Теди Москов по традиция разчовърка мислите и емоциите на публиката с двата си нови спектакъла - "Професия: Лъжец" във Варна и "Карай да върви..." по "Кандид или оптимизма" със студентите в НБУ. В първия прочутият режисьор се връща към философията на любимите си италиански мъдреци - тук към "Джелсомино в Страната на лъжците" на великия разказвач Джани Родари. За втория казва: "Трудно е да пазиш равновесие върху нещо толкова тънко, колкото е хуморът на Волтер. И за какво? Единственото полезно нещо, което се случва по време на цялото пътешествие, е придобиването на усмивка".
- Теди, кои са най-лъжливите професии според теб и варненската ти постановка?
- "Професията" Човек по принцип е лъжлива. "Работещият" като Човек първо заблуждава фундаментално себе си: Смъртта не е "уволнение", а само "отпуск" от живота и след него работата продължава! После лъже на дребно "колегите" човеци: "Думите са създадени за прикриване на мисълта" - цитирам някой психолог (или психопат), но не си спомням кой. Спектакълът ми не е толкоз дълбок - занимава се основно с политическите лъжи, с лъжливата ни история, с тъпизма на комунизма и с безскрупулността на днешното време. Занимава ме невежеството и на духа, и на мозъка, което се насърчава от всяка власт. Насърчават го вестници, филми, спектакли, концерти, радиа и телевизии. Насърчава го и бюджетът ни за култура - един от най- ниските в света! Но спектакълът е весел - какво друго ни остава!? "Ти би могъл да бъдеш весел и ти си весел всеки час. Как иначе би понесъл да си писател във Бургас" - Христо Фотев към Недялко Йорданов.
- Казваш и подсказваш, че изкуството е лъжа, която ни помага по-лесно да понесем живота - нима всички артисти прикриват истината?
- Ако вместо да я прикриват, я оповестяват, те се превръщат в оратори - или в изпълнители на политически песни. Разбира се, в изкуството трябва да има истина, но тя е особената артистична истина. Грузинският художник Пиросмани рисува лошия човек малък, а добрия - голям, независимо кой къде се намира. Лъжливата му перспектива е по свой начин истинска. Някои наричат лъжата в изкуството "илюзия", но това е извинение за измамата. Фелини си признава: Sono un gran bugiardo. - "Аз съм голям лъжец". С лъжа се опитах да се занимая и аз, без да се сравнявам с големия лъжец. В моноспектакъла на Мая Новоселска "Едно малко радио" тя разказва за всичко, което не й се е случило, сякаш й се е случило.
- За какви комплекси на нацията говори премълчаването и преиначаването на историята?
- Това не са комплекси на нацията, а манипулации на преиначилите, преиначаващите и смятащите да преиначават историята ни, стига да им дойде редът. Жалкото у нас е, че всеки, дошъл на власт, "твори" минало, а не бъдеще.
На някакъв конгрес на БКП е взето решение за промяна на историята ни. И до днес не се учи, че десните сили в "монархофашистка" България са имали съпротива срещу Хитлер. От тях например идва инициативата за спасяване на част от българските евреи, неизпращането на нито един български войник на фронта и превръщането по този начин на войната в невойна за нас! Чувал съм от габровци, че фабрикантът Пенчо Семов, който лично се е познавал с Чърчил, е ходатайствал "българският Манчестер" да бъде спасен от бомбите. Да не говорим, че преди това се е опитал да подкупи със 150 000 златни гроша Ньойския конгрес, за да смекчи санкциите за България. Но никой учебник не му отделя дори два реда.
- Кои са най-големите митове в държавите, чиито имена завършват на "ия" - и най-вече в България?
- Трудолюбието и гостоприемството. Първото е спорно, а второто е специфично - едни "гости" сме ги задържали 250 години, други - 500, трети - 45. А когато ние отидем някъде на гости, сме вечно недоволни от това как ни посрещат! Една жена ми се оплакваше, че в "Ал Италия" не знаели български!?
- Имаме ли достатъчно и качествени интелектуалци, които да започнат ново Възраждане? Или трябва да гръмне ново черешово топче за съвременно въстание?
- "Черешово топче" е хубава метафора за днешните протести. Те като него пропукаха и се пропукаха. Но всяко начало е трудно. Колкото до интелектуалците, Ренесансът (италианското възраждане) е започнат от банкери. Това е единственият случай в човешката история, в който банките създават духа на времето и "произвеждат" интелектуалци. Колкото до въстанията, не бих казал че Бенковски е интелектуалец. Същото важи и за Спартак. Стефан Стамболов е писал стихове, но не особено сполучливо. Ботев е изключение, но знаем как свършва. Ще обърна специално внимание на въстаника от Хвърковатата чета Захари Стоянов, който на 18 е бил неграмотен, а на 36 - председател на Народното събрание и може би най-великият ни писател. Но всяко изключение потвърждава правилото. На нацията ни липсва, липсвал е и ще липсва духовен водач
Ние не търпим авторитети - и затова следваме тези, които приличат на нас. Ако се замисля за влиянието на хората на духа върху нацията, освен за Паисий, се сещам може би за Васил Априлов и първото му светско училище. Може би за Дънов в по-ново време. Не знам!
- Как да постигнем равновесието в ума и душата си - хем сме наясно, че затъваме от първичност и простотия и се топим заради отрицателния демографски прираст, хем пък трябва да сме горди българи?
- Ако имах отговор на тоя въпрос, щях да съм министър-председател!
- Излезе изследване, в което се казва, че песимизмът удължава живота, а от ракията поумняваме - твоето мнение?
- Не трябва да имам мнение по всеки въпрос. Но от опит знам, че ракията води до оглупяване.
- Международни анализатори ни изкараха по-умни от съседите на Балканите и по-глупави от доста европейски народи.Как би коментирал?
- По-глупавите ни балкански съседи имат нобелови лауреати - например хърватинът Иво Андрич за литература. Други от по-глупавите са създали дадаизма и абсурдизма в модерното изкуство (румънците Тристан Цара и Йожен Йонеско), а прадедите на едните ни южни съседи са положили основите на философията, астрономията, геометрията, демокрацията и най- важното за мен - изобретили са театъра. Склонен съм да им простя "оглупяването". Нека не забравяме, че дедите на другите ни южни съседи са ни управлявали 500 години. (Това доказва тяхната глупост). А колкото до международните анализатори, не знам с какви мерни единици мерят това, което според Айнщайн е безкрайно като Вселената - човешката глупост. А и само глупак би се заел да измерва ум. Освен това няма глупав или умен народ! Подобна теза води до нацизъм или комунизъм!
- Разкажи за габровския си род и какво си наследил по негова линия?
- Габровският ми дядо Стефан Сираков, баща на майка ми, е бил дребен търговец на вино - честен и трудолюбив (нямал наемни работници). И заради това е обявен за "враг на народа". Четири години е бил в концентрационен лагер "Белене" заедно с други честни и трудолюбиви хора. След излизането си оттам през 1953 г. става маркировач в ресторант. Всички го обичаха заради почтеността и скромността му, викаха му бай Стефан - кръстен съм на него. Баба ми Бегония отказала да стане доносник, затова останала без работа и заплата. Майка ми, Рада Москова, като дъщеря на концлагерист е имала полагащите й се затруднения, които описва в книгата си "Ние, Негероите". Родът на баща ми е от Севлиево. Севлиевският ми дядо Иван Москов е професор по съдебна медицина, отказал на Богдан Филов да отиде в Катин и да освидетелства руските убийства на полските офицери. По желание на принц Кирил извършва аутопсия на цар Борис и доказва смъртта му - "лява коронарна тромбоза" (инфаркт). Това не омаловажава дръзкото несъгласие на царя с Хитлер при последната им среща. Инфарктът с положителност се дължи на стреса след разговора им. Брат на дядо ми е социалдемократът Атанас Москов.
- Майка ти и баща ти са лекари и артисти - какъв пожела първо да станеш като хлапак - режисьор или, примерно, хирург?
- Родителите ми бяха "безпартийни", което им пречеше да осъществят даденостите си. Баща ми, доктор Стефан Москов, е композитор и изпълнител на устна хармоника. Четвърти е в света по надсвирване, станало в Италия, и е носител на първа награда за джазова тема на фестивал в Монако. Майка ми е поет и писател, "промъкнала се в детската литература", както се е изказал виден член на Съюза на българските писатели. Първият й роман излезе, когато стана на 80. Сега пък Антони Дончев прави аранжименти на песните на баща ми, които ще издадем в диск по случай 82-ата му годишнина. Никога не съм желал да стана нещо конкретно! Като са ме питали като дете какъв искам да стана, съм отговарял: Просяк! Бил съм певец в хор, фасаден бояджия, спасител на плажа, режисьор в куклен и драматичен театър, в телевизията и в киното. Писал съм сам сценариите си. Не съм изключителен в нито една от тези професии.
Когато си по малко от всичко, не си много в нищо. Като малък се виждах като трапер в Канада. Когато слушах Оскар Питърсън, исках да съм пианист, когато гледах Ингемар Стенмарк исках да съм скиор. Може би професията "известен" подсъзнателно ми е мечта.
- Беше ли бунтар още във ВИТИЗ или благият ти характер се прояви след това?
- Доколкото присмехът може да се нарече бунт. От първата до последната си постановка ме е занимавало "несъгласието"! Първо - към принципите на социалистическия психологически театър и реализма, особено "шаячния". След това към сюжета в пиесата - оттам и към сюжетите на живота ни. Мразя "причинно-следствената връзка"! Влюбен съм в логиката на абсурда, но двигател в работата ми винаги е било социалното!
- Разкажи смешна или тъжна история от Толбухин, където беше разпределен, след като взе тапията от ВИТИЗ.
- Там заченах смешно-тъжния си син Иван. Там направих смешно-тъжното си представление "Някои могат, други не". Там усетих живота в смешно-тъжната провинция България. Най-смешната случка не се случи в Толбухин, а на път към Италия през 1987 г. с толбухинския куклен театър. За да не харчим за нафта, бяхме конструирали допълнителен резервоар в багажното на автобуса. Той разбира се протече. "Умно" го залепихме със сапун без всякакъв успех, после го обърнахме с дупката нагоре и го скрихме в храстите край магистралата до Любляна. На връщане прескачахме мантинелата, притичвахме с бидони за зеле, които откраднахме от Словения. Смучехме нафта с маркучи и на прибежки я претакахме. Тогава с нас трябваше задължително да пътува човек от партията, който ни съсипваше със своите умозаключения за западния свят. Но те се нуждаят от отделен хумористичен разказ.
- Какво ти допада най-много от афоризмите, идеите и посланията на великия присмехулник Волтер?
- Обичай това, което ти се случва! - това е посланието, което изтеглям от "Кандид или оптимизма". В текста си Волтер взима за асистенти "Гавра, Надежда и Любов". Те, като милосърдни сестри, се грижат за християни, мохамедани, философи, простаци, баронеси и проститутки. "Надежда" като "Розовата пантера Пинко" оцелява при всякакви обстоятелства и неуморно следва Кандид през ужасиите, които му се случват в този "най-добър от всички светове". А в усмивката си над оптимизма Волтер не е сам. До него се усмихват Гавра и Любов.
- По-черен ли стана хуморът ти след случката в Бохум, която ти докара кома?
- Случката в Бохум беше сблъсък между пешеходец и автомобил. И двете са с щети. Тези на пешеходеца - трайни! Тях, за разлика от автомобила, тенекеджия (дори Деси) не може да ги оправи. Инвалид съм, слава Богу - не духовен. Но пиша "Богу" с главна буква от лицемерие. В резултат на този сблъсък хуморът ми стана по-сериозен, олекотен със заядливост.
- Мислиш ли, че черната серия говори за някаква обреченост сред арт генерацията в най-голямата си сила - Баташов, Чочо, Кольо Карамфилов...
- Господ прибира по свои съображения. Талантите винаги са го привличали. От тях възрастен умира единствено Микеланджело. За да не се правя повече на оригинален, ще замълча!
- Обеща на майка си и на жена си Мая, че няма да говориш за политика по телевизиите - какво друго им обещаваш, а пък не изпълняваш?
- Да не ям сладко. Да спра да работя за известно време. А - и да не давам интервюта!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
