Рангел Марков: Ще върнем старата слава на банята в Банкя

Реставрираната къпалня ще поема 1200 души на ден, а до нея ще има хотел, казва Рангел Марков

Рангел Марков: Ще върнем старата слава на банята в Банкя | StandartNews.com

Клисурският и Дивотинският манастир също могат да доведат много туристи

Ще върне ли Банкя славата си на водещ център на балнеолечението? Как местната власт се надява да привлече повече туристи? Потърсихме отговорите от кмета на Банкя Рангел Марков.

- Г-н Марков, каква е перспективата пред Банкя за развитие на балнеолечението в града?

- И потенциалът, и перспективата за Банкя са огромни. Има една стара приказка - където е текло, пак ще тече. Банкя има утвърдени традиции в балнеологията като един от най-сериозните български курорти в миналото. Нашето желание и стремеж е и с днешна дата да върнем старата му слава. Затова работим усилено. Една от стъпките ни е възстановяването на голямата балнеолечебница в града. Голямата баня е построена през 1911 г. И всъщност от нея се заражда балнеологията в града. Едва след това се случват нещата във Вършец, Хисаря и т.н. И мога смело да твърдя, че от Банкя тръгва балнеологията. За нас този проект е изключително важен, защото в него има много история, но ние смятаме, че има и много бъдеще.

- Как точно?

- Той може да се окаже много добър икономически двигател. Освен реставрацията на паметника на културата в проекта влиза и изграждане на балнеохотел, който е отделна сграда в близост до банята и с топла връзка помежду им.

- Какъв ще е капацитетът на балнеолечебницата?

- Като възможни посещения е в пъти по-голям от легловата база на хотела.

- Развитието на туризма ще увеличи ли доходите на хората в Банкя?

- Идеята е тази балнеолечебница да не става обслужващ център на хотела, а покрай нея постепенно да се развие бизнесът на останалите места за настаняване в града. Това могат да бъдат семейни хотели, квартири. Местните хора имат традиция в тази сфера. Мисля, че това по един естествен път много лесно ще се случи. И затова ние разчитаме на този проект, защото това ще позволи на хората от града да увеличат доходите си.

- Колко души ще може да поеме банята и колко легла ще има в хотела?

- Според първоначалния проект за хотелската част става дума за около 200 легла. В същото време банята има възможност да приюти 1200 души на ден. Елементарната сметка сочи, че дори и наполовина този капацитет да е запълнен, то това ще даде възможност за 400 нощувки дневно. И освен разходите за спане хората ще посещават заведенията за хранене, ще се разхождат в градската част и ще пазаруват. Ние в общината от две години работим усилено във връзка с проекта за банята. И то не само като идея, но имаме и съгласувана концепция за реставрация на самата баня. Това вече е зад гърба ни. Ние минахме тежката съгласувателна процедура, където е записано какво от банята трябва да бъде запазено. Става въпрос за 100% от фасадата отвън и някои части вътре като фоайетата и басейните.

- Значи банята ще бъде и като музейна експозиция?

- Може спокойно да се разглежда и по този начин. Защото всичко в комплекса трябва да бъде възстановено абсолютно автентично. И това ще е много сериозно изискване към бъдещия концесионер. Документацията така е направена, че фирмата, която ще изпълнява проекта, трябва първо да възстанови балнеолечебницата и след това да построи хотел или това да става едновременно. Но в никакъв случай няма да допуснем първо да се построи хотелът.
Замисълът е да се запазят най-ценните неща в исторически план, като в същото време се вкарат и съвременните изисквания на балнеологията.
Така ще съумеем да покажем как е действала банята някога и как ще се развива в бъдеще.

- Концесията за банята одобрена ли е от Столичния общински съвет?

- Да, имаме решение за отдаването на тези обекти - голямата балнеолечебница и съседния терен, на който да бъде построен хотелът. Сега ни предстои да внесем за одобрение документацията. Банята от 2001 година не функционира, а от 2009 година вече е общинска собственост, прехвърлена е от държавата по инициатива на местната власт.

- Има ли заявен инвеститорски интерес към проекта?

- Реалният интерес ще е ясен, когато се пусне самата процедура и се закупят документите. Иначе имаме принципен интерес и от чужди компании, и от български.

- В световен мащаб се забелязва тенденция за увеличаване наред със здравния и на конгресния туризъм. Как Банкя ще се съобрази с това?

- В проекта е залегнало да има и зала за провеждане на конференции. Концесионерът ще има и задължението да изгради открит летен театър с минимум 200 седящи места. В летния период Банкя е доста приятно място и семинарите може да се водят и на открито.

- Туристическият бранш лансира идея част от сумите от концесиите за минерална вода да влизат във фонд за балнеолечение. Вие как гледате на нея?

- Сега половината от парите от концесиите отиват в държавата, другите - в съответната община. Съгласен съм с идеята като цяло, но за да я подкрепя, трябва да имам пълните подробности. Защото не е ясно тези проценти като суми къде ще отиват и за какво ще се ползват. Аз съм изследвал модела на Хърватска, който е с тип местни туристически бордове във всяко едно населено място. Ако това е идеята, тя е добра и ще сработи, защото на местно ниво е много важно да популяризираме това, което имаме. В Загреб в местния борд участват заинтересовани бизнесмени.
Ако при нас се стигне до този модел, ние ще поканим от нашите основни бази по един представител да участва във вземането на решения. Сега например сме в процес на изграждане на туристически информационен център. Имаме намерение до пролетта да го завършим и така ще имаме топла връзка между местния бизнес, който се занимава с такъв тип дейност, и останалите туристически центрове на територията на Столична община. Идеята е да бъдат в една система. Ние освен базите за лечение, настаняване и СПА имаме и много други възможности.

- Кои са най-атрактивните от тях?

- Това са двата манастира - Клисурският и Дивотинският, както и многото туристически пътеки, които опитваме активно да развиваме като атракция. Успяхме да възстановим Пътеката на здравето, която бе доста занемарена. Но тя вече добива огромна популярност и има голяма посещаемост. Пътеката обикаля резиденцията в Банкя и е вход към други маршрути в Люлин планина.

- Какво според вас е необходимо като промяна в държавната политика в сектор рехабилитация и балнеолечение?

- В България се подценява етапът след лечението. Така наречената рехабилизация е ограничена в 7 дни, които са крайно недостатъчни за възстановяването на един човек. И именно този период ние бихме предложили да се увеличи. Защото след дадена травма за 7 дни работоспособен човек не може да се вдигне на крака. Минимумът трябва да е 15 дни.
Може също така да се помисли и в посока превенция. Защото тази минерална вода освен че лекува, тя помага и за зареждане на организма. В града например има доста рехабилитационни центрове, но хората в тях не излизат навън. Идеята е да развием туризма с бази тип "Банкя палас" например, където туристите харчат пари и извън хотелската база. Ние сме готови да помагаме на инвеститорите за административните процедури.

- Вестник "Стандарт" вече четвърта година организира кампанията "Чудесата на България". Доколко тя помага за развитието на туризма у нас?

- Тази кампания е прекрасна и аз адмирирам подобни инициативи. По този начин ние си повдигаме националното самочувствие. "Чудесата на България" е пример как българите трябва повече да се хвалим с това, което имаме, и да го ценим. А това води до инвестиции, но с придадена стойност, каквито си заслужава да остават в страната.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай