От младите зависи приятелството между Япония и България да се засили, казва посланик Такаши Коидзуми
- Ваше Превъзходителство, през 2014 г. отбелязваме 55 г. от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, установени преди повече от 90 г. През това време двете страни преминаха през периоди на промени. Какво остава непреходно във връзките ни?
- Тази годишнина е добър повод за по-нататъшното развитие на двустранните отношения, които имат дълга история, датираща още отпреди Втората световна война. През това време и двете страни се люшкаха на вълните на сериозни политически промени, но успяха да съхранят добрите приятелски отношения помежду си. Самият аз бях за първи път в България в годините на социализма - от 1977 г. до 1982 г., за втори път в годините на политически преход към демокрация - от 1988 г. до 1991 г., и за трети път сега, от 2012 г. в една обновена България, членка на ЕС. И за трите периода най-важното е, че приятелските връзки между двете страни и народи останаха здрави и намират продължение в рамките на двустранните държавни отношения.
- С какво се обяснява това?
- Вероятно, защото двете страни никога не са стигали до директен сблъсък по политически интереси. Но аз по-скоро смятам, че във всяка епоха и в двете страни е имало добронамерени личности. На основата на взаимното уважение те са се харесвали едни други и са полагали усилия за развитие на връзките ни. И те не се свеждат единствено до политическите лидери. Мисля, че приятелството е изградено от хора в различни области и на различни нива. За да запазим и развиваме така създадените добри отношения, преди всичко е важно да възпитаваме младите хора в нашите две страни да се уважават и да се стараят да се харесват. Струва ми се, че усилията в тази насока са важна част от мисията на японския посланик.
- Кои факти са знакови за българо-японското приятелство?
- След установяването на отношения, през 1939 г. и в двете страни се разкриват легации на дипломатическо равнище. В резултат от идването на комунистическия режим в България на 9 септември 1944 г. дипломатическите отношения са временно прекратени, но по-късно, през септември 1959 г., са отново възстановени. И през двете световни войни страните ни не са били във вражески отношения и са поддържали традиционно добри връзки помежду си. Има много знакови факти за двустранните отношения на приятелство, че трудно бих могъл да ги изброя. Но бих посочил световното изложение "ExpoТ70", което се провежда за първи път в Осака, Япония, през 1970 г. То е и първото световно изложение, в което участва България. След него се наблюдава бързо развитие на отношенията между нашите две страни. По-късно, в зората на демокрацията, от 1991 г. до края на 2010 г., след присъединяването на страната към ЕС, Япония предоставя държавна помощ на България в подкрепа на усилията й за реформи за изграждане на новата държавност и постигане на социална стабилност и просперитет. Общият размер на помощта възлиза на 90 млрд. йени, във вид на заеми в японски йени за разширяване на пристанище Бургас и удължаване на софийското метро, безвъзмездна помощ за болници, образователни и културни институции, която има за цел да подобри нивото в такива области като социалното подпомагане, образованието и културата, приемане на обучение в Япония на 842 български специалисти по линия на японската агенция за международно сътрудничество JICA (Japan International Cooperation Agency), изпращане на 243 японски експерти в България и др. Тези факти говорят сами за себе си и могат да бъдат окачествени като доказателство за приятелството на Япония към България.
- След приемането на България в ЕС как се развиват двустранните отношения?
- Сега се преговаря за споразумение за икономическо партньорство между Япония и ЕС. Ако то бъде сключено, ще доведе до укрепване на солидарността и насърчаване на сътрудничеството в търговията, инвестициите, технологиите, услугите и други области. Не е нужно да отбелязвам, че неговият смисъл е да доведе и до активизиране на икономическия обмен между Япония и България. И в традиционно добрите двустранни отношения все още има скрити възможности за развитие на сътрудничеството в политиката, икономиката, културата, образованието, науката, технологиите, обмена на регионално равнище. Например, дори в сфери, пренебрегвани досега, като малки и средни предприятия или превенция на бедствия, очакваме развитие на сътрудничеството.
- България предлага големи възможности за културен туризъм, към който са особено пристрастени японците. Кампанията на в. "Стандарт" - "Чудесата на България", намира ли отзвук в Япония чрез медии и туроператори?
- Трябва да изкажа уважението си към усилията на в. "Стандарт" за популяризиране на историческото и културното наследство на България в Япония и по света. Не зная колко силен е отзвукът на тази кампания у нас, но е факт, че голяма част от японските туристи се интересуват от историческите и културните забележителности на вашата страна и посещават различни нейни кътчета. Аз силно желая колкото може повече туристи да посещават България. За целта са нужни усилията на кампании като тази на "Стандарт", както и популяризиране по линия на държавните институции, частните туроператори, телевизията, интернет, специализираните списания за туризъм. Бих искал да добавя, че е важно да се показват не само историческите и културните забележителности, но и други привлекателни страни на вашата страна. Когато става дума за България, това което изплува най-напред в съзнанието на по-голяма част от японците, са киселото мляко и розата. Така че бихте могли да рекламирате добрия имидж на страната с примамливата фраза за "България като страна на здравето, красотата и дълголетието". А що се касае до туризма, струва ми се, би било ефикасно да се популяризират комбинирани турове, които включват минералните извори, спа курортите, калните бани по Черноморието, а също екотуризъм, селския и винения туризъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
