Съвременната ехокардиография може да открие болестта преди изява на симптомите

90 лектори от цял свят ще участват в 24-ия Световен конгрес в Албена, казва организаторът доц. Красимира Христова

Съвременната ехокардиография може да открие болестта преди изява на симптомите | StandartNews.com

България ще е домакин на 24-ия Световен конгрес по ехокардиография. Едно от най-големите и значими събития в областта на неинвазивната диагностика в кардиологията ще се проведе от 17 до 20 май в Албена. В своята 35-годишна история, това е петото издание на форума на територията на страна в Европа. Организатори на конгреса са International Society of Cardiovascular Ultrasound/ISCU/, Фондация по неинвазивна образна диагностика в кардиологията и Работна група по неинвазивна образна диагнoстика в кардиологията. "Стандарт" разговаря с доцент Красимира Христова, председател на Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията и на Работната група по неинвазивна образна диагностика. Тя коментира предстоящия конгрес, както и последните развития в областта на ехокардиографията.

-Доцент Христова, какво да очакваме от предстоящия конгрес по ехокардиография?
-България за първи път е домакин на най-голямото събитие в световен мащаб – 24-ия Световен конгрес по ехокардиография. За участие в него пристигат 46 лектори само от САЩ, а общият им брой е над 90 от цял свят. Има и 20 български лектори. Това е една доста богата програма за четирите дни на форума. Обхваната е цялата неинвазивна диагностика в кардиологията. Говоря за неинвазивна диагностика, защото става въпрос не само за ехокардиография, а и за ядрено-магнитен резонанс, за компютърно–томографски и нуклеарни методи за изследване на сърцето. Цялата тази методика е обединена под наименованието „сърдечно-съдова образна диагностика". През последните години сме свидетели на това как в световен мащаб тези нови методики навлизат с много голяма бързина в кардиологията. Можем да оценим сърдечната функция, още преди да има изявена симптоматика на болестта и да дадем ранна диагностика на едно заболяване, за което да се започне профилактика.

-Колко различна е ехокардиографията днес в сравнение с пет или десет години назад?
-Допреди 15 години това беше едно доста субективно изследване. Разчитахме само на едноразмерната и двуразмерната ехокардиография, която даваше информация предимно за анатомичните размери на сърцето. През последните 10 г. широко навлезе тъканната доплерова и триизмерната ехокардиография, ехокардиографията в „четири равнини", което е всъщност триизмерна ехокардиография в реално време, която на „живо" дава възможност за много по-добро визуализиране на структурите на сърцето, без да се използва метода на реконструкция. Тези образи могат да се интегрират едновременно с инвазивната диагностика и да се създаде един хибриден образ на сърцето. Това е полезно в тези случаи, когато се касае за инкорпориране на клапи по неоперативен път, при затваряне на междупредсърдни, междукамерни дефекти, "затваряне" ухото на лявото предсърдие, където обикновено се създават условия за образуване на тромбоза при пациенти, които са с предсърдно мъждене.

-България как стои на фона на развитието на тази област в световен мащаб?
-По принцип в България интервенционалната ехокардиография тепърва ще навлиза. Проблемът е в недофинансирането на тези методи на диагностика на пациентите от НЗОК.
В България все още сме в началото на опитите за поставянето на аортна клапа по неоперативен път. В Западна Европа и САЩ това е рутинна процедура, както и поставянето на клипове на митрална клапа, също така и неоперативна подмяна на пулмонална и трикуспидална клапи.
В скоро време се надявам и в България да се започне с поставянето на „дивайс" (устройство), който да затваря ухото на лявото предсърдие под ехокардиографски контрол. Тези нови методи на ехокардиографска оценка тепърва има да се разрастват у нас, защото имаме нужда от ехокардиографски апарати висок клас. За съжаление, само няколко университетски клиники могат да се похвалят с такъв клас апаратура. Трябват и специалисти, които да бъдат обучени на тези методики. За целта е необходима и допълнителна специализация, вкл. и в чужбина, за да може да се направи необходимият минимум от процедури, за да може един специалист да работи напълно самостоятелно и да бъде в полза на инвазивните кардиолози за тези процедури.

-Докъде стигат възможностите на неинвазивната диагностика и кога тя отстъпва пред инвазивната?
-По принцип винаги неинвазивната диагностика предхожда интервенционалната диагностика и лечение. Днес ние не говорим само за ехокардиография, а за неинвазивна образна диагностика като цяло, включваща четири модалности - ехокардиографията, ядреномагнитния резонанс на сърце, компютърно – аксиалната томография, нуклеарните методи за диагностика на сърдечно-съдови проблеми. Познаването на тези методики и уместното им използване от кардиолозите в ежедневната практика е в полза само за пациентите, защото адекватно ще се прецени момента, в който ще насочим един пациент на интервенционално или оперативно лечение.

-Бихте ли обяснили как протича една смяна на клапа по неоперативен път?
- В тези случаи има създаден „heart team" (сърдечен екип – бел.ред.), в който кардиологът-ехографист съвместно с инвазивния кардиолог и кардиохирург, трябва да решат какъв трябва да бъде подходът за протезиране на клапата. Всичко това минава на няколко етапа. Пациентът първо е наблюдаван ехокардиографски до момента, в който се прецени, че отговаря на критериите да клапно протезиране, ехокардиографски се оценява и размерът на протезата, а с компютърната томография се потвърждава този размер. Ролята на ехокардиографиста е съществена и по време на самата процедура, както и след протезирането в следващите дни и месеци поради необходимостта от проследяване от проява на вероятни усложнения, както и за общото състояние на пациента след процедурата.

-България неизменно присъства в челните места на черните класации по сърдечно-съдови заболявания. Каква е ролята на ехокардиографията в предотвратяването на сърдечно-съдови инциденти?
-В много отношения, когато пациентите с риск за сърдечно–съдови заболявания, вкл. тези с артериална хипертония, се наблюдават активно ехокардиографски, е възможно с помощта на новите методики да открием промени в сърдечния мускул още преди клиничната изява на заболяването. Днес ехокардиографията е в помощ на пациентите, които провеждат химиотерапия, като ние разполагаме с много по-обективен критерий за разпознаване на риска от развитие на кардиотоксичност от прилаганата медикаментозна терапия, извън конвенционалната оценка на помпената функция. Можем да открием и метаболитните нарушения, които настъпват в миокарда вследствие болест на щитовидната жлеза, захарен диабет и др.
Също така ехокардиографията е на първо място като препоръчван метод за диагностика на някои наследствени заболявания, засягащи сърцето – напр. кардиомиопатиите.

-Какво прави вашата фондация по отношение на младите специалисти в тази област?
-Създадохме Фондацията по неинвазивна образна диагностика преди четири години именно с целта да обучаваме колегите в тази насока. Налице са множеството семинари, ориентирани към специализантите по кардиология, като всяка година се провеждат по два модула на обучение, насочено към практическо усвояване на ехокардиографските техники. Целта ни е за времето от четирите години от специализацията по кардиология да изградим един специалист, който е способен за работи самостоятелно ехокардиография на базисно ниво. Провеждаме допълнителни курсове и семинари за кардиолози и в областта на експертното ниво на ехокардиографията.
Освен обучителния момент, Фондацията има и хуманитарна дейност - заедно с онколозите от СБАЛО сме разработили програма за превенция на жените с карцином на гърдата или други онкологични заболявания с оглед развитие на кардиотоксичност от провежданата химиотерапия. Това са безплатни ехокардиографски прегледи при тези пациенти в определени дни ежемесечно, като информация може да се намери в СБАЛО за тези дни. Кардиотоксичният ефект на прилаганата химиотерапия, в допълнение с радиотерапия, увреждат сърдечния мускул, което е предпоставка за развитие на сърдечна недостатъчност. Ранното откриване на риска за развитие на кардиотоксичност и провеждане на подходяща кардиотонична терапия, преди да са настъпили промени в контрактилната функция на сърцето позволява този пациент да продължи животоспасителната си терапия при онколозите. Също така, стана традиция за четвърта поредна година Фондацията да организира Софийските дни по ехокардиография, които се провеждат под егидата на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. По време на тези срещи, които са с международно участие, колегите имат възможност да се запознаят с актуални проблеми от неинвазивната диагностика в кардиологията, както и да обсъдят с експертни своите интересни клинични случай. Всяка година връчваме и образователен грант за специализанти по кардиология.

-Кой е случаят от вашата практика, който помните най-силно?
- Всеки пациент за мен е индивидуален, защото той идва с болката и проблемите си. Помня и успешно диагностираните от мен пациенти, които са получили адекватно лечение, както и тези, които съм диагностирала, но са били в много късен етап на болестта. Последният ми пациент днес беше с диагностицирана преди няколко месеца аневризма на възходящата аорта, с високостепенна аортна регургитация, който беше успешно опериран. Независимо от сложността на самата оперативна процедура, пациентът е в много добра кондиция близо един месец след оперативното лечение. Това е една от най-сложните оперативни процедури в кардиохирургията, когато се касае за комбинирано лечение на аорта и аортна клапа с висок риск от оперативни усложнения. През последните години се оформя една много интересна група от пациенти, които са били успешно оперирани в ранна детска възраст от вродени пороци и вече попадат в контингента на възрастните кардиолози. Това е доста сложна патология, която изисква допълнителна квалификация. В някои страни от Западна Европа и САЩ има дори създадена специалност като специалисти за вродени заболявания при възрастни, които работят единствено и само това. За съжаление, ние в България изоставаме в тази насока, но се надяваме, че това ще стане в близкото бъдеще и при нас. Това ще бъде една от темите на Световния конгрес, имаме няколко сесии за вродени пороци при деца и възрастни, където експерти с международна известност ще коментират тези проблеми.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай