- Господин Симеонов, как оценявате листите, които БСП и ГЕРБ съставиха за предстоящите избори ?
- Когато става въпрос за листи, всички партии явно са се вслушали в основната обществена поръчка в момента – да има нови лица. При БСП това като че ли е най-явно и това е така по няколко причини. Първо, самата идея за мандатност, за пряк избор, която по-скоро облагодетелства редовия член, но в същото време затвърждава и единоначалието в партията, защото премахва възможните вътрешни опозиции. Тази идея е проява на същия афинитет към избори на личности и то пряк, при който решава народът. Подобна тенденция пролича и при Реформаторския блок. Меглена Кунева също заяви, че няма да се кандидатира, дава се път на младите – Димитър Делчев, Антони Тренчев и т.н. Пролича си дори при АБВ – те също избраха да сложат млад председател. Това разчупи модела. Тенденцията пролича и при ГЕРБ. Те обявиха, че 40% от хората ще бъдат от гражданска квота и то познати по места лица. Това отново е проява на мажоритарния момент. Напоследък се говори, че живеем в епоха на „пост истина", т.е. във времена, в които имиджът, разказът, интерпретацията са по-важни от самия факт. Какви нови лица слагат БСП и ГЕРБ – Елена Йончева, Тома Томов, професор Иво Христов, Антон Тодоров, Тома Биков...Това са точно хора, които се занимават с имидж, с интепретация, с разказ, с анализ. Това не са политици, а разказвачи и анализатори.
Тоест, партиите усещат, че освен за нови лица, има и глад за хора, които да обяснят света, да го интерпретират. Това е - интепретатори вместо политици. Погледнете и още нещо. Проф. Иво Христов и Антон Тодоров в миналото бяха пример за много въздействащи мислители и публични говорители, но много радикални, даже маргинализирани. Сега те изглеждат нормални. Това означава, че българският политически процес се радикализира.
-Защо се случва така?
-По няколко причини. Първо, уплашихме се. Случилото се в Елин Пелин е доказателство, че българите са доста стреснати от потенциалната имигрантска вълна. На страха очите са големи. Второ, такава е политическата мода в целия западен свят. Вече нямаме право да се изненадваме от абсолютно нищо. Радикализацията на политическия процес е навсякъде в западния свят. Заедно с всичко това много се обостри говоренето за „идентичност" - ние, в Елин Пелин, и те, външните, другите. Ние, които гласуваме за наш представител в наш район, а не просто за някакъв анонимник в някаква листа. Да гласуваме за човека, който иска да преустанови строителството в „Младост", а не просто за някой партиен кандидат.
-Не е ли всичко това, за което говорите, благодатна почва за краен национализъм и популизъм ?
- И залитане към русофилия. БСП е в своя трети период. Първо беше променящата се БСП, срамежлива, посипваше си главата с пепел. След това беше периодът, когато партията възприе НАТО и ЕС, стана пригодна за Запада политическа сила. Тя беше традиционалистка сила, въпреки че е лява. Сега БСП е в третия етап – забравила е срамът, неистовият стремеж да изглежда модернизирана и проевропейска и се мъчи някакси да се върне при корените. Какви са те – традиционалистки, с по-голям афинитет на Изток, с доста по-скептични позиции към ЕС и НАТО. Това се вижда, БСП не се крие, показва ни такива говорители – които са на алтернативно мнение. Навремето да говориш като Росен Плевнелиев беше абсолютно нормално, докато сега, ако говориш като него се счита за крайно, за разделящо нацията. Това означава, че координатната система на българското общество се е изместила леко на Изток. Тя се е изместила и повече към национализъм. Преди пет години Красимир Каракачанов взе 30 000 гласа, а сега – 570 хиляди. А той си е същият, не говори нови неща. Това означава, че просто обществото ни е на нови вълни – националистически и социални, както и доста произточни.
- Това изместване на координатна система паралелно ли се случва у нас и в Европа ?
-До голяма степен да. Възходът на националпопулизма в много страни от Централна, Западна и Източна Европа, подходът на консервативния и социал-консервативния изолационистки и протекционистки модел в САЩ – всичко това прилича на една консервативна контрареволюция. Години наред бяхме свикнали, че вървим все по-либерално, все по-космополитно, все по-консуматорско, все по-безценностно, все по-малко значение имат нацията, религията, традицията, семейството...Е, сега има реакция на това. Има криза на либералния прочит на нещата. Много хора казват, че либералният модел се е провалил, но това не е така. Имаме абсолютно свободни общества. Като дойдоха обаче петима бежанци, тези абсолютно свободни общества се уплашиха, защото са супер изнежени и нямат имунитет.
- Да ви върна отново към българския политически живот. Кои от предизборните обещания на партиите могат да им донесат плосюве пред избирателите и кои – не?
- Ясно е, че социалните обещания на партиите ще им донесат полза. На няколко пъти си позволих с някаква черна историческа ирония да говоря за националсоциализъм, т.е. има много национализъм и много социални обещания. Разбира се, в България няма фашизъм, но ако трябва да си послужим с историческа ирония, можем да го наречем „националсоциализъм". Обещанията на партиите са в три направления. Първо ги доближават до избирателите заради всичко, което говорихме досега. Второ доближават ги една до друга. БСП звучи все по-национално, а Патриотите звучат все по-социално. Това означава, че утре е възможно освен взаимодействие Патриоти-ГЕРБ, и например взаимодействие Патриоти-БСП. Отделно от това са възможни всякакви взаимодействия и варианти – експертни, програмни правителства. Т.е. всякакви политически варианти, които да се опитват да запазят стабилността на фона на полуделия западен свят и нашия регион. Защото в нашия регион няма нито една спокойна страна освен нас и трябва да сме луди, за да нарушим това. Най-вероятно след изборите, каквото и да стане на тях, партиите могат да потърсят някакви причудливи, не много красиви компромиси за взаимодействие. Варианти колкото искате. На трето място, тези национално-социални обещания помагат на партиите в още един план. Освен че се доближават до избирателите и една до друга, партиите добавят и една доза радикализъм към всичко, което говорят. С две думи, мъничко връщат политиката в политическото. Защото ние дълго време мислехме, че е ясно на едни избори коя партия може да бие. Сега, с този пипер в програмите, с този радикализъм, се връща интригата и енергията. Искрено се надявам, че партиите няма да залитнат по див популизъм.
-Не смятате ли, че фабриката за обещания сега е широка отворена?
-Има две обстоятелства, които ни спасяват. Първото е, че това ни е познато, виждали сме го. Ако някой иска да разсъждава за популизма, да пита нас – ние сме лаборатория за популизъм. Второто обстоятелство е, че няма много големи крайности. Погледнете ни националистите – може да са по-серт, но не са радикали. Освен това, всички партии малко или много станаха националисти, щом дори и Реформаторите започнаха да говорят така...Ако има нещо хубаво в това, че национализмът прониква навсякъде, то е, че той прониква умерено и равномерно, не избива на едно място като патоголия.
-Няколко пъти споменахте Патриотите. Има ли опасност за разепцепление сред тях по въпроса с кого да се коалират след изборите?
- Ако са мъдри и стратегически мислещи, не би трябвало да го допускат. В момента се случиха две много важни неща с тях. Първо, те вече са приемлив участник във властта. Можеше ли някой да си представи преди няколко години, че Патриотите ще бъдат желан участник и отляво, и отдясно, както и че ще бъдат значим фактор. Та допреди две години те се бореха за влизане в парламента и намираха спечелените 250 000 гласа за исторически успех. А сега могат да управляват страната. Самият факт, че се мъчат да ги разцепят, показва, че те стават неудобни и същевременно желани.
- Можете ли да направите прогноза за вероятните следизборни коалиции?
- Виждам, че е много модно да се казва дясноцентристко и лявоцентристко, но към този момент това е абсолютно несъстоятелно. Първо, трябва да си поставим въпроса „ще бъдат ли легални и легитимни тези избори?". Защото в обществото може да остане горчив вкус за нещо нередно. С това машинно гласуване, ако някой реши да се запъне и да каже: Изборите са кофти, щото нямаше машини, може да стане от нищо нещо. Второ, Слави Трифонов. В момента по всичко личи, че той е в синхрон с ГЕРБ и че те сериозно се замислят дали да не се пробват с мажоритарното гласуване. Трябва да се напомни, че когато някой е искал да спечели политическа полза с процедурни промени, винаги е губил. Третият фактор – след изборите може да се създаде безизходна политическа ситуция, която ще извика различни компромисни и не много красиви варианти. Въпросът е дали след изборите няма да има такива международни и балкански обстоятелства, които да накарат мнозина да кажат: „Чакайте, нека не си играем с огъня". Така че заради тези три обстоятелстава, в момента е нелепо да се говори за лявоцентристки и дясноцентристки варианти. Вариантите са толкова много. Представете си, че има касиране на изборите. Тогава остава този служебен кабинет. Той е всичко друго, но не и с претенцията да е само служебен. Има опити за политики, за ревизия. През него президентът Румен Радев ще ни показва авторитета си на властови човек. Втори вариант – говори се за малцинствен кабинет. Трети вариант – всякакви форми на експертни, програмни правителства. Така че вариациите са много в зависимост от това какво ще искат основните играчи – ще искат ли касиране на изборите, ще си играят ли на вътрешно напрежение, или не и т.н. Трябва да кажа още, че трябва да проявим разум, защото в момента нещата в България са ОК. Да, има какво още да се желае – трябваше да правим реформи, а решихме да правим стабилност, което е загуба на време. Но икономиката се държи добре, има служебно правителство, което не дразни хората, даже го харесват. Има президент, който много се харесва, има нормална ротация във властта, няма криза. И ако някой си мисли, че ще създава напрежение, че ще изважда хора на протести, това е игра с огъня.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
