Ралица Петрова е българката, която преди време асистира на Майкъл Редфорд за "Венецианският търговец" с Ал Пачино, а днес печели награда след награда на световни кинофестивали. Нейният пълнометражен дебют "Безбог" беше отличен и гръмогласно аплодиран на форумите в Локарно и Сараево. Младата дама е убедена, че киното е поезия, а не забава, гарнирана с гаден хумор, агресия и еротика. "Ако в него няма поезия и идеи, то просто губи смисъла си", твърди тя. Ралица снима "Безбог" във Враца. Както вече се знае, историята е за пристрастена към морфина медицинска сестра, която се грижи за възрастни хора с деменция. Но паралелно с това търгува с личните им карти на черния пазар. Но среща диригент на църковен хор. Неговата личност, музиката му започват да я променят - може би неосъзнато, може би обречено. А единственият пациент, към когото изпитва нещо като чувства, попада в затвора. И тя решава да стори нещо редно. Но добрите й намерения я водят към саможертва. "Но хепи енд няма", предупреждава Ралица. По-скоро става дума за просветлена трагедия. Ирена Иванова, която играе медицинската сестра, вече притежава международни статуетки и признания за главната си роля.
"Това е историята за падението на обикновена жена, принудена да се изправи против съвестта си. Чрез моралните дилеми на едно поколение, израснало без вяра в доброто, изследвам крехката връзка между бруталност и съпричастие. В един свят без любов, без грижа, без прошка, без Бог", коментира Ралица, която не се изживява като религиозна личност. Но за нея правенето на изкуство е като влизане в църква. Както и смирението, въпреки че тя е категорична - нищо не е на всяка цена.
Ралица отдавна е в киното, но в европейското. Дамата, която живее и работи между София, Париж и Лондон, е има дипломи от няколко университета, в който се учат тайните на занаята, наречен "седмо изкуство". Лентите й са представяни в различни програми в Кан, Берлин, Карлови Вари, Сан Себастиан, в Центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Собственик е на отличието Prix UIP - за най-добър европейски късометражен филм на "Берлинале" за "Гнилата ябълка".
Дипломната й работа "По божията воля" е в официална селекция през 2009-а на Лазурния бряг, разпространявана е на DVD от Британския филмов институт, галерията "Тейт" и Центъра за съвременно изкуство в Лондон.
- Ралица, защо, според вас, новият ви филм веднага започна да печели внимание и награди из Европа?
- Защото, надявам се, засяга общочовешки ценности. Журитата, които го оцениха, бяха от различни националности. И навярно посланието е стигнало до тях. За да оцелее, моята героиня е принудена да живее срещу човешкото в себе си.
- Как се роди идеята за този сценарий, каква е мотивацията ви да покажете точно тези персонажи?
- Израснах в годините на прехода в България. Емигрирах през деветдесетте. Имам много приятели, които направиха същото. Заминаха от загуба на вяра във възможността за перспектива - подобно на многото млади хора, които избират да направят същото днес. Имам и други приятели, които останаха - бориха се, но в един момент се умориха, и поеха по утъпканата пътека на оцеляването. "Безбог" разказва за един от тях. За жената, решила да остане в България. Но в един момент компромисът със себе си е твърде голям - и тя решава да действа според съвестта си.
- Как минаха снимките?
- Бяха изцяло във Враца. Любим град, любими хора. Екипът ни беше силно отдаден. Даде най-доброто от себе си. Филмът нямаше да бъде същият без тях.
- Защо и кога решихте да се посветите на киното?
- Започнах преди около шестнадесет години. Като малка пишех стихове. По-късно се занимавах със скулптура и фотография. След това се отдалечих от изкуството. После то ме намери отново - във формата на една картина на Масуо Икеда, японски концептуален художник и писател. Платното силно ме впечатли с идеите и емоциите, които внушаваше. Лисваше й само ритъмът на реалното време. Помислих си, че ако картината беше филм, би била перфектна.Тогава за първи път започнах да мисля за киноезика като артистична форма. Стана ми интересно и направих експериментален филм. Винаги ме е интересувало неизказаното в киното. Поетичния израз на уж банални неща.
- Мислите ли, че жените в световната киноиндустрия вече са равнопоставени с мъжете?
- Нагласата към жените режисьори на световно ниво се променя в позитивна насока. Има повече интерес и доверие към работата им. Въпреки това, може още много да се желае. Както в много индустрии, така и в кино индустрията, по-консервативните слоеве все още действат като "boysТ club". Най-важно е този тип отношение да бъде спряно на ниво "финансиране". За да могат жените да се докажат като режисьори. Защото има много талантливи между тях.
- В момента кои, според вас, са големите теми в седмото изкуство?
- Впечатлявам се от универсалните теми. Тези, които говорят за обикновени човешки неща. Споделям мнението на мой учител, че всяка история в същината си е любовна. Ако разгледате структурата на най-нетипичния жанров филм, ще забележите, че героите винаги се стремят към любов, която им липсва.
- Какво най-много ви дразни в българската действителност?
- Потискането на себе си - и съответно на другите. Недоверието в себе си - и съответно в другите. Говоренето с епитети - при това без аргументи. Много е важно да отделяме достатъчно време за разсъждаване, вместо да се водим от импулсите си. Да избягваме употребата на вулгарни думи. Думите, които изричаме, влияят на емоциите ни, които пък влияят на нашите действия. Добрите, точните думи създават позитивен живот.
- Над какво работите в момента?
- Над история за докторант на средна възраст. Той зарязва обучението си в чужбина и се връща да живее с майка си. В детската си стая.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
