08:40 ч.

17.09.17

5 мин.

0

0

0
Провалих флирта с поезията

Кирилицата е с 500 години по-стара от светите братя, казва авторът на "Кастинг за Месия" Петър Делчев


Петър Делчев се занимава с алпинизъм, ветроходство и каяк. Първата му самостоятелна книга - поетичният сборник „Луд за обичане", излиза през 2006-а. След него се появяват и „Трънски разкази" - истинско събитие в българския книжен свят с номинация за наградата „Елиас Канети" през 2007 г.


През 2016-а Диана Добрева постави в пловдивския театър "Вълци" по „Трънски разкази" и спектакълът спечели три „Аскеер"-а. Втората самостоятелна билетристична книга на Петър Делчев, „Балканска сюита", е издадена през 2009-а и съдържа новели по легенди. През 2012-а излиза и първият му роман –„Кастинг за Месия". Писателят е съавтор на диалозите и консултант по диалектите във филма „Воевода" на Зорница София.


- Господин Делчев, кога прописахте?
- Към края на първи клас. Тогава започнах и да чета. Първият ми художествен текст беше в десети клас, когато на класно по литература, вместо да развивам тема, написах разказ за двама алпинисти. Получих двойка. Разбрах поуката – беше ми рано да споделям „велики мисли" преди да имам „велики приключения". Или поне достатъчно житейски опит.


- Какво пробужда музата ви?
- Обикновено слънцето, защото аз се будя по изгрев. И имам около пет минути магично време, в което съм между  световете. Следват две чаши кафе и десет часа работа. За да не отидат на халост петте минути магично време. Но това се случва, само когато пиша проза. Едно време, когато се ухажвахме с поезията, беше по-лесно. Получи се само лек флирт и нищо по-сериозно, за което вината поемам изцяло аз. Все пак Тя е дама...


- Как се определяте: фантаст, поет или публицист?
- Публицист не съм, няма писатели фантасти, а с поезията, както вече казах, се харесвахме, аз дори още съм влюбен, но Тя и до днес е с резерви към мен. Остава да съм просто разказвач на истории.


- Бихте ли написал политически роман? А любовен?
- Написал съм го. Казва се „Кастинг за Месия".


- Участвахте в Панаира на книгата в Москва...
- Попанаирих няколко дни и се прибрах. Руската столица неслучайно е декор и действащо лице на доста книги. Изумителна е! Въпреки руските столичани, които я населяват. Но те идват и си отиват. На пръв поглед са мрачни, неучтиви и забързани нанякъде зомбита. После обаче разбираш, че са само обикновени зомбита и в своя си прайд дори се смеят и закачат. И тук-там БУМ – лъч надежда! Някоя жена, която приема с усмивка, че ѝ държиш отворена вратата на магазина или мъж, който не те гледа подозрително, че си му помогнал с багажа по стълбите в метрото... А на панаира на книгата най-много ме впечатли цената на кафето.


- В Москва говорихте за произхода на кирилицата. Каква е вашата версия?
- Моя версия, стройна и издържана, все още нямам. Но споделям мнението, че така наречената „кирилица" или азбука, много близка до нея, е с около петстотин години по-стара от светите братя Константин-Кирил Философ и Методий.


- Не ви ли е страх от упреци?
- От упреци не се умира. А литераторите, дори когато се разгневят, надали стават людоеди! При това май темата не ги касае. Аз също съм част от българската общественост и имам право да повдигам пред нея каквито си искам въпроси. Щом не заставям никого да вярва в глупости, както прави Министерството на образованието, одобрявайки днешните учебници по история.


- С какво се представихте в Москва?
- С романа „Кастинг за Месия", преведен на руски във вариант от тридесет и шест страници. В него се разказва за какво ли не! Включително и за корелацията между ураганите с имена и цената на спанака на Женския пазар в София.


- А как се прие „Кастинг за Месия" от българските читатели?
- Те се поляризираха още с излизането на книгата. Надявам се, че и на двата полюса очакват с нетърпение продължението, изгубили сън и усещане за вкус в устата. Едните от щастие, че ще четат, другите от радост, че ще ме дооплюят. Да са живи и здрави! Но имаше и основателни критики, които взех под внимание. Сега редактирам текста и скоро той ще има нова версия. Така ще си разчистим сметките дотук с читателите и ще съм готов да ги нокаутирам със следващата част.


- С какво ще впечатлите руския читател?
- Искам някой ден един – подчертавам, натъртвам и надебелявам - ЕДИН руски читател да дойде в София, да си купи за два лева антикварен „Кастинг за Месия" и да седне на кафенце и цигарка на „Славейков". Да започне да чете книгата „в оригинал" и да се разреве. Защото в Москва най-стойностното нещо, което направих, беше това: Станах рано, отидох до „Площадь Революции", а оттам, по стъпките на Бездомни и Берлиоз, се добрах до Патриаршите езера (които се оказаха едно езеро). Попаднах на антиквар и си купих „Великий Канцлер". Седнах на пейка и прочетох цялата първа глава, като постоянно се оглеждах за Воланд или поне Анушка. След това се разревах. По мъжки, де, без сополи. Все едно ми беше влязъл дим в окото. Ако някой не знае какво е „Великий Канцлер", ще призная, че и аз не знаех, че това е едно от имената на онази книга – голямата. За Майстора и неговата любовница Маргарита Николаевна.


- Не сте ли мислил да филмирате вашата книга или да я превърнете в опера?
- Мислил съм и за полет до Юпитер, за който учените твърдят, че скоро ще е по-модерен от Марс, но съм зает тази седмица. Ноти не мога да чета, камо ли да пиша. Нито да режисирам филми. Друга порода са кинаджиите и оперистите, ако така се казват.


- Достатъчно български автори ли превеждат на руски?
- Моята гледна точка е субективна, защото съм от авторите, които не са издавани в Русия.


- Кое от вашите произведения бихте искали да бъде преведено?
- Всички мои произведения. На всички езици, включително вогонски. За четящите с разбиране.


- Българинът четящ ли е?
- Предполагам, щом има хора в България, които си вадят хляба с производство на неща за четене.


- Какво ви направи най-силно впечатление в Русия?
- Жирафът Толя, който живее в Московския зоопарк. Аз си го кръстих „Толя", но със сигурност всеки, който го види, ще се съгласи, че трябва да се казва именно така. А руснаците са най-самочетящата се нация.


- Над какво работите в момента?
- Над себе си и един покрив.


- Какво ще пожелаете на читателите на „Стандарт"?
- Да са живи и здрави, и търпеливи! Сигурен съм, че рано или късно, заедно и в крепко единство, ще дочакаме истински, наш, български жираф в Софийския зоопарк. Пък да се казва, както си ще!


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент