Мария Цачева е председател на Дисциплинарната комисия на Камарата на Частните съдебни изпълнители. Пред "Стандарт" тя коментира внесените от депутати от различни партии предложения за промени в Гражданско - процесуалния кодекс, които засягат съдебното изпълнение.
- Госпожо Цачева, Камарата на частните съдебни изпълнители се обяви против част от внесените от депутати от различни парламентарни групи предложения за промени в Гражданско - процесуалния кодекс, които засягат съдебното изпълнение. С какво не сте съгласни?
- В предложените промени основен акцент са:
- уведомяването на длъжниците за водено изпълнително респ. заповедно производство;
- за малки дългове да се блокира имущество само до размера на дълга;
- да може да се обжалват множество действия на съдебните изпълнители, включително и оценката на имуществото и таксите на ЧСИ да бъдат намалени.
За тези гръмко прокламирани промени е лесно да се говори в медиите, но когато се стигне до конкретни текстове, виждаме, че предлаганите изменения ще създадат повече проблеми отколкото ще решат. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) е сложен организъм, който трябва да се променя много внимателно и след задълбочен предварителен анализ, какъвто не виждаме да е правен. Всяка необмислена и прибързана промяна ще обслужи само популистки цели и няма да доведе до ефективно решаване на натрупаните проблеми. Като пример мога да дам предложението във връзка с призоваването – да бъде търсен длъжникът най малко три пъти в рамките на календарен месец и едва след това да бъде залепено уведомлението. Трябва да се знае, че това не е новоизмислен механизъм – и досега съдебната практика по този въпрос е категорична – призоваването е редовно, само е ако е извършено по този начин и именно така работят съдебните изпълнители. Предлага се обжалване на оценката – едно изключително необмислено, но същевременно упорито рекламирано като панацеята на изпълнението изменение.
Като ефект това ще доведе до блокиране на изпълнението и затрупване на съдебната система с хиляди безсмислени дела. Всеки механизъм за определяне на цената чрез експертиза е неефективен в сравнение с пазара. Никой няма да си купи имот на определена цена, само защото три вещи лица са казали, че това е цената. Остава неразбрано от обществото, че всъщност най-ефективният механизъм за максимално повишаване на цената е разработен от Камарата на ЧСИ и това е публичността на продажбите чрез официалния сайт за публичните продани, поддържан от Камарата. Не сме съгласни с предложенията за промени в таксите, които могат да доведат до тотално опорочаване на системата. Така, предвижда се върху сумата погасена в срока за доброволно изпълнение такса да не се събира, което е изцяло в полза на икономически силните субекти – застрахователи, експлоатационни дружества, финасови институции, които могат да си позволят да погасят целия дълг веднага след образуване на изпълнително дело, нещо което 99% от гражданите не могат да сторят. Така излиза, че цялото това публично говорене е, за да се легитимира обслужването на икономически интереси на тази група субекти, а това не е честно спрямо обикновените хора, които отново ще бъдат използвани, защото под лозунга да защитим бедните ще бъдат облагодетелствани най-богатите.
- Нормално ли е длъжникът да прави каквото си поиска в един процес?
- Разбира се, че не е нормално нито една от страните в процеса да прави каквото си поиска. Действията им следва да се подчиняват на ясни правила, които да създават гаранции за защита правата и на двете страни. Не е нормално и правилно на едната да се предоставят неограничени права за бавене и създаване на пречки, а другата да понася тежестта на тази забава. А и длъжникът също трябва да знае, че утежняването на процеса не работи за него, ако наистина е добросъвестен, защото в крайна сметка той ще плати повече. Да не забравяме още, че взискателят също е гражданин, който иска ефективен механизъм за защита на правата си. Годишно в България се завеждат десетки хиляди дела, около 150 млн. лв. се възстановят на граждани всяка година, в това число заплати, издръжки, заеми и т.н. Промените, ако бъдат приети в този им вид на практика облагодетелстват големите длъжници, в това число монополи, недобросъвестни компании и физически лица, извършили осъзнати финансови злоупотреби.
- Ще се спре ли практиката да се запорират социални помощи, добавки за деца, пенсии?
- Според мен и понастоящем няма такава практика или, ако се стига до временно ограничаване на достъпа на длъжника до тези помощи, само поради това, че ЧСИ не знае, че по сметката се получават такива, то това много лесно и бързо се преодолява и в рамките на един –два дни съответните социални плащания се освобождават. Необходимо е само длъжникът да заяви пред ЧСИ, че по тази банкова сметка се получават социални плащания и незабавно ще последва вдигане на запора по отношение на тези суми.
- Какво се случва с малкия длъжник, ще бъде ли оставен на нерегламентирани събирачи на дългове, за сметка на големия, който ще бъде защитен и ще се облагодетелства?
-Предвижданите промени ще доведат до сериозно демотивиране на съдебния изпълнител да полага активност при работата с малки вземания. Те често изискват същите усилия, за които обаче предвиденото възнаграждение е напълно неадекватно. Все пак съдебният изпълнител трябва да бъде мотивиран по някакъв начин да работи по тези вземания. Смятам, че тези, които сега се радват на широко прокламираното намаляване на таксите, утре когато започне напълно нерегламентираният натиск на колекторските фирми, ще съжаляват. Безспорно е, че има диспропорция на разходите при малките дългове защото не е възможно за дълг от 50 лева разходите да са 5 лева. Всички знаем, че 5 лева е цената на куриерските услуги, а само, за да отиде един призовкар да търси длъжника разходът на ЧСИ е 10 лева.
- Частните съдебни изпълнители имате ли предложения за това как да се намали тежестта от таксите за длъжниците?
- Предложението на гилдията е да бъде намалена таксата за опис, която е пропорционална и същата да се приспада от таксата резултат. Според нашите разчети това ще намали между 30-40% процента от таксите за изпълнението. При сега действащата регламентация съгласно Тарифата към ЗЧСИ, двете такси се кумулират, ако сборът им не надвишава 1/10 от вземането.
- Ако бъдат приети някои промени, може ли да се стигне до блокиране на изпълнителното производство?
- Да се надяваме, че чак до блокиране няма да се стигне, защото това би било огромна крачка назад за цялото общество– да се унищожи една работеща система, която осигурява изпълнението на съдебните актове, представляваща финалният елемент от съдебния процес. Система, която създава сигурност и стабилност в очакванията на хората към правовия ред. Следим с тревога случващото се, не защото сме ретроградни и не желаем да се реформираме, а заради огромния натиск на популисткото говорене по темата, който създаде в обществото очаквания за някакви много радикални промени, дори се говори за премахване на ЧСИ-тата. Всяка много радикална, прибързана и необмислена промяна може да доведе до сериозен дисбаланс в процеса, без това да доведе до някакви действителни облекчения за длъжника. Например едно от готвените изменения предвижда взискателят да предявява иск във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване, независимо че няма възражение от длъжника. Това ще доведе до непропорционално генериране на дела за съдилищата, които и без това са свърхнатоварени.
- Каква в цифри е събираемостта на дългове от ЧСИ в последните 11 години у нас? А през последната година?
- По официална статистика – за 11 години 7 млрд. лева са възстановени на бизнеса, гражданите, държавата и общините, още 1 млрд. лева са преките постъпления в дължавния бюджет. В полза на бизнеса всяка година ЧСИ възстановяват между 300 и 400 млн. лв. Събират и вземанията на съдебната власт, с които никой досега не се е занимавал, както и хиляди вземания на общините, което освен чисто фискални резултати има и силен превантивен ефект.
- Като председател на дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ, бихте ли ни казали какъв контрол осъществявате по отношение на тези частни съдебни изпълнители, които работят извън правилата? Колко са дисциплинарните производства за деветте месеца на тази година? Колко влезли в сила наказания "лишаване от права" имате?
- ЧСИ са една от най-контролираните професии в страната, като контрол върху тях се упражнява от 9 органа: Министерство на правосъдието чрез финансов инспекторат и инспекторат по ЗСВ, Камара на ЧСИ (КЧСИ) – по повод на жалба или годишен мониторинг на всички кантори, съответния окръжен съд при обжалване на действията им, НАП, МВР, Прокуратурата, ДАНС и КЗЛД. Съгласно ЗЧСИ половината от квотата на Дисциплинарната комисия се състои от инспектори към Министерство на правосъдието, съответно и инспектор от МП участва във всеки наказващ състав, тоест, всяко решение се взема с участието на представител на Министъра на правосъдието.
Съветът на КЧСИ, воден от принципа за нулева толерантност към нарушителите на закона, дори образува повече дисциплинарни дела отколкото правосъдния министър. Делата за 2016 г. са 47, а за 2017 до този момент има образувани 65 дела. За мандата на тази дисциплинарна комисия са наложени 10 наказания лишаване от правоспособност, които са влезли в сила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
