- Проф. Овчаров, какви бяхте с покойния проф. Божидар Димитров - приятели, колеги, или просто познати?
- Бяхме приятели. Познаваме се повече от 30 години. Той беше по-голям от мен. В първите години, когато беше уредник в Националния исторически музей, често сме се събирали да си говорим, включително за политика, макар че бяхме на противоположни позиции - говорим за периода 1989-90 г. Аз бях бивш седесар, докато той казваше: "Дръж партията, Николай, там е истината!" Говореше за БСП, разбира се. По-късно, както виждаме се измениха доста вижданията му, макар че в общи линии той беше дълго време с БСП. Но това са подробности. В следващите години продължихме да работим заедно. Няма да крия, отношенията ни не винаги са били гладки, защото ние се очертахме с него и с покойния Георги Китов като лицата на българската история, археология, така че не можеше да няма известни търкания.
- Къде бяха различията ви?
- Имахме сблъсък по отношение на Боянския майстор. Аз не бях съгласен с това, че подписът е подпис на Майстора. Имахме някои проблеми и покрай созополския вампир и т.н., но това са вече неща от миналото. Важно е, че през последните 15-ина години върху нас се стовари нещо много голямо. А именно - да представим от една страна българската наука, откритията на българската археология, които както знаете, бяха многобройни през това време. От друга страна - да развиваме културно-историческия туризъм, който започна в новото хилядолетие. В това отношение и Божидар, и Китов, аз направихме доста, струва ми се, за да популяризираме българското културно-историческо наследство. Това е може би един от най-големите проблеми - липсата на достатъчно реклама, на достатъчно представяне на нашите паметници. В този смисъл сме участвали заедно в много инициативи. Най-забележителната от тях е "Чудесата на България" на в. "Стандарт". Във всички тези срещи, които правехме в страната и в чужбина, обикновено ни слагаха заедно на масата и двамата с него говорехме един след друг. В общи линии не се различават много нашите виждания, като изключим едно много съществено различие. Той беше привърженик всичко да се издига до керемида, докато аз смятам, че нещата трябва да бъдат правени по-умерено, без т.нар. бутафории. Но и това са дребни неща. Важното беше, че ние с проф. Божидар Димитров действахме в една посока. В това отношение не можеше да има съмнение, че нашата цел беше да представяме българското наследство. Както казваше често бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков по тези срещи: "Вие двамата сте гордостта на нацията и хората, които действително са призвани да представят, да покажат нашето наследство". Така че - сложни отношения. Но няма как да бъде другояче - и двамата сме с чепати характери, но в края на краищата важното е, че успяхме да свършим работата. И днес културно-историческият туризъм на страната се забелязва, всички говорят за него, за разлика отпреди 15 години. Така че като цяло аз оценявам нашите отношения много положително. Жалко за Божидар! Той се раздаде напълно - до последно водеше предавания, пътуваше, говореше....
- Ходил ли сте му на гости?
- Много често съм му гостувал в къщата на неговите родители. Там съм бил няколко пъти по за дълго време. През 80-те години аз участвах в проучванията, в разкопките на острова Свети Иван, където по-късно излязоха мощите на Йоан Кръстител. Островът беше военна зона и не можеше да има свободен достъп до него, ходехме с моряци, копаехме. Тогава в тази първа кампания, Божидар съдействаше много активно. Между другото, в НИМ се пазят някои надписи от манастира на острова, които той успя да прибере навремето. Те са изключително ценни за науката. Тогава в тези времена съм му гостувал често, сядали сме, пили сме си ракията и т.н.
- Спомням си, че преди пет години двамата обявихте, че ще работите за създаването на коалиция между ГЕРБ и БСП, което ми се вижда невъзможно.
- Божидар беше по-голям привърженик от мен в това отношение. Но аз също преди няколко години, когато беше създадена първата коалиция в Германия, за момент смятах, че е възможно. Тогава, бяха други времена - не беше времето на яростната Корнелия, а на мекия Миков и действително изглеждаше възможна коалиция в някаква форма, която да поеме управлението. От днешна гледна точка това едва ли е възможно в скоро време.
- Покани ли ви проф. Димитров в неговото професорско движение, което впоследствие стана партия - "Хан Кубрат?
- Не, не ме е канил, но и да беше ме поканил, щях да откажа, защото за мене не това е пътят. Мисля, че тази партия едва ли, дори с него, би имала някакви политически успехи. Нека да гледаме сериозно на политиката. В момента наистина се осъществява един голям сблъсък между ГЕРБ и БСП и в края на краищата тези тежки коалиции, които в момента се правят, ни показват колко е важно да се владее изкуството на политиката. Видяхме, че в една такава малка организация практически не присъстваше почти никой и едва ли можеше да направи някакво развитие по-нататък в политиката.
- Кои са най-пресните ви спомени за проф. Божидар Димитров?
- Нашите пътувания с вестник "Стандарт", с дискусиите, в които изказванията ни бяха водещи. Нашата дума с проф. Димитров се ценеше от всички. Слава Богу, на тези срещи не сме имали абсолютно никакъв конфликт, там бяхме като дует.
- Преди няколко години проф. Димитров нарече Перперикон "малко провинциално антично и средновековно градче", това ви засегна и стана повод за спорове между вас, нали?
- Тук беше един от нашите малки спорове. Той наричаше Перперикон "малко градче". Това бе амбицираше още повече. Защото не става дума за едно антично и средновековно малко градче, а за един много голям уникален град до планината. Разкопките, които правим, пълното завършване на Акропола преди три години, Южният квартал, в който попаднахме на най-голямата църква в Родопите от раннохристиянския период 35-метрова базилика, сега което разкриваме около нея, този голям квартал в южната част на подградията, ни показва действително, че Перперикон има още много тайни, които да ни покаже. Всъщност наистина той не се вмества в стандартната представа за античния град, такава, каквато я знаем - равнинен град. Но това е всъщност интересното. Римската култура обединява всичко от предния Изток до Британия, всеки народ влага своите строителни умения, култура и т.н. В случая на Перперикон говорим за прочутата цивилизация на скалните хора, както съм я нарекъл. Това е много древна тракийска култура, която в римския период продължава да създава такива паметници, макар и вече под римска власт. Ето това е ценното. В науката е интересното различното, а Перперикон е наистина различен.
- Ще стане ли различен и Мисионис- Северния Перперикон?
- От няколко дни и там се работи, много е тежка кампанията, да сме живи и здрави да я направим. Вече дава интересни резултати. Колегите ми съобщават, че са излезли амфори, монети и т.н. Другата седмица ще пътувам за няколко дена и дотам, за да видя как вървят нещата. Надявам се, че и Мисионис ще бъде от ранга на това, което откриваме вече в Родопите.
- Има ли в момента поток от туристи на Перперикон?
- Пълно е с туристи, макар че синоптичните прогнози действително плашат хората. Времето сега е прекрасно, вярно, следобед се чува и някой друг гръм. Но с необмислените прогнози, за да се презастраховат синоптиците, сами си вредим на туризма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
