Ще спестим голямото чакане на осиновителите

Ще спестим голямото чакане на осиновителите   | StandartNews.com

Единният национален пул от кандидат-родители ще увеличи шансовете на изоставените деца, казва Деница Сачева

- Истината винаги излиза наяве, най-добре осиновените да я чуят от родителите
- Проучването на семействата няма да бъде претупано
- Приемната грижа не бива да се превръща в източник на доходи

- Госпожо Сачева, според експерти процедурата по осиновяване в България не е толкова бавна и тромава и дори не би трябвало да бъде прекалено лесно всеки, който пожелае, да може да осинови дете. Вие споделяте ли тази теза?
- Да, споделям я. Но ние не променяме процеса на определяне на това дали един човек може да бъде кандидат-осиновител. Запазва се 3-месечният срок на проучване с двама поръчители, както в момента. Предлагаме обаче проучването да може да се възлага на външен доставчик на социална услуга, за да не се бавят хората, подали своите документи за вписване в регистъра на осиновителите. Това, което искаме да променим, е безтегловното чакане, в което изпада всеки един вписан като кандидат-осиновител. Сега има пълна неяснота и липса на информация какво се случва в този период. Някои от социалните служби в страната изпращат уведомителни писма, други не го правят. Практиката показва, че този процес трае между 1,5 и две години. Но има и хора, които в рамките на тези две години не получат обаждане за подходящо дете или ако са получили, по някаква причина не е осъществено осиновяване. Те обикновено удължават регистрацията си и чакат още две години.
- Как на практика ще се случва тази обратна връзка?
- Всички подробности ще бъдат разписани в наредба, по която ще работи националния съвет по осиновяване, който искаме да създадем. Плановете са да бъде създадено звено в рамките на министерството, което да подпомага дейността на националния съвет. Всяко заседание ще завършва с публична информация за броя на разгледаните молби, за постановените осиновявания или откази. Всеки регистриран кандидат-осиновител ще може да се обръща към съответния секретариат на този съвет и ще получава информация дали неговото досие е разглеждано. На този етап това е невъзможно, тъй като имаме 28 регионални съвета, които търсят подходящите деца за осиновяване само в съответния регион. Това затруднява много работата по отношение на информацията и публичността.
- С предложените промени гарантира ли се обаче, че самите деца, регистрирани за осиновяване, по-бързо ще намират новото си семейство?
- Това е целта и ще може да се случи именно със създаването на национален пул от всички кандидат-осиновители. Въпреки че сега повечето от тях се регистрират във всичките 28 съвета в страната, е трудно едно дете да получи достъп до всички регистрирани. А може да се окаже, че за него има по-подходящо семейство в Благоевград, вместо във Видин, например.
- Какво показаха вашите проучвания за причината да намаляват броя на осиновяванията?
- На първо място, причините са в самите кандидат-осиновители, които поставят много тежки изисквания за това какво дете са готови да осиновят. Според мен обаче проблем номер 1 са предразсъдъците въобще. Има за съжаление и много неформални практики на заобикаляне на законовата процедура, които искаме да пресечем. Такъв е случаят с припознаването на дете от двойка, която иска да осинови, като мъжът припознава детето, родено от рискова родилка. Или ситуации, в които някои семейства се регистрират като приемни родители с цел да направят подбор, докато стигнат до това дете, което биха искали да осиновят. В общи линии хората искат да осиновят деца до една година, защото съществува мнение, че колкото по-малко е стояло детето в институция, толкова по-лесно ще се адаптира и няма да помни, че е било изоставено. И разбира се, всички търсят здрави деца и за съжаление доста често има изискване да са с български произход - нещо, което много трудно може да се гарантира, защото в значителна част от случаите бащата е неизвестен.
- От Асоциацията на осиновителите и осиновените обаче смятат, че това, което трябва да се промени, е да се увеличи подкрепата в следосиновителния период.
- Това е също една от причините да пристъпим към промени. В момента всеки кандидат-осиновител преминава обучение, което е много кратко, понякога само един уикенд. Една от идеите да има много повече възможности за психологически, правни и други консултации преди осиновяването и, разбира се, много повече услуги след това, било то консултации, психологическа помощ, логопед. Това ще са безплатни услуги, осигурявани от държавата, защото в момента такава помощ се извършва само от неправителствени организации.
- Споменахте за някои негативни практики сред приемните родители. За приемната грижа предвиждат ли се някакви промени?
- Да, и те ще са насочени най-вече към нейната професионализация. С друга част от промените искаме да пресечем тази практика - част от приемните семейства да са просто фиктивно такива, докато успеят да осиновят дете. Смисълът на приемната грижа е съвсем различен - това е професия, при която ставаш родител на много други деца, а не просто на едно, което искаш да отгледаш за цял живот. Със сигурност приемната грижа има много положителни резултати през последните години, но има и какво още да се желае. Ще се премахнат, например облекченията, които имат приемните родители, ако решат да станат осиновители. Предвижда се също профилиране на приемната грижа по възрасти на децата. Ще се предприемат и промени, свързани със социалното и здравното осигуряване на приемните родители, с възможността да ползват отпуск. Хората трябва да разберат, че приемното родителство е социална професия, в които държавата инвестира. За съжаление има приемни родители, които гледат на това като на временен начин да получаваш средства или на пътечка, по която да заобиколиш правилата за осиновяване.
- Има доста случаи, когато приемни родители сигнализират, че без никаква подготовка при появата на осиновители децата се предават в новото семейство.
- За съжаление във всички 28 области има различни практики - от много положителни, които може да бъдат давани за пример, до странни местни решения, включително да не се разрешава никакъв контакт между приемния родител и осиновителя. Това са въпроси, по които тепърва ще работим със създаване на стандарти за работа от страна на социалните работници.
- А каква ще бъде ролята на социалните работници при припознаванията, които както разбираме, те вече ще може да оспорват?
- Ролята им ще бъде в оценката на риска. Значителна част от рисковите родилки са под наблюдението на социалните служби. Това са жени, които са показали, че искат да изоставят бебето си, това са малолетни момичета, които са под влияние на родителски предразсъдъци или културни особености на общността, от която произлизат. Това са жени, които имат рисково поведение, като например проституция, употреба на наркотици. И в такива случаи ако внезапно се появи мъж, който каже "аз съм бащата", а този мъж има съпруга, с която са регистрирани като кандидат-осиновители, това е много ясна ситуация, че тук има нещо съмнително. Искаме в подобни случаи социалните работници да имат право да оспорят биологичното бащинство и мъжът да трябва да докаже пред съда, че той е биологичен баща. Да не говорим, че чрез тази практика на припознаване може да се извърши и престъпление като трафик и продажба на бебета.
- Но социалните работници няма да може да се намесят, когато майката замине да ражда в чужбина, в Гърция, например.
- Да, те няма как да се намесят с правомощията, които произтичат от българския закон, но при регистрация на такива случаи, нищо не пречи да бъдат уведомявани съответните служби в Гърция.
- А основателни ли са опасенията, че при семействата без брак недоброжелатели могат да предизвикат намесата на социални работници, които да оспорят бащинството?
- Няма основание за такова притеснение, защото един социален работник трябва да представи събран доказателствен материал за съмненията си, че детето е в риск или че се заобикаля процедурата за осиновяване. Българинът винаги се притеснява от злия гений. Социалните работници имат безкрайно много работа. Благодарение на тяхната работа са предотвратени над 10 600 изоставяния през последните 3 г. у нас. Представяте ли се какво би станало, ако те започнат да се занимават с всички междуличностни кавги и спорове в обществото.
- Както стана ясно, пада тайната на осиновяване, но не напълно, защото ще се иска съгласието на биологичните родители. Какъв обаче е смисълът в закон да се задължи осиновителят да информира детето, че е осиновено?
- Смисълът е истината. Истината е основен дефицит за всичко в нашата страна. Процесите на осиновяване са една изключителна тайна за българското общество. Трябва да посочим и причините, поради които хората изоставят децата си - на първо място, е бедност, на второ - някакъв тип предразсъдък, например, че сама жена е родила, че 16-17-годишно момиче е родило, а то живее в малко населено място. В тези процеси има прекалено много тайна, срам, страх. За мен е шокиращо, че в 21. век все още има хора, които се страхуват да кажат, че са осиновители, че ще бъдат посочени с пръст от обществото, че на децата им може да се говори като за храненичета. Колкото повече истина има в отношенията, толкова повече децата са по-здрави психически. Рано или късно те разбират, че са осиновени. Най-добре е да разберат това от своите осиновители. Така че част от новите услуги ще бъдат именно за това - да се предостави най-добрата консултантска и психологическа подкрепа всеки родител сам да прецени кога и под каква форма да каже на своето дете.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай