Сан Стефано е имперски ход, от който печелим

Сан Стефано е имперски ход, от който печелим | StandartNews.com

Ако не беше 3 март, нямаше да има какво да празнуваме на 6 и 22 септември

В този момент интересите на българския народ и на Русия съвпадат, казва проф. Божидар Димитров

В навечерието на 3 март вече редовно пламват дискусии около Руско-турската война и най-вече около Сан-Стефанския мирен договор.

Проф. Божидар Димитров, един от най-добрите познавачи на тези събития, неведнъж е казвал, че границите на България, начертани в Сан Стефано на 3 март 1878 г., са блъф. Потърсихме го, за да разясни своята теза.

- Проф. Димитров, защо казвате, че Сан- Стефанският договор е блъф?

- Не разбирайте буквално думите ми. Това, разбира се, е опит на Руската империя да направи голяма българска държава в рамките на етническата й територия. Граф Игнатиев използва картата на границите на Българската екзархия, създадена 6 години по-рано и която покрива напълно българската етническа територия.
Но в Петербург, разбира се, са подписали споразумения с Австро-Унгария - основен съперник на Русия в региона, че на Балканите не може да се създава голяма славянска държава. Подчертавам - не българска, а славянска, което важи и за Сърбия. Виена и Лондон се стремят по всякакъв начин да не допуснат голямо руско влияние на полуострова. Русия отчаяно опитва да представи войната и Сан-Стефанският мирен договор едва ли не като изпълнение на решенията на Цариградската конференция на посланиците от 1876 г.
Номерът обаче не минава и Русия се съгласява на Берлински конгрес, където територията на България е жестоко орязана.

- Каква е най-болезнената загуба при разкъсването на България?

- От територията, предвидена по договора в Сан Стефано, отпада цяла Македония, която е около 70 000 кв. км. Имам предвид Вардарска, Егейска Македония и тези части, които днес се намират в Албания и Косово. Те се връщат на Османската империя. Отпадат Одринска Тракия, Поморавието с център Ниш. Северна Добруджа пък се дава на Румъния.

- На практика няма никакво съобразяване с етнографските реалности?

- Няма и кой да ги защити. Български представители в Берлин няма, защото още няма държава България. Вярно, една делегация начело с дядо Методи Кусев обикаля европейските столици, за да се опита да спаси нещо от Сан Стефано, но без успех. И на Берлинския конгрес сме представени от временното руско управление. А руснаците си имат своя политика на една велика империя - овладяване на Босфора и Дарданелите. Създаването на силна българска държава, свързана, подобно на Сърбия с Русия, е част от тази цел.

- Не заставате ли на страната на тези, които твърдят, че Освободителната война е всъщност завоевателна за Русия?

- Никога не съм твърдял такова нещо. В този момент интересите на българския народ и на Русия съвпадат. А това рядко се случва в историята. Нашата крайна стратегическа цел, която сме започнали да осъществяваме с Априлското въстание, не е да победим военно Османската империя, а да предизвикаме Великите сили да се намесят. И успяваме - те наистина се намесват. Крайната ни цел е възстановяване на българската държавност като единствения възможен път за прогресивно развитие на българския народ на световната сцена. Защото това абсолютно ни е отказано в Османската империя. Няма ни в управата на империята, където се взимат решения, които пряко засягат българския народ и неговия бизнес. След Кримската война е разрешен почти безмитен внос на всякакви стоки от Западна Европа. А това разорява българската занаятчийска промишленост, която дотогава произвежда милиони метри платове, за да се обличат един милион души - армия и чиновничество. Затова на България й е необходима на всяка цена държавност - откъдето и да дойде, каквито и да са задните цели на Великите сили.
Русия може да си бленува за Проливите. Това е нейно право като всяка империалистическа велика сила. Но резултатът от войната е поява на българска държава, която впоследствие дори не плува в орбитата на руските интереси. Българският политически елит успява да се еманципира, а отношенията с Русия така се изострят, че в 1887 г. се стига до скъсване на дипломатическите отношения. Когато българският политически елит не казва само коленопреклонно "Йес", България си реализира целите.

- Нещата за Северна Добруджа са ясни - дават я на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия. Но защо в Берлин дадоха на Сърбия чисто българските околии на Пирот и Враня?

- Наистина малко хора обръщат внимание на този факт. Това е част от австроунгарската политика - да насочи сръбските амбиции към българските земи, вместо към наистина изконните етнически сръбски територии в Хабсбургската империя. А и крал Милан все пак е австрийски зет...

- Някои сега дори обвиняват Русия, че не е установила републиканско управление, за което са пледирали не само Левски, но и други наши възрожденски деятели?

- Цяла Европа тогава е монархическа - и Русия, и Германия, и Италия, и Австро-Унгария, и Великобритания, и всички останали държави. Само Франция е едва проходила република. И е нормално коронованите глави на Великите сили да направят България конституционна монархия с парламент. България получава една конституция, която е една от най-демократичните в Европа, като взима за модел белгийската. Просто такива се политическите реалности на епохата.

- Трети март ли е "най-правилната" дата за национален празник?

- Без съмнение. И всеки, който твърди обратното, е просто политикан и демагог. На 3 март се възстановява българската държавност. Всеки, който предлага други дати - 24 май или 22 септември, или 6 септември, просто не се сеща, че няма как да отговори на въпроса: "Какво щяхме да празнуваме на 6 септември и независимостта на какво щяхме да обявяваме на 22 септември?". Тогава ще ги попитам коя държава е спечелила Сръбско-българската война през 1885 г. и т.н. Що се отнася до тези, които предлагат 24 май, искам да им кажа, че това е празник на писменост, на култура, ако щете, на цяла една цивилизация. Чудесно, но не може празникът на културата да бъде държавен празник. Трети март е държавният празник, празник на държавността. Тогава се е появила българската държава, благодарение на подписа на руския представител граф Игнатиев в Сан Стефано.

- Но той остава една неосъществена мечта.

- Трети март е програма за българската нация за следващите десетилетия - чак до 1944 г., и аз съвсем не съм на мнение, както пишат някои, че това е един блян, че той е нереализуем. Напротив, успяхме да реализираме в следващите десетилетия част от Сан-Стефанска България. Успяхме да осъществим Съединението на Княжеството с Източна Румелия. След войните 1912-1918 г. все пак ни останаха трите днешни окръзи - Благоевградски, Смолянски и Кърджалийски, плюс части от Хасковски и от Бургаски. А успяхме да си върнем и Южна Добруджа.

Днешната територия на България наистина е около половината от тази на Сан-Стефанска България. Веднага ще възразите - само половината. Но да не бъдем максималисти. Никоя държава не е успяла да реализира на сто процента своите национални блянове. Гърция наистина завзе Егейска Македония и Беломорска Тракия, но загуби много по-голяма територия в Западна Мала Азия, където живееха 2,5 млн. гърци. Сърбия, която под друго име - Югославия, за известно време бе много по-голяма от нас. Но днес, след като загуби де факто и Косово, е едва 73 хил. кв. километра - с една трета по-малко от България. Румъния успя да си върне Трансилвания след Първата световна война, но загуби Бесарабия и Северна Буковина.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай