватизация не доведе у нас големите мултинационални компании, благодарение на грубите грешки на няколко поредни правителства. Ние раздадохме големите си предприятия на наши хора - довчерашни комсомолци, партийни секретари, бивши служители на службите... Подарихме цели сектори на хора, без авторитет, които ги превърнаха в крайна сметка в скрап. И това е основната причина чуждите инвеститори да напуснат. Друга причина е разпарчатосването на земята. В България много трудно се намират дори хиляда декара комасирана земя, за да се построи завод например. И последната причина е, че ние нямаме никаква сериозна, здрава връзка със световните финансови центрове. Нито борсата ни е достатъчно мощна, нито имаме фирми, листвани на световните пазари. И аз затова ще участвам в тези избори заедно с партия Българска социалдемокрация, с едно-единствено послание - икономиката на България. Само за да бъде чуто това, което предлагам за привличане на световните пари у нас. А не само да се караме като кокошчици за дребни зрънца. И ще ви кажа моята най-печална констатация като професор-икономист - страната ни е изправена финансово до стената. Целокупно финансите ни - и в банките, и във фирмите - са значително по-малко, отколкото е необходимо за едно сериозно и прогресивно развитие.

- Как тогава ще се случи това, което искате за икономиката на България? Има ли достатъчно потенциал?

- Потенциалът ни е в природата. Аз съм обиколил целия свят. Много малко са страните като България - съчетание на зелено и топло, на свежо и красиво. И затова, ако има достатъчно политически предпоставки, сред тази природа може да се направят икономически чудеса. Да, унищожени са българското машиностроене, химията, цели отрасли са унищожени, но природата е тук. И тя дава шанс за мащабни инвестиции, ако държавата създаде механизми за това, ако не сме блокирани от алчност и завист.

- Но това не се случва вече цели 25 години...

- Не се случва, защото нямаме нито добра икономическа политика, нито стимулиращо чуждите инвестиции законодателство. И аз се надявам новото правителство да приеме закони за решителна промяна в отношението към чуждите инвеститори. Нашите закони не стимулират, а ограничават. Чуждият инвеститор тук е гост, но не му казват "Добре дошъл", а го питат "Какво ще правите тук и колко ще ми платите ?"

- Това проблем на бизнес средата ли е, или е проблем на политиците?

- На политиците. Когато те се карат непрекъснато за елементарни неща, когато общата атмосфера е толкова лоша и черния пиар е ежедневие, не може да има добър бизнес. Основната тема в нормалните страни е кой какво е построил, кой какво е създал и спечелил, а при нас това " кой какво е откраднал". Във всяка страна героите са в университетите, в спортните зали, в технологичните центрове. У нас обикновено това са застреляните мутри. Това трябва да се преодолее.

- Индустриализацията на страната ли е проблемът?

- Не ми харесва този термин. Навремето говорех за нишова стратегия, имайки предвид опита на страни като Финландия и Южна Корея. Накратко това означава концентриране усилията на държавата, на инвестициите в определени направления, в които страната има предпоставки да се развива. При нас алчността, жаждата да се приберат парите на този или онзи, да станем милионери за два месеца в крайна сметка унищожиха всичко. Но все още не е късно, перспективи има.

- Какви например?

- Например туризма, но не стандартния, за масовия потребител, а новите типове туризъм, което прави страната атрактивна. По такъв начин, че всеки европеец да си каже: "Нека да отидем там, има нещо много интересно." Или селското стопанство, което при нас може да се превърне в производител на 100% органическа храна. Шансът ни е уникален, докато западният свят върви все повече към изкуствени храни. Не трябва да се затваряме в собствения си пазар, а да мислим как да произвеждаме нещо уникално, и то за целия свят.

- Как виждате ролята на държавата във всичко това, трябва ли тя да участва, доколко да участва?

- Адам Смит е казал през 1776 г.: "Държавата трябва да прави всичко онова, което частният бизнес не може." В България държавата трябва да направи реформите и да освободи бизнеса от монополите и олигарсите.

- Вие бяхте за известно време свързан с "Кремиковци". Какви са поуките от това, което се случи с него?

- Първата е, че не трябва да се позволява на престъпниците да се занимават с голямата икономика. Втората е, че българската държава не е защитена от т. нар. предумишлени фалити. Случаят с "Кремиковци" е такъв - той е фалиран предумишлено, от хора свързани с тогавашното правителство на БСП. Такива неща в България продължават да се случват едва ли не всеки ден. Подобен случай е сега с КТБ.

- Намирате ли паралел между банката и комбината?

- И в сегашния случай има група лица, които искат да присвоят активите на банката. И още няколко лица, които са взели големи кредити и ако тя фалира, те няма да ги върнат. Загубата ще е за вложителите и за обществото. Банката има много прегрешения, много нарушения, но все още може да се спаси.

- Какъв е изходът и има ли въобще такъв?

- Да, изход има и той е в ръцете на Централната банка и, разбира се, на правителството. Трябва да се направи обективна оценка на активите и задълженията й. Тя е финансирала крупни индустриални структури. Нейният собственик притежава колосални ликвидни компании като БТК, "Петрол" и много други. Ако има начин това да се превърне в пари и да се върне на КТБ, нещата ще изглеждат различно. Но най-важното е да не се оставя банката дълго време в това състояние. С всеки изминал ден тя се обезценява и нейните активи се стопяват.

- Действат ли бързо БНБ и управляващите, вземат ли се верните решения?

- Разбира се, че не. Те просто трябваше да излязат с много ясен план още преди юли, което се случва може да се определи като безпомощност. Другият вариант е да се прави умишлено, но това просто не искам дори да си го помисля. Такова нещо не се случва в европейска държава.

- Ще се наложи ли да се вземат пари от бюджета, за да се спасява банката?

- Това е неправилно, несправедливо и по същество незаконно, Единственото, което би могло да се позволи бюджетни средства, е да се допълни Фондът за гарантиране на влоговете с пари от бюджета, ако не стигат, но на заемна основа, като временен заем. Парите в бюджета са на всички българи и не може да се използват за подобни компенсации. Това ще създаде много лош прецедент в бъдеще и ще формира неправилни
Очаквания.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай