- Ваше превъзходителство, какво значение ще има за Балканите българското председателство на Съвета на ЕС в началото на 2018 г.?
- Известно е, че така както бяха публично представени приоритетите на председателството, един от тях е европейската перспектива на Западните Балкани. Това е цел, която Румъния твърде силно подкрепя, поради което българското председателство на Съвета на ЕС ще се възползва от пълната ни подкрепа в тази област. Важно за процеса за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани е, че ще има поредица от председателства, които традиционно са приели позиции в подкрепа на този процес: България, Австрия, Румъния, Хърватия. Мисля, че това е много важен момент, който трябва да бъде напълно използван. Ето защо е много важно да се координират страните, които изпълняват председателството. Считам също така, че в отношенията със страните от Западните Балкани е важно техния европейски път да бъде придружен с конкретни проекти, видими за гражданите. Сред тях са много важни проекти, свързани с транспортната, пътната и железопътната инфраструктура, както и с енергийната инфраструктура.
В същото време обществената комуникация във взаимоотношенията със страните от Западните Балкани и особено с техните граждани е много важна. Важно е тези граждани да разберат подкрепата на ЕС, която конкретно се оказва на тези държави.
- На Румъния също и предстои председателство през 2019 г. То ще е на прага на новия етап в кохезионната политика след 2020 г. Какви според Вас трябва да бъдат изискванията на нашия регион към тази политика?
- Кохезионната политика е една от най-важните и по-сложните политики на ЕС - статут, произтичащ от целта за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между различните региони и държави-членки на съюза. За Румъния - знам, че позицията на България е същата - запазването на същността на кохезионната политика в перспективата на многогодишната финансова рамка след 2020 г. е решаваща цел.
За периода 2014-2020 г. кохезионната политика си поставя две приоритетни цели, а именно:
- инвестиции за растеж и работни места в държавите-членки и регионите, финансирани от ЕФРР, КФ и ЕСФ; европейско териториално сътрудничество, ползващо се от финансиране от ЕФРР. В контекста на преговорите относно Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., кохезионната политика премина през процес на реформи, който има за цел да увеличи максимално въздействието на финансирането и да увеличи европейската добавена стойност на тази политика.
Ние сме наясно, че бюджетът на ЕС ще трябва да се изправи пред големи предизвикателства, като например финансирането на политики или дейности, свързани с управлението на миграционните потоци, Брекзит и общата идея да преосмислим структурата на собствените ресурси на съюза. Въпреки това, Румъния е убедена, че кохезионната политика ще продължи да генерира растеж в целия съюз. Не е нужно да гледаме кохезионната политика и "новите" действия, свързани с миграцията, като елементи на конкурентноспособност, а като допълващи се. Дори ако, естествено, инструментите, които гарантират функционирането на кохезионната политика, могат да бъдат предмет на предложенията за реформа след 2020 г., ние вярваме, че същността на философията на финансиране трябва да бъде запазена.
- Отношенията между България и Румъния са показателни за ползотворно и взаимоизгодно регионално сътрудничество в различните области. Един от примерите е и газовият конектор през Дунава. Каква е равносметката от този проект за енергетиката на двете страни и региона?
-Интерконекторът между националните газови мрежи от Гюргево-Русе бе открит на 11 ноември 2016 г. и представлява основен проект за енергийна сигурност на двете държави. Той е част от интегриран регионален проект от европейски интерес, наречен BRUA (България, Румъния, Унгария, Австрия), който ще работи на максимален капацитет от 2019 г. и ще осигури двупосочен поток с капацитет от 1,5 млрд. км/година. Това ще осигури диверсификация на доставките на газ за страните от региона, енергийната сигурност чрез достъп до нови източници, новия транспортен коридор към централноевропейските пазари на каспийските газови запаси и не на последно място - намаляване на рисковете за доставките в кризисни ситуации.
- Сигурно има какво да се отчете и в областта на икономическите връзки - търговията, инвестициите...
- По отношение на двустранните търговски отношения Румъния заема четвърта позиция в световната търговия на България и третата позиция от ЕС. През 2016 г. е постигнат общия обем на търговията над 3,9 млрд. евро, което е много добър резултат. Двустранните обмени се характеризират с балансирано ниво, която е израз на допълняемостта на нашите икономики. Що се отнася до инвестициите, цифрите са впечатляващи като броят на регистрираните фирми (над 2000 във всяка страна), но с умерен обем на финансовите инвестиции от около 200 милиона евро от всяка страна.
- Достатъчни ли са мостовете Русе-Гюргево и Видин-Калафат за интензивния транспортен трафик между двете страни? Какви проблеми трябва да се решават с общи усилия?
- Създаването на нови връзки през река Дунав е необходимост и ще може да стимулира както двустранната търговия, така и международния трафик. В този смисъл, въз основа на Меморандума за разбирателство, подписан през 2014 г., свързан с изграждането на нов мост при Силистра-Калараш или Никопол-Турну Магуреле, както и на други предложения за допълнителни места, дискусиите между двете страни разглеждат с приоритет въпроса за пътните връзки, включително темата за изграждането на нов мост. Определянето на ресурсите за финансиране е приоритет за местните и централните власти в двете страни.
Въпросът за свързаността е бил предмет на дневния ред на най-важните срещи в двустранния политически диалог тази година, в който мога да спомена визитата в Букурещ на заместник министър-председателя по въпросите за реформата на правосъдието и министъра на външните работи, г-жа Екатерина Захариева (7 юни 2017 г.), както и официалното посещение в Румъния на президента Румен Радев (28-29 юни 2017 г.). Също така смятам, че този въпрос ще бъде важен и за предстоящата сесия на съвместната среща на двете правителства, която ще се проведе във Варна на 3 октомври 2017 г.
- Когато се говори за чуждестранни туристи в България, рядко се споменават румънците. Може би защото сме си много близки. Как се развива туризмът в двете посоки?
- Моят подход ще бъде малко по-различен: а именно, че румънските туристи са най-многобройни в курортите на Черно море или ски курортите в България. През 2016 г. са били регистрирани в хотели 1,1 милиона души, цифра увеличена с 11 % спрямо предходната година. Значително нарастване е регистрирано и при българските туристи в Румъния, като през 2016 г. броят им е бил 400 000, което представлява увеличение от 27%. Много доброто сътрудничество между туристическите агенции се допълва от постоянната подкрепа на министерствата на туризма в двете страни, които подкрепят тази дейност чрез участие в изложби. Освен това има подписан от двете институции Протокол за привличане на туристи от трети пазари в нашите страни чрез популяризиране на съвместни пакети в Румъния и България.
- Предстои съвместно заседание на правителствата на двете държави. Какво очаквате от тази среща?
- Съвместната среща на правителствата на България и Румъния ("Съветът за сътрудничество на високо ниво"), която ще се проведе тази есен, е още един елемент, който отразява отличните отношения между нашите държави като приятелски и партньорски държави в рамките на ЕС и НАТО. Тази среща стана естествено нещо – тя ще бъде четвъртата сесия - и със сигурност ще помогне за укрепване на отношенията между двете страни. В този контекст ще се даде нов тласък на двустранните отношения. Нашите взаимоотношения, характеризирани като "дълбоко партньорство", ще продължат да се основават на искреността, доверието, прагматизма и желанието да разширим сътрудничеството си. Очакваме тази съвместна среща на двете правителства да се занимае по изчерпателен начин с отличните икономически отношения между двете страни и със силното секторно сътрудничество. Както видяхме, Румъния е третият търговски партньор на България в ЕС и четвъртият в световен мащаб, а тенденцията за увеличаване на двустранната търговия продължава през последните години. Съществува общ интерес за разработването на проекти в области като енергетиката, транспорта и инфраструктурата, но също така и регионалното развитие, вътрешните работи, информационните технологии, околната среда, културата и образованието.
Упражняване от двете страни, в интервал от една година, на председателството на Съвета на ЕС представлява огромна възможност за утвърждаване на европейския профил на нашите държави и за утвърждаване на нашите идеи за Европа. Очакваме в този смисъл съвместната среща да има последователно европейско измерение.
Румъния и България споделят подобни виждания по много eвропейски досиета. Ние активно ще допринесем за дискусиите за бъдещето на Европа. Ще останем с държавите-членки, които подкрепят европейската интеграция, възраждането на европейския проект, един силен и съгласуван съюз, близък до гражданите, основан на консенсусни цели и на основни принципи. Двете страни подкрепят кохезионната политика на ЕС: ние ще координираме усилията си за включване на тази основна цел в дебатите за бъдещата Многогодишна Финансова Рамка.
Не на последно място, се забелязва важността да се поддържа последователен, съгласуван и всеобхватен подход към миграцията, а приносът на България в тази посока е забележителен, особено по отношение на наблюдението на външната граница на съюза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
