Идеята за Европейски щати по примера на САЩ е като турбофолк
Българинът още страда от синдрома на неизживяното робство, казва Христо Стоянов
Христо Стоянов е автор на 19 книги - стихосбирки, романи, публицистика. Известен с безкомпромисност и остри позиции. Бил е стомановар, кранист, журналист. През 1989 г. е имал заповед за екстрадиране заради остри позиции срещу режима. След 1989 г. е съден, дори арестуван за публикации. Няколко издания имат творбите на Стоянов „Скритият живот на една помакиня", „Рязаният поп", „Другият Левски", „До СтрасТбург и назад", „Глутница за единаци". Заради романа „Копелето - Евангелие от Юда" е отлъчен от църквата.
- Доколко сме независими 108 г. след обявяване на независимостта? В кой период от историята сме били най-независими?
- Българинът няма неизживяно детство... Българинът има неизживяно робство. Въпреки че 700 години от 1300 годишната ни история официално сме под чуждо владичество. Да не говорим за периодите, в които сме под влияние на англичани, американци, руснаци. Какъв празник на независимостта да празнуваме? Първо трябва да си извоюваме независимостта.
- Как малка страна като нас да се държи достойно, без да накърнява интересите си? Винаги ли ще търсим Големия брат?
- За да се държи някой достойно, трябва да носи това достойнство в себе си. Роденият да бъде роб никога няма да стане робовладелец... И се крие зад думички като „Свобода, равенство, братство". С думичката "братство" извиняваме покорството си. Ще кажа нещо нелицеприятно за нашите поклони на Изток или Запад.
Не можахме ли да разберем от толкова години история, че
половината от поклона всъщност е надупване
Поклониш се някому, пък отзад лъсне задник... Единствената вярна поза е изправен стоеж. Но ние изправени не стоим. Уж намираме „Големия брат", пък той ни кръвосмеси някак си...
- Защо празниците все не успяват да ни обединят?
- 131 г. след Съединението си оставаме разединени. Имало уж Съединение, а после Захари Стоянов и Стамболов пишат депеша до султана: искаме да сме васал, не можем да си направим държава! Имаме ли обединена по някакъв начин нация? Нямаме я.
Абсолютно всички национални празници, утвърдени до момента, по някакъв начин разединяват нацията – 9 септември, 3 март. Единият ни разединява политически на комунисти и антикомунисти, другият ни разединява етнически на турци и българи.
Единственото, което ни свързва, е духът, а празникът на духа е 24 май. Какво по-обединяващо от Деня на славянската писменост и култура може да има? Всички пишем на тази азбука... Но най-странно е, че Дворът с буквите на кирилицата в Плиска го направи не българин, а арменецът Карен Алексанян. Взеха му и мито за резбованите букви, произведения на изкуството, защитени от ЮНЕСКО!
- Кои ценности пренебрегваме?
- Уважението към хляба например, което е споявало предците ни. Има един наш възхваляван филм, който обижда хляба и трябва да бъде забранен. Във „Време разделно" има сцена, която омерзява – Йосиф Сърчаджиев в ролята на завоевателя Караибрахим гази безжалостно хлябовете на сватбената трапеза.
Този филм ли ни обединява?
Той трябва да бъде забранен, защото удря преклонението към хляба
– нещо, което свързва всички хора.
- Оспорвате и героиката на популярната песен „Балканджи Йово". Защо?
- Текстът на тази народна песен само доказва, че май сме били роби единствено на себе си. Ние се гордеем единствено с това - колко века сме били под робство. Дори еманацията на нашите бунтове – Априлското въстание, е по-скоро бунт срещу замогналия се съсед, нежели срещу Империята. Сега на американци се кланяме, утре ще се върнем при руснаците. Вероятно пак към турците, защото президентът Ердоган си разиграва коня.
Да не говорим за независимост. Нека всеки българин да си избере свой празник – рожденият ден на жена му, нали се хвалим какви полови атлети сме. Но истината е, че дори сексът при българина е акт не на любов, а на отмъщение. Българинът не прави любов, българинът отмъщава чрез секс. Когато заговори за секс, се изчервява. Заченати сме не от любов, а от срам сме заченати...
- С надежда ли гледате на политиците?
- Аз не гледам с надежда към тях – те ме гледат с надеждата, че ще ги избера. Ще си дам гласа за тях. Ще ги назнача на работа. Не ние, те са зависими от нас. Живеем в глобален свят и всички сме не взаимосвързани, а взаимозависими...
Лошото е, че ние нямаме национална кауза, а искаме нещо да ни обединява. Добре, че сред новата вълна политици има достойни хора като Томислав Дончев, които работят за каузи. Дано да се появят още такива. Но да не забравяме и мъдреца Мойсей – нужни са 45 години, за да си отиде и последният, който помни робството.
Трябва да си отидем всички, помнещи робството.
- Кой е световният лидер, с когото трябва да сме най-внимателни в момента?
- Президентът Реджеп Ердоган е диктатор, но вътре в Турция. Смятам, че в момента руският президент Путин го държи много здраво – с много неща. Путин е силният човек, може би най-сериозният политик в момента. ЕС тръгна срещу него и започна да се разпада.
Знам, че много приятели ще скочат срещу мен, но Путин в момента е единственият, който защитава християнския свят. И управлява с твърда ръка - въпреки че е официално във война с ИД, в Русия няма нито един атентат - там властите и службите просто си вършат работата. Докато Европа наистина е разграден двор и върви към разпад.
- Възможен ли е?
- ЕС върви нататък. Фактът, че влиятелна страна като Великобритания, иска да се махне, е достатъчно красноречив за тенденциите. Дали разпадът ще стане факт днес или утре – въпрос е на време. Ефектът на доминото е неизбежен. Човечеството не е готово да се превърне в глобална нация. Националната черта на всеки е важна.
Точно това е грешката в общоевропейската политика. Под влияние на САЩ започна опит да бъде унищожена националността, т.е. да заприличаме на американците, да станем Европейски обединени щати. Игнорирайки етническите и културни различия на нациите в Европа. Културите ни повече ни разделят сега, отколкото да ни обединяват.
А искаме обединение на Европа. Без синхрон на националните особености. Опитът да се създаде някаква балканска музика роди турбофолка... Това ли е идеята на Обединена Европа – турбофолк навсякъде – от културата, до икономиката и технологиите...
- Да речем, утре излизаме от ЕС – какво става с нас?
- Много просто – Швейцария на Балканите. Защо да не станем?! Били сме бедни – и те са били бедни.
Ще се хванем здраво за работа и ще стане.
- И бедността ли е един от митовете за нас, като сексуалната потентност?
- Не, просто сме хленчещи. Ето случка от прословутата северозападнала България. Отивам да си сменя гумите в сервиз във Видин, часът е 10 преди обяд. Собственикът ме поглежда удивено и казва, че още не бил закусил, после трябвало да пие кафе.
Отказа да свърши работа, за която щеше да получи 400 лева. Същите тези хора непрекъснато хленчат, че тук никой не им дава работа. А край тях са стотици декари плодородна, но необработена земя. Май единственото успешно нещо, което могат да направят в Северозападнала България, са неуспешни Септемврийски въстания...
- Какъв е шансът на България?
- Това, че я има и ще я има. Стига сме хленчили, трябва да се вдъхва повече оптимизъм на хората. На България й трябват мукаетлии хора, които да се хванат здраво на работа. И нека всеки да си копае градинката, казва Волтер в сатиричния роман „Кандид", където присъстваме символично и ние, чрез племето бугри. Крайно време е да започнем да си копаем градинката. Виждам не само дупки по асфалта из България, а и чудесни междуселски пътища – в Ямболско например са като в Австрия.
- Как ще коментирате скандала с руския депутат Толстой, който ще купува България?
- Доста наши села вече са заселени с белгийци, англичани, омесени с роми. И за тази изкупена България новоизбран руски депутат казва, че щели да ни изкупят руснаците. Ами то не остана какво да купят. Българите масово продават имотите си и бягат от България, тук се заселват чужденци. Заплахата не иде от Русия. Заплахата иде от нас. Просто руснакът каза, че сме продажна нация. Вбеси ни това, че е прав. И не от патриотизъм и русофобия скочихме срещу него, а от гузна съвест.
Хенриета Георгиева, в. "Марица"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
