- Г-жо Кастрева, 402 са случаите на насилие сред учениците, 309 са инцидентите с агресия над учителите за 2017 г. За какво говорят тези цифри?
- Показват, че няма уважение към авторитета, което може да се превърне в обществен проблем. Това е тревожното. Липсата на уважение е тревожно днес, но това е и тревога за утре. Защото децата, когато излязат от училище утре ще станат граждани. Ако те нямат уважение към институцията и авторитета на възрастния, на знаещия и можещия, това би разрушило ценности в обществото, градени със столетия. Затова е важно да погледнем към авторитета на учителя и от друга гледна точка - като към изключително важен социален проблем. Днешните ученици са утрешните ни граждани, които ще създават законите и тези, които ще ги спазват. В новия закон има разписани 3 основни функции - образованието е триединството на обучението, възпитанието и социализацията. Точно в духа на формирането на знания, умения и компетентности, но и като социални и граждански умения. В никакъв случай това не бива да елиминира обстоятелството, че възпитанието започва от семейството. Надгражда се от детската градина и училището, защото те са първите институции, с които се сблъсква ученикът. Огледалното въздействие на обществената среда формира социални умения.
- Какво трябва да се направи, за да се увеличи социалния престиж на учителската професия?
- Това не може да стане със закон. Но започва със семейството, защото детето копира отношението на родителите към институцията училище и професията на учителя, като отношение към правилата изобщо. Ако един родител не спазва правилата за движение по пътищата и детето е постоянен свидетел, какво би се случило след това? Защото то е в училище само определен период от време. Затова отговорността е на всички ни. Обстоятелството, например, че даваме широка публичност повече на лошото в училище, влияе изключително негативно на общата среда и нагласи. Като започнем с уважението на обществото към институциите, към много трудната и отговорна работа на учителя - това е една стъпка. С малки, но сигурни стъпки можем да го направим.
- Как се отнасяте към идеята за ротация на директорите на училища и към външна атестация на учителите на всеки 4 години? Това начин ли е да се вдигне качеството на образованието и обществения престиж на учителите?
- Атестирането е една от добрите политики в закона и е важно тя да е ефективно реализирана. И в стария закон от 1991 г. имаше държавно образователно изискване за инспектиране. Но до 2015 г. нищо не се случи на практика. Външната оценка е важна за системата, както и за всеки един е стъпка към усъвършенстването ни - личностно и институционално. Това е като оглеждане във външно огледало, защото всеки един може много да се харесва, но какво става ако обществото има друга визия за ролята му? Една система се движи напред като се самоанализира и надгражда. Това винаги може да бъде направено по-добре, когато обективно се види къде са "бъговете", както е в информационните системи. Една грешка, ако не се отстрани, става системна. Затова е важно да има външна оценка на това, което се случва в образованието.
- 40 на сто от учителите се пенсионират в следващите 8 години. Това драстична смяна на поколенията ли е, ще има ли приемственост?
- За мен това е хубаво, това е естественият кръговрат на живота. Учителството е много тежка професия, в която има голям психологически натиск и износване. Няма регламентирано работно време, на разположение си 24 часа. Само ако се потопиш в професията, можеш да си ефективен. Тези хора преживяват толкова много съдби и си помнят учениците с десетилетия.
- Синдикатите предлагат ли идеи за кариерно развитие, за начини да слезеш от коня и да преподаваш вече на колегите си натрупания опит ?
- Има различни практики за социална политика към учителите. Синдикатите са достойни борци за защита на професията. Успяха да постигнат увеличение на заплатите. Важно е учителите да могат активно да почиват, както е в другите държави. Може да се даде възможност да излязат в продължителен 1-годишен отпуск за квалификация, като се откъснат от конкретната училищна среда. Има учителски пенсионен фонд , който дава възможност учителите да се пенсионират по-рано - това са възможности учителите да получат дължимото от обществото.
- Защо образователното ведомство се обяви срещу идеята за видеокамери в класните стаи и заговори за отваряне на "кутията на Пандора" с инсталирането им? Защо се уплаши учителската гилдия?
- Не мисля, че учителите се уплашиха. Но много бих искала да се чуе мнението на психолозите. Съгласна съм, че камерите са механизъм за превенция на агресията. Бяхме първите, които искахме видеонаблюдение на изпитите при самостоятелна и задочна форма, както и на изпитите за външното оценяване. Но, ако това се случва непрекъснато, как това би се отразило, не само на психиката на учителя и на ученика. Защо мислим само за учителите? Какво ще възпитаме у децата? Само в едни други институции всеки е под един непрекъснат контрол и надзор. Сами ще се затворят и ще предизвикаме обратна реакция. Трябва много да мислим преди да бъдем категорични и да погледнем и от позицията на децата. Един учител когато застане пред 20-30 деца, всеки миг е на сцена и се отразява в техните очи. Във всеки един момент той е "сниман". Средата вече е различна и това не е проблем за учителя. Но считам, че е може да е проблем за децата. Така бихме могли да "изкривим" ценностни системи. Нали не искаме всички да живеят под натиск и страх. Трябва да има дискусия, а не да се поддаваме на емоция. За мен преди да се вземат решения, трябва да се сме сигурни, че те няма да нанесат непоправими вреди върху психиката и нагласите на децата.
- Вероятно е важно къде е границата...
- Децата са изключително изобретателни. Те ще се държат по един начин пред камерата и по различен там, където я няма. Добре е точно тази разлика в социалното поведение да бъде премахната. Но това ще доведе до промени в ценностната им система. Така, че смятам, че камерите не са основното решение за превенция на агресията в училище. И затова е важно да чуем психолозите как това ще се отрази на детската психика и нагласите в дългосрочен аспект.
- Новата наредба за първокласниците ще успее ли да укроти амбициите на родителите да записват децата си в по-престижни училища?
- Новата система извежда като водещ критерий най-близкото училище. От чисто психологическа гледна точка това е полезно за децата, защото е сигурната среда, която те познават. За София-град винаги е сложно и трудно, защото е пряко свързано с ангажимента на родителите, с адресната им регистрация. Ако имат 3 години уседналост на даден адрес, първокласниците получават най-много точки. Това решение е социално ориентирано - тези, които са второ и трето поколение в едно училище, да могат да се възползват от този приоритет. Колкото до възможността да има силен натиск към определени училища, това е вероятно да се случи. Общината ще има ангажимент да определи прилежащи, а не административни райони. Така ще се опита да реши проблеми като в "Манастирски ливади" и училища, които граничат с три административни района. Образователната инфраструктура не следва динамиката на демографската картина. Съветвам родителите да преценят къде са най-големите им шансове и да кандидатстват в няколко училища.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
