Затваряме, но спечелихме незабравими преживявания, казва управителят Мартин Михайлов
- Г-н Михайлов, думата "култов" рядко е уместна и често прекалена, но в случая със "Строежа" е може би на място - барът бе действително с такъв статут. Каква е причината за затварянето му?
- Клубът много отдавна надрасна физическото си съществуване, превръщайки се в марка, позната в цяла България, дори навън, реализирайки се успешно в различни области, свързани с организиране и отразяване на събития, утвърждаване на различни течения и инициативи. До голяма степен би могло да се каже, че самата досегашна локация на Строежа, която през изминалите почти две десетилетия даде възможност за среща на хиляди млади хора от цялата страна, през последните две-три години налага повече ограничения, отколкото дава възможности. Осъзнаваме също така, че няма как на днешно време един толкова популярен клуб да продължи съществуването си, сгушен между две жилищни сгради, без да се наложи да прави компромиси и да загуби от идентичността си. Накратко - Строежа има нужда от нова среда, където тепърва да доразвие потенциала си.
- Разкажете за основаването преди 18 години... Как "Строежа" натрупа популярност в първите години?
- Строежа е създаден през март 1997 година. Мястото става известно по естествен път - от уста на уста, тъй като бързо и убедително увлича множество съмишленици, на първо място заинтригувани от музикалната селекция, обхващаща алтернативните и ъндърграунд кръгове на смесица от стилове - предимно разновидности на рока. През годините клубът задържа симпатиите, като се стреми да не се отделя особено от твърдата линия на първоначалната си концепция. Идва ред и на старта на организирането на концертни и други културни събития, трайното сътрудничество с десетки клубове в София и страната, участвайки в създаването на мрежа от близки по убеждения и предпочитания активисти.
- Някъде към 2000, 2001-а трябва да е започнало опопфолклоряването на Студентски град. Какво си спомняте за този период, в който, предполагам, "Строежа" е започнал да функционира като последно убежище от чалгата наоколо?
- Поп-фолкът се появи в Студентски град сравнително късно. През годините, които посочвате, този тип звучене вече бе превзел огромни публични пространства - като започнем от Градския транспорт в София и стигнем до площадите из цяла България, но не и тази най-населена с младежи зона. Горе-долу близо до 2003-2005-та година, Студентски град все още бе средище предимно на глобалната мейнстрийм култура, с немалко примери за алтернативни места, предлагащи разнообразие от рок, електронна музика и почти неподражаем за днешното поколение изпълнители хип-хоп. Някъде около този период Строежа, на практика, надскочи ролята си на квартално заведение, като по този начин никога не се наложи да търси себе си в описания като "последно убежище" на каквото и да било.
Когато нещо или някой се развива с убеждението, че е на прав път, че полага усилия ненапразно, че демонстрира желани и съзнателно възприети стил и вкус, не е нужно да изпада в излишни съревнования и спорни сравнения. В този ред на мисли, клубът никога не се е намирал в ситуация да се бори с чалгата - напротив, всеки има право да изрази собствените си вкусове и предпочитания, стига да бъде коректен в подхода и методите си и да не пречи пряко на иначемислещите. Стил насила не е редно да се налага. Рокаджиите би трябвало да го знаят най-добре, защото са минали само 25 години от времето, когато им се казваше как не трябва да се обличат и как не трябва да се държат. Аналогията е близка, макар и двете групи от хора да не се припокриват конкретно в предпочитанията си.
- Четири поколения студенти са минали през този бар; имаше ли някаква промяна в, да го наречем така - "профила" на хората, които ходеха там?
- Вероятно е имало, трудно е да се каже с точност. Важно е да се отбележи, че клубът е посещаван не само от активни студенти или само живущи в Студентски град - възрастта със сигурност оказва влияние в изменението на "профила" дори на всеки един от нас поотделно. В краткосрочни периоди, от порядъка на две-три години, със сигурност своите белези са оставяли както икономическата обстановка в страната, така и временно по-засилени и по-популярни музикални течения - Строежа, в различни етапи, изигра активна роля в пиковете на алтърнатив-рок, електронната, ска, пънк, хард-кор, суинг, брит и инди, защо не и поп музиката. Всеки такъв мини-период, дори и на мимолетно залитане и преимущество на някои от стиловете, е свързан с изменение на профила. Но, в по-големия процент, със сигурност говорим за интелигентни хора, с развита музикална култура и подчертана индивидуалност.
- Печелихте ли добре от този бар? В последните години идваха по-малко хора, личеше си; на какво се дължеше отливът според вас?
- Колкото и наивно да звучи, спечелихме повече от чисто материалното. Спечелихме удовлетворение от работата си и много добри познанства. Относно финансовите параметри, всичко бе в унисон с цялостната бизнес среда през годините - силните периоди между 2001-2008 се изразяваха в добри финансови резултати. Инерцията от успешната дейност на клуба запази позициите му и през последвалите две-три години.
След 2011-та обаче, задълбочаващата се в България финансова криза доведе до съвсем резонен отлив, намаляване на потреблението, въобще нормален за по-голямата част от бизнеса спад. В клубната дейност това се изрази и в променено поведение, що се отнася до навиците на излизане и подбора на събития - широката аудитория заложи сякаш предимно на често банални, но добре познати и изпитани схеми на забавление, основно поляризирани в петък и събота - ситуация, при която полето за изява на нови и непопулярни изпълнители, на реализирането на не толкова стандартни събития, става все по-силно ограничено.
Специално по отношение на Строежа, се отрази и засилването на нощния живот в центъра на София, концентрацията там на все по-интересни, качествени и модерни заведения, близки едно до друго откъм разстояния, които се явяват силна конкуренция за един малко по-изолиран като локация и стил клуб в един от краищата на столицата.
- Мястото е свързано с много легенди, истории, случки. Кои са най-интересните, които помните?
- Историите, с които можем да се похвалим, са свързани предимно с организирани под шапката на Строежа събития, спонтанни гостувания на световноизвестни личности или пък, не на последно място, множеството запознанства, голяма част от тях прераснали в сериозни връзки и стабилни приятелства, на които това място даде среща.
Незабравим е споменът от първия от последните два концерта с участието на Тодор Колев; множеството реюниъни и повторни появи на имена като Pyromania, Анимационерите, Стенли, Милена, Стефан Вълдобрев и др.; впечатленията от стотиците родни и чужди банди, писатели и поети, актьори, представили творчеството си в клуба, студентските инициативи; изявите на сцената на Строежа на членове на популярни групи като The Bloodhound Gang, Public Enemy, Onyx, Uriah Heep; присъствието в клуба на Everlast, на музиканти от Guano Apes, Placebo, Cherry Poppin' Daddies, Manu Chao, (hed) p.e., Amorphis, Cannibal Corpse и много други.
- Студентски град, разбираемо, е кварталът, който буди най-много спорове и мнения; от едни 4-5 години, натъпкани с хубави спомени, до мизерно и унило място, от което човек трябва да се изнесе колкото може по-бързо: какви са вашите наблюдения, за толкова години със "Строежа" там?
- Унило ми звучи като най-адекватното описание към този момент. Но нека не бъдем толкова категорични в тези твърдения! Например Студентски град през последните години е доста по-култивирано място спрямо предишни периоди, и обратно на разпространеното в обществото схващане - с неособено натоварен нощен живот от известно време насам.
Колкото до хубавите спомени от въпроса - те по-скоро са разпрострени върху много по-дълъг период от време, със сигурност повече от четири-пет години, би могло да се каже дори романтичен период, чиито герои, по мое мнение, бяха едни предприемчиви и кадърни, смели и амбициозни млади хора, които не се притесняваха да изразяват своята индивидуалност. Мястото бе в пъти по-диво от сега, но с определен собствен чар и автентична атмосфера, а процесите и взаимоотношенията се регулираха по някакъв естествен начин. Имам чувството, че тогава пристигналите от цяла България младежи бяха достатъчно жадни и нетърпеливи да почерпят знания и опит от новата среда, от новите запознанства, бяха търсачи, и притежаваха самочувствието на сами спечелили първите си житейски битки. При сегашния безкраен прием на висшисти пък ме притеснява, че се загуби съзнанието, че да си студент е трудно извоювана привилегия и особен статут, признак на силен потенциал.
Струва ми се, че в повечето случаи завършването на висше образование вече не е така важната своеобразна гаранция за придобит опит и усвоени умения, оттам следва и по-голямата доза апатия, затварянето в по-капсулирана и еднородна среда, подражанието на по-елементарни модели на поведение, липсата на желание за среща с други култури и други гледни точки. Тази нагласа и този вид комуникация и взаимоотношения, лично на мен не ми допада, и то далеч не само що се отнася до Студентски град. По-горе споделям, че не е нужно да робуваме на всяка цена на местоположението си, а тук добавям, че локализирането на проблемите, изолирането на този квартал на София, по подобие на вирусен щам, е нищо повече от бягане от реалността и изтупване на ръце. Аз обаче през последните години срещнах тук и обещаващи групи от интересни млади хора, които стават все по-многобройни – убеден съм, че импулсът ще разпали, ще провокира, ще възроди нуждата от заформянето на по-разнообразни за средата суб-култури.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
