В разгара на зимата гръцките фермери отново подеха заплахите за блокади на границата. Още е жив спомена за кошмарите преди година, когато за по-малко от месец родният бизнес загуби милиони евро от спрения трафик. Така ли ще бъде и тази година, какви са причините, в състояние ли е държавата да разреши проблема? "Стандарт" потърси мнението на Красимир Лалов от Националното сдружение на българските превозвачи.
- Г-н Лалов, пак ли ще играем в редовната януарска пиеса – когато няма туристически сезон гърците стачкуват, а ние страдаме?
- Засега има само индикация, че те ще правят протестни действия пред общините и някъде във вътрешността. Дали това е така и ли не е, никой не знае със сигурност. Гърците са такива, първо започват с нещо дребно, малък протест, а след това изведнъж решават и затварят границата. Но никой досега не е поемал ангажимент и отговорност, че ще затваря границата. Така че засега няма нищо сигурно. Но все пак не ние, а гърците организират този протест.
- Но от българска страна се чуха закани за контрапротест. Това доколко ще повлияе на гърците ?
- Миналата година гърците двайсет дена ту отваряха, ту затваряха границата. Правеха това, което им е изгодно на тях. Сега ние, по-точно нашите колеги от Благоевград казват, а ние ги подкрепяме, че ако гърците се опитат да затворят границата, ние ще затворим нашата и няма да я отворим. И ще го направим едва след като се постигне нещо реално. А не като миналата година - ама дайте сега това, ама дайте онова и накрая нищо.
- Страхувам се, че и аз като повечето хора, не разбирам какво печелят гърците от тази затворена граница. И ако всички губим, защо непрекъснато я затваряме?
- В момента в Гърция не е нито земеделски, нито туристически сезон. Те сега си почиват, грубо казано. И се опитват да постигнат максималното от държавата – става въпрос за данъци, осигуровки, помощи, намаления, облекчения. Така че те нямат нищо за губене в момента.
- А ние какво губим за тези двайсет дни, ако блокадата продължи, колкото миналата година?
- Лошото при нас е, че в момента икономиката работи и на нас ни е много чудно как хората, чийто бизнес зависи от този стокоомбен между България и Гърция, все още не са изразили своето становище. Защото де факто ние сме обслужваща сфера, извършваме услугата превоз на товари. И тази услуга е в полза на нашата икономика. Губим ли ние, губи и икономиката на България. Хиляди предприятия работят със суровини от Гърция или продават своята продукция там. Когато това не може да стане, всички фирми, които са произвели нещо, и трябва да транспортират през този регион, а не могат - губят, а някои дори фалират. Същото важи и за продукцията, която се изнася за Южна Италия, тя също минава през Гърция. Всички фирми, които зависят от този трафик, са подложени на изпитание. И някои не издържат. Не губят фирмите, които работят за Франция, Германия, Холандия и Белгия.
- Какви все пак са реалните загуби, предполагам че имате информация от предишните години.
- Точно колко са загубите никой не може да изчисли. Те са многопластови. Едни загуби са от транспорта, други от спряното производство, трети са от хора, които са съкратени заради намалели поръчки вследствие на недоставени стоки. Затова никой не може да каже точна цифра. Говори се за някъде около 12-15 млн. евро.
- За 20 дни?
- Да. Но аз не мога да поема отговорност, че това е реалната цифра. Мога да кажа че ние, поради това стечение на обстоятелствата, трупаме сериозни загуби. Тези загуби естествено от никого не се покриват и ако наложим върху тях загубите от сняг, от блокада, от почивни дни, забрани през лятото и какво ли не още, ще се види, че ние само губим. И вече решихме да не смятаме загубите, защото е хубаво да смяташ нещо, което е плюс и минус. Като е само минус какво да му смяташ. Проблемът е, че вече браншът е на ръба на оцеляването, защото не може човек да търпи само загуби, а държавата да не поема никакъв ангажимент за развитието на този отрасъл.
- Сега призовавате новоизбрания президент Румен Радев да помогне. Каква точно помощ очаквате от него?
- Нашите колеги от Благоевград го призовават. И него, и посланиците на засегнатите страни, и министър-председателя в оставка, и този който ще бъде на служебното правителство. Това са политическите възможности за изход от кризата,
които браншът не може да използва. Става дума за контакта с гръцката държава и изискването да се спазва европейското законодателство. Затова ние призоваваме да се предприемат авансово необходимите мерки и тази година блокада да няма.
- А какво е положениеТО с Румъния - и на двата моста на Дунав има задръствания. Те на какво се дължат?
- Проблемите там са в няколко посоки. Имаме упреци към работата на Гранична полиция. Ненормално е при липса на видими причини да се трупат километрични опашки и да се чака по 20-30 часа да се премине границата. Особено на Дунав мост-2 при Видин. Нали тези съоръжения на Гранична полиция бяха построени за да се ускори стокообменът вътре в Европейския съюз и да се облекчи преминаването на границата? Да се избегнат задръстванията заради ферибота, който имаше определен капацитет. Как стана така, че опашките сега са по-огромни?
- Чия е вината – наша, румънска, или обща ?
- На Дунав мост-2 е обща, но повече наша, защото опашките към България са много по-големи отколкото за изход. А не можем да кажем, че трафикът се е увеличил. Проблемът в Русе е една стара язва в сърцето на града. Там са едни терминали, едни чудесии, и все още нищо не е направено. Чакаме новото правителство, защото със старото ни омръзна да си говорим и нищо не стана. Същият проблем е и на Капитан Андреево. Когато решат да работят или пък ще има височайшо посещение, опашките веднага се изчистват, пунктът светва, става картинка. Но височайшите посещения са рядкост, а опашките ежедневие. Според мене всичко е въпрос на политическо желание. Нали говорим за добросъседски отношения, аз не мога да разбера защо не можем да се разберем с гърците, турците и румънците. Проблемът е, че Гранична полиция някъде от година-година и половина няма никакво желание да разреши този проблем. Границата ни с Румъния е обща за ЕС, там митницата няма никаква работа и не пречи. Остава само обработката на документите. И въпреки това грамадни опашки.
- Румънските превозвачи пък плашат, че ще преместят фирмите си в България. Това как ще ни се отрази, ако се случи?
- Те ще си преместят само седалищата на фирмите и номерата на камионите. Лошото е, че всички негативи се прехвърлят върху нас – ще се говори, че български камиони нарушават законите, а не за румънски. Но това не е нещо ново. В Русе има много румънски фирми, регистрирани там заради данъчните облекчения. Има също един куп белгийски, френски, македонски, гръцки фирми. При това почти всички са в нарушение на българските законови разпоредби, но това е друга голяма тема. Така или иначе всеки чужденец има право да разкрие тарнспортна фирма в българия.
- Добре, гърците протестират, ние протестираме, румънците протестират. Нали всички сме членове на Европейския съюз – къде е неговата роля на регулатор?
- Въпросът е някой има ли желание да се намери изход, приемлив за всички. Миналата година по време на блокадата на границата дойде еврокомисар, за да види на място какъв е проблемът. Оказа се, обаче че е грък. Как си представяте, че той ще докладва в Брюксел, че гърците не са прави. Постоя два-три часа, проведе няколко срещи и си тръгна. В Европейският съюз всеки тегли чергата към себе си. Затова вече толкова години не може да се реши проблема на границата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
