Писателят Калин Терзийски е дипломиран психиатър. Като такъв работи четири години в психиатричната болница "Свети Иван Рилски" в Курило. Потърсихме го да коментира скандала с психиатрията в Карлуково, където след акция на ДАНС стана ясно, че болните са били третирани като бели роби.
Съмнявам се, че болните в Карлуково са били бели роби
- Г-н Терзийски, стана ясно, че психично болни хора от болницата в Карлуково са карани да работят като "бели роби" на частните обекти на щефове на болницата. Освен това са източвани и пенсиите и социалните им помощи. Какво става с обществото ни, че сме готови да посегнем на най-беззащитните хора?
- Не съм бил там и не съм изслушал и двете страни. А сега да видим - кои са двете страни? От една страна са явно тъй наречените шефове на болницата, които са използвали труда на болните. От друга страна са журналистите, които се явяват "будна съвест". И евентуално - пациенти, които са се оплакали. Но дали винаги едно оплакване на психично болен човек е наистина оправдано? Ще ви дам пример: Често психично болни се оплакват от родителите си. Всъщност - най-често. И те се оплакват най-често от това, че родителите им взимат пенсиите и си правят с тях каквото си поискат. Когато проверим - оказва се, че бедните им родители, които обикновено са пенсионери, просто взимат пенсиите им и с тях им купуват храна. Защото, ако не го направят, психично болният ще си вземе пенсията и сам ще я изхарчи за цигари и кафенца, а за храна няма да остави и една стотинка. В такъв случай оправдано ли е оплакването на болния?
Сега! Някой ще каже - ти си фашист, ти изкарваш болните виновни, а тия, които ги експлоатират - оневиняваш! Нищо подобно! Винаги съм се борил с всички сили срещу разни мръсници, които експлоатират човешки труд по нагъл начин. Но просто в случая не съм запознат - дали наистина е експлоатиран трудът на тези болни.
Когато ми казахте, че ще ме интервюирате по този въпрос - аз веднага се обадих на моя приятелка, която е шеф на голяма психиатрична болница. И тя ми каза, че цялата работа е в липсата на регламент. Съществува такъв вид терапия (все още), която се нарича трудотерапия. Да - прочутата трудотерапия от миналото. И доколкото в Карлуково тя се практикува, съвсем в реда на нещата е лекуващите се там да работят. И тук идва проблемът. Как се осъществява точно трудотерапията ? На какви обекти? Моята приятелка - директор на болница - ми каза още: "Аз съм щастлива, че нямам трудотерапия при мен, защото е голяма клопка това! Винаги ще те обвинят за нещо! Винаги ще се намери някой, който да каже, че е експлоатиран нечестно". И аз съм сигурен, че е така - дори и добрите намерения (ние добре знаем това) в България често се тълкуват като престъпни намерения. Такива сме си ние.
Ще кажа нещо важно: Трудотерапията е особено и стопроцентово полезна! Не експлоатацията на болни хора, а трудотерапията. И ако някой я унищожи, защото е параноик и подозира всеки и всичко - ще е много, много жалко.
Българите сме царе на това - да унищожим нещо добро, защото подозираме създателя му в користни подбуди. Ние сме ужасно злонамерени и завистливи. Да не говорим за журналистите, които донасят от девет кладенеца вода, за да изнамерят нещо грозно, престъпно и ужасно. Пък дори и да го няма. Оправданието им е, че бдят за нередности. Но не е така. Просто си изкарват парите с черни новини.
И пак - не казвам, че в случая няма нарушения! Не знам и не мога да твърдя, докато не е разследвано всичко, случило се там.
- Има ли проблем с подбора на работещите на такива места, какво би трябвало да се направи?
- Според мен, най-трудно се намират санитари. Но все пак - не мисля, че липсват хора - при тая безработица. Когато работех в ПБ "Свети Иван Рилски" - имаше някои санитари с криминални досиета, а и с криминално поведение (без майтап). Но сега, като ходя там, виждам, че санитарите са много по-свестни и нещата са значително по-добре. Това се дължи най-вероятно на безработицата. А и промяната на ценностната система на лекарите и сестрите има значение. В края на краищата - социалистическият човек беше една аморална, груба, мързелива и крадлива свиня. Спомнете си продавачките в магазините! Сервитьорите в "Балкантурист". Какво да говорим за санитарите и сестрите. Сега той лека-полека отстъпва.
- Вие сте работил като психиатър в Курило, имате ли впечатления за издевателства над уязвими пациенти в този период?
- Да, аз отговорих с предишния си отговор. По мое време имаше наистина ужасни неща. Сега - струва ми се - такива издевателства там са доста намалели и са инцидентни, рядкост са. И ако бъдат установени - веднага се взимат мерки. Помня от ония времена: Примерно - санитар иска пари от пациент, за да му направи някаква услуга. И то - дребна услуга за сериозни пари. Примерно - за да му купи цигари, му взима 5 лв. отгоре. А пациентът е на затворен режим - нали разбирате? Изнудване. Но сега това е рядкост. Просто хората са различни. Все пак не сме 96-та. Тогава даже малките деца мечтаеха да станат мутри.
- Как се промени отношението ни към хората с психични заболявания в последните години? Станахме ли по-нетолерантни?
- Тук пак ще говоря за ужасяващото мрънкащо черногледство на журналистите! Дали сега сме станали по-нетолерантни?! Глупости! Напротив! В годините, в които аз бях психиатър, болните дори често ги биеха. Пребиваха ги от бой. Санитарите ходеха с палки и белезници. Аз бях психиатър именно на ръба на социализма. По времето на ужасната Жан-Виденова зима постъпих. Психиатрията приличаше на скотобойна. Сега ходя в Курило с удоволствие. Не е станало по-богато, но хората са други. Младите лекари, които не са родени в диктатура, са просто чудесни! Помислете за Моисей и 40-те години скитане. И не се самоокайвайте!
- Всеки път, когато психично болен извърши някакво престъпление, се повдига въпросът "защо не си ги държат там, в лудниците". Знае се, че много хора са оставени да се лекуват стационарно. Има ли проблем с диагностицирането и лечението на подобни хора? И по-голямо количество ли са според Вас престъпленията, които те извършват ?
- И мен ме измъчва фактът, че хора, които наистина би трябвало да се лекуват или поне да живеят в защитена среда - са по улиците и правят бели. И лекарите имат оправдание - такава е световната тенденция - да се лекува извън заведенията; а и основното оправдание - че няма пари. Хем великата модерна световна тенденция, хем - няма пари. Така сме ние. На гол тумбак - чифте ядрени ракети. Хората, които са наистина болни - трябва да получават адекватни грижи. А им се обръща внимание наистина само в болниците. Когато излязат навън - те остават на произвола на съдбата. Затова - мисля, че за много от тях е по-добре да са в болница. Поне, докато не се уреди извънболничната помощ. Тя в момента е пълна измишльотина. А престъпленията на психичноболни са капка в морето на другите престъпления, така че - да не говорим за тях. Занимайте се с хората с власт, когато става въпрос за престъпления.
- Увеличават ли се според Вас хората с психични заболявания у нас?
- В никакъв случай не се увеличава нито броят им, нито тежестта на болестите. Те зависят от гените ни и просто вървят заедно с човешката ни природа. Докато има хора - ще има и определен процент психично болни. И аз дори бих се борил да променим представата ни за тия състояния. Тези хора просто са друг вид хора. Ни по-лоши, ни по-добри. На друго ниво на адаптация на съзнанието. Те имат нужда и от друг вид живот. С условия, които ние - по-силните - можем да им осигурим. Ако сме достатъчно добри да го направим.
- Ако трябва да поставите диагноза на цялото ни общество, каква би била тя?
- Обществото ни няма морал. Защото няма вяра в Бог.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
