-Господин Симеонов, какво се случва в държавата? Защо се усеща такова напрежение и прехвърчат искри?
-Има няколко генерални причини. Първата е, че вече има силна опозиция. БСП дълго време беше в криза на съществуването си, а сега е доста енергична и постоянно повдига въпроси. И това е сериозната причина да има случки като тази в Хасково. Втората причина са цялостните проблеми, които съществуват на тема местни общности. На ниво местна власт има много проблеми в публичната, медийната среда – въпросът отдавна е по-скоро прагматично-паричен, отколкото идеологически. И не на последно място – там ГЕРБ победи много могъщо на последните местни избори и леко остана без опозиция. А като останеш без опозиция, понякога губиш коректив и ориентир. Има една трета причина - все по-мрежовият и медиен свят, в който живеем. В него се говори за пост-истина и много повече се цени разказвачът, този, който обяснява света, анализаторът, журналистът, ораторът. Цени се разказът, а не самият факт. Това прави възможни ситуации като тази, в която основни действащи лица стават хора като Антон Тодоров. Това е аналитик, журналист по поведението си, не толкова политик. Тези три тенденции – да има рязка, енергична опозиция, да има проблеми на местно ниво в страната и да се цени много медийната яркост, правят възможни такива комбинации от скандали. Словесната престрелка Борисов-Радев, случката в Хасково и съдбата на Антон Тодоров се омешаха в един общ "кюп" от скандали.
- Понеже споменахте искрите между президента и премиера – колко дълбоки са всъщност противоречията между тях двамата и какви са техните генерални причини?
- Генералите имат своите генерални причини (смее се). Ако трябва да бъдем сериозни – смятам, че генералната причина там е политическата конкуренция, която се очертава между двамата и може би предстои. На чисто имиджово ниво тези фигури изпъкват – подчертано мъжки профил, с биография под пагон, с цялата символика, свързана с това. С две думи – има закачка по зародиш. Самата кандидатура на ген. Радев е ярко предизвикателство към модела Борисов, ясно беше, че ще има интрига. Ясно е също така, че на едни президентски избори е възможно те да се окажат преки конкуренти. Това прави отношенията между тях специфични – един променлив ток, в който Борисов гледа да запази добрия тон, а в същото време знае, че Радев е конкуренция и опасност. А той гледа да запази добрия тон по три причини – идва българското председателство на ЕС и не могат премиер и президент да се скарат; второ – Борисов си е такъв – балансьор, помирител; и трето – Борисов гледа най-опасните да ги държи най-близо. Сигурен съм, че много пъти му е минавало през главата по някакъв начин да държи близо дори БСП с някаква форма на голяма коалиция. Видяхте какво направи със Слави Трифонов – той беше превзет като енергия. Беше казано – и ние сме за мажоритарното гласуване. В момента Трифонов е конкурент на БСП, защото им размива потенциалния протестен и наказателен вот и защото звучи като тях социално-популистки. Така че това е генералната причина – политическата конкуренция. А иначе – самолетите, антикорупционни органи – това са само поводи.
- Това ли ще е сценарият, по който ще се развиват и в бъдеще отношенията между президента и премиера? Т.е. „ние да свирим в една тоналност, да не слушаме беквокалите"?
- Като стана дума за едната тоналност, е много важно да се отбележи нещо много просто – те наистина са в една тоналност. Те са плод на една и съща политическа вълна в Европа. Това е политическата вълна на малко по-мъжкарското, малко по-национално ориентираното, малко по-лидерско ориентираното политическо мислене. И двамата са плод на национално и социално-консервативни настроения. И двамата са балансьори, харесвани са от хора, които биха харесали и Виктор Орбан. Като геополитическо позициониране нямат различия – нито един от двамата не може да бъде обвинен, че е крайно прозападен или крайно произточен. А предният път не беше така – президентът Плевнелиев говореше по един начин, а премиерът Борисов по съвсем различен. Борисов беше балансьорът, Плевнелиев беше по-проатлантически. Сега няма такъв проблем. Даже бих казал, че между двете визии за тези самолети, които се очертаха, се появи една изненадваща трета, хитро помирителна визия на военния министър Красимир Каракачанов. Той излезе и каза две много харесващи се на българите неща – да си оправим МиГ-29, с което каза: няма да харчим пари и второ – пак Русия, което се харесва на сънародниците ни. Каракачанов е със същата геополитическа визия като тях президента и премиера. Т.е. тримата основни говорители по темата „изтребители" са на едни и същи позиции. Това е прекрасна предпоставка да се разберат. Още преди две седмици го казах, повторих го и накрая самият Борисов го каза – той каза „свирим в една тоналност". Много хора ще кажат, че те се карат за изтребителите. Темата за самолетите беше гарантиран скандал и за друго. Първо, ние сме малка държава, периферна, зависима, става дума за милиардна сделка, както и за геополитика – скандалът е гарантиран. Мен това не ме притеснява толкова много, защото тъй и тъй скандал щеше да има. Но основните действащи лица са в една тоналност. И най-важното – тази тоналност е тоналността на голяма част от българите. Те си харесват и Радев, и Борисов, и Каракачанов.
- Опитва ли се, според вас, БСП да си „пришие" президента, въпреки че изборите минаха отдавна?
- Радев прави нещо много любопитно. Той вижда, че една част от българското общество е непредставена в парламента. Става дума за дясно-либералната част от обществото, която мисли космополитно. Въпреки че е издигнат от БСП, президентът на няколко пъти намигна на тези хора. Върна няколко закона, заговори за ВСС и като че ли това наистина изглежда лекичко като отдалечаване от образа на партията, която го е издигнала и минаване на собствени позиции и събиране на собствен политически капитал. Какво направиха обаче ГЕРБ като почнаха да бият президента Радев? Ами, върнаха го при БСП, казват му „ти си крило, а не център, истинският президент е Борисов, защото той обединява, а ти разединяваш, ти се караш, пък той помирява". Бутайки го в ляво, правейки го крило, те го върнаха на БСП. И в момента червената партия получава добавка енергията на президента и това е бонус за нея. И Борисов каза на Радев „Нинова ти е беквокал" и на практика каза, че президентът и Корнелия Нинова са в един отбор, което е хубаво за нея.
- Смятате ли, че БСП „ревнува" президента от ръката, която завчера му подаде Борисов?
- Борисов на два пъти очерта тази нова архитектура на българския политически живот. Аз си позволих да я нарека „втора камара" - в парламента едни, пък ние с Радев сме отгоре двамата. Президентът, без да се съгласява с това, дава признаци, че явно тази игра му се услажда, защото „биейки" се директно с Борисов, той затвърждава това усещане. Той казва „Мен ме бие Цветанов, но аз няма да се бия с него, ще се бия директно с Борисов". Не знам дали БСП го ревнува, но това помага на партията, защото разделя българското общество на „Борисов и Радев", на ляво и дясно, а пък в ляво е БСП. Ясно е, че за президента далеч не гласуваха само симпатизантите на червената партия и той далеч не е президент само на БСП, но ето че сега по тази начин го пакетират с нея. Не знам дали левицата ревнува президента, но може би това е ефект, който самият Борисов търси – той някакси си „присвоява" Радев. Очевидно последният няма да играе така, даже изненадващо там, където всички очакваха от него мълчание, той атакува. И двата пъти, когато Борисов му каза, че всичко е точно, президентът отвърна „всичко е точно, но..." и му удари по още един лек шамар. Както направи и завчера...
- Понеже разговорът ни започна с БСП и нейното ревитализиране. На какво се дължи то и защо изведнъж левицата така се активизира - пример е случилото се в Хасково?
- БСП имаше един голям проблем – правеше правилните неща, но не й се получаваше. Абсолютно правилно направи кампанията, но не спечели изборите. Абослютно правилно започна парламентарния сезон, караше се с ГЕРБ, но и те не са вчерашни и усетиха, че когато има ясен противник, и твоят лагер се стяга. БСП обвиняваше ГЕРБ в корупция, но ГЕРБ също казваше: и вие сте корумпирани. Карайки се, двете партии зацикляха. А сега БСП постигна пробив и това зацикляне приключи. Най-накрая има нова тема – местната власт, която е опорен крак на ГЕРБ и удрянето по нея много боли.
- Смятате ли, че Делян Добрев стана жертва на това реактивиране на левицата?
- Той стана логична жертва, това са рисковете на политиката. Въпреки че Делян Добрев далеч не е най-неприятното лице на българската политика. Даже обратното – той е смислен човек и не е олицетворение на злото в родната политика. Но е ясно, че трябва да се носи политическата отговорност на фона на нещата, които излизат. По-скоро обаче Добрев от крачка назад постигна две напред, защото направи един жест, който изглежда принципен, и получи вот на доверие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
