Потребителският рай ни направи безпомощни

Потребителският рай ни направи безпомощни | StandartNews.com

Несправедливостта нарасна безкрайно в световен мащаб, казва д-р Пламен Димитров

Д-р Пламен Димитров е председател на Сдружението на психолозите в България от 2001 г. Специализирал е в областта на екзистенциалния анализ и организационното развитие на социалната психология. Потърсихме го за коментар по повод публикуваното миналата седмица последно световно изследване на индекса на щастието, което ни запрати на 134-о място. Защо не се радваме на живота и има ли лек за тревожността? Д-р Пламен Димитров отговаря пред "Стандарт".

- Д-р Димитров, последното световно изследване на индекса на щастието поставя България по-близо до дъното на класацията. Изненада или очаквано е това място?
- Тези изследвания класират България редовно на много ниски позиции. В последното, което обхваща периода 2012-2014 г., страната ни е на 134-а позиция и не променила много мястото си от 2002 г. насам. Около нас в класацията няма нито една от съседните ни страни. Предвид че оценените държави са 158, излиза, че сме в последните 25, където са предимно африкански държави - като Мадагаскар и Централноафриканската република.
- Тъжна е констатацията, а какви фактори са взети предвид?
- Факторите са от разнообразен характер, които са един вид преценка на преживяване на съществуването и на начина, по който живееш. Присъства една променлива, която е БВП на глава от населението, но заедно с това стоят и такива неща като усещането дали можеш да упражняваш контрол, да правиш избор за начина на живот. Има свързани със здравето фактори. Например - какво е очакването на хората за средното ниво на продължителност на живота, в което няма да боледуваш от сериозни заболявания. При нас това е показател, който не се обсъжда много и не попада в центъра на вниманието, когато има дискусии за конкретни проблеми, макар че е устойчив и хроничен. Политическите фактори също се вземат под внимание, какъвто е усещането, че животът ти е освободен от нуждата да участваш в корупционни поведения и схеми. Не просто да се говори за корупцията като нещо, което се случва някъде другаде, а в ежедневието на човека. Когато този показател е нисък, се добавя към

усещането за екзистенциално изпразване и тази пустота

която ти казва, че си безпомощен да се промени нещо в благоприятна посока и дори усилията не се награждават. Няма в какво да вярваш, че ако се опитваш повече, животът ти ще се подобри в икономически, общественополитически и социален план. Страдат и простите, но важни неща. Изпразват се човешките отношения от смислени връзки и емоции, които гарантират усещането за благополучие. Че има на какво да се радваш, че има нещо, което носи смисъла в усилието ти да реализираш себе си и потенциала си. Това води до обобщения, които далеч не могат да бъдат описани с медицинска терминология като психичното здраве.
- Като че ли тези теми не представляват интерес за нашето общество...
- Когато тези проблеми не се обсъждат в обществото и не са тема на реално артикулиране, хората ги избягват и ги изтласкват в несъзнаването. Така тревожността е просто симптом, че не правим нещо важно, за да живеем по-добре и по-качествено. Този индекс на щастието, който статистиката мери, е един косвен, но много добър показател за качеството на живот. В България имаме хронично преживяване за ниско качество на живота от доста голяма част от хората. Това вече може да избуи във всякакви други прояви. От една страна, имаме манифестирана тревожност, несигурност, усещане за заплаха за личното съществуване. Често пъти тази проявена тревожност е забележима. Самата патология е много пъти средство да се пребориш с тази тревожност, да я отречеш или промениш чрез някакви действия. Такива са всички тези невротични или психопатологични прояви, които също ни плашат. Наглед тези хора избират един болезнен модел да се справят с тази тревожност, защото не са открили друг градивен модел. В крайна сметка всички сме тревожни. Животът е несигурен и всички осъзнаваме, че той ще свърши. Обществата и културите винаги въоръжават носителите с модели на поведение и начини тази тревожност да се превърне в търсене на истината, което у нас имаше пориви в последните години, но те угаснаха насред пътя. Не се знае истината за много неща у нас.
- Какви могат да бъдат градивните модели?

Те се знаят още 7 века преди Христа

Става дума за търсенето на истината, творчеството, съзиданието, красотата, добротата, етиката. Етиката не произлиза от религията, а от чувството, че човек може да бъде добър в отношенията си, а не от вярванията. Става дума за реалните конкретни човешки отношения, които в България са един от основните проблеми. Не могат да се поддържат градивните отношения, които имат защитен буферен характер. Все по-малко хора имат възможност да изграждат такива отношения, които им позволяват да преживяват не само положителни емоции, но да се осигуряват икономически, а да имат усещането, че са част от от група, общност и общество, в което се зачита присъствието, уважава се личността им. Това означава, че всички ресурси на групата ще бъдат обърнати към разрешаването на проблемите в отношенията.

У нас имаме висока степен на отчуждение

и повърхностност в отношенията, което води до това, че хората не получават достатъчно подкрепа от най-близките и се чувстват изолирани. Това е проблем на много общества, особено на такива като нашето, където са се разпадали много модели.
- Не е ли мизерното битие в основата на духовната мизерия?
- Това мога да го нарека като доминантното обяснение в съвременното общество. Обясняваме човека с икономически и политикономически модели. Истината е, че това е мисленето от XIX век насам, когато навлизаме в късната фаза от развитието на капитализма и би трябвало да си обясняваме нещата с процеси като доходи и производителност. Но нека го кажем направо, в световен мащаб производителността нараства, но това не води до нарастване на доходите и капитализмът е силно дехуманизиран в последните 30 г. Това у нас имаше двоен ефект, защото ние избрахме да променим системата като общество, но тя не дава благата, които сме предполагали. Не сме достатъчно проспериращи в икономически план, но това не е единственото обяснение. Причината за това не е фактът, че в обществото няма пари, а просто несправедливостта нарасна безкрайно не само в България, но и в световен мащаб. Една малка част от хората притежават голяма част от богатството. Тази световна и в наши условия преведена стратификация на обществото не довежда до съществени промени и не се виждат достатъчни политически фактори, които да я променят в полза на човека. Така парите, доходите и икономиката стават по-важни от отношенията, човешкото благополучие и качеството на живот.
- Какво бихте казали за средната класа?
- Средната класа би трябвало да е ядрото на обществено развитие. За съжаление, от доста години, не само в България, нейните представители живеят на кредит. Това, което често пъти изглежда като потребителски рай, на моменти е наситено с един тежък психологически камък на врата на огромни части от обществото в Европа и в Америка. Това е картина, която като преживяване споделят много хора.

Усещането за стена, безсилие и задлъжнялост

неспособност да излезеш на позитив. Така хората започват да се научават на една безпомощност. Насочваш се към поредния кредит, за да задоволиш някаква потребност. Намираш се под непрекъснат натиск, тъй като има свръхпроизводство на продукти, които изглеждат като блага, но фактически твоят труд, колкото да е професионален и всеотдаен, не ти позволява да поддържаш стандарт. Тогава се чувстваш унизен. Наранява се достойнството ти, защото удря в центъра на твоята личностна идентичност.
- Къде ще бъде поставена в България в следващото подобно изследване?
- То ще излезе вероятно след 5 г. Ако се качим на позиция 100, може да изглежда като подобрение, но това не значи, че можем да се сравняваме с клуба на богатите и удовлетворените. Ако погледнем в първата десетка, там са държави, които познаваме и сме наясно с достоянството на живот, което този индекс мери. Имаме много работа при възстановяването на невинаги лесни за измерване, но важни за наблюдение процеси и да говорим за тях. Да общуваме помежду си и да не измерваме щастието с БВП и усвоени средства от европейските фондове. Иконометрията е важна, но не е достатъчна, за да променим живота си. Да видим какво се случва в човешките отношения в това число - и на работното място. Правим ли нещо да превърнем живота в България по-достоен, по-привлекателен, защото от показателите в изследването излиза, че нашата страна е място, където никой не иска да живее.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай