Новата година - във фургони, ако не се намери богат дарител
Почти месец след наводнението в Мизия още не е ясно какви са причините и има ли виновни. В същото време десетки хора продължават да бедстват и да чакат помощ от държавата, която все се бави. Най-близо до пострадалите и този път са червенокръстците. Въпреки слуховете, че организацията се оттегля от района, тя не само остава, но и започва да раздава финансова помощ на пострадалите.
Паричните помощи за Мизия идват тази седмица. Само че те няма да са от държавата. Около 500 хил. лв. ще раздаде Българският Червен кръст на пострадалите от наводненията в седемте общини на Врачанска област. Това съобщи за "Стандарт" Василка Каменова, зам. генерален директор на БЧК. Общата сума, която е събрана от червенокръстците, засега е 700 хил. лв. Около 180 хил. обаче ще се дадат по-късно, тъй като са набрани от sms-и и още не са пристигнали в организацията.
Помощите ще се раздават според големината на щетите. Размерът им за всяка община ще се определи от съвет на базата на кметските отчети. Въпреки че средствата ще са от полза, те са капка в морето. Само за едната община - Мизия, щетите възлизат на 35 млн. лв. по оценката на кмета. В нея има 1195 пострадали, от които над една трета са безработни. Други 52-ма са инвалиди, а 429 са пенсионери, казва Каменова.
Най-тежък обаче е проблемът за хората, които са без покрив над главата. Става дума за семействата, чиито къщи са срутени или определени за събаряне. Броят на тези домове е 178. Най-вероятно семействата от тях ще посрещнат Нова година във фургони или на гости при роднини. Единственото спасение за тези хора е някой голям дарител да реши да им построи домове, както стана преди години в Бисер, казва Каменова.
Идват още 300 хил. швейцарски франка
Василка Каменова, зам. генерален директор на БЧК
- Г-жо Каменова, изтегля ли се БЧК от Мизия?
- Не, това категорично не е вярно, продължаваме да помагаме според възможностите си и по различни механизми и линии. Единствената дейност, която прекратяваме на този етап, е раздаването на суха храна за вкъщи, защото наличностите свършиха. В пакетите имаше консерви, ориз, боб, леща и други продукти. В момента, в който получим ново дарение, много бързо можем да отворим пункт. Общината все още има някакви пакети с храна, но хората вече и сами ще трябва да осигуряват продукти за домовете си. Ние търсим фирми дарители, но на този етап нямаме нито една. В Мизия остава да работи полевата кухня. Тя е с капацитет за 600 души за обяд, тъй като толкова хора идват да се хранят.
- Какво е положението в момента в района?
- В момента в Мизия има напрежение, хората са изнервени изключително много, защото нямат покрив над главата, живеят при роднини и съседи. Фургонно селище не е изградено, но няма и желаещи да бъдат настанявани в него. Бави се извозването на боклука, което също нагнетява напрежението. Информацията, че помощите, които ще получат от държавата, ще бъдат на база данъчна оценка на собствените им къщи, няма как да не доведе до напрежение.
- Защо се бави почистването на града?
- Общината решава този въпрос, но информацията, която имаме, е, че не се намират фирми, които безвъзмездно да извозват боклуците. Има само 5-6 камиона.
- В Аспарухово и Добрич нещата по различен начин ли се случиха?
- Не бих казала, по-скоро там имаше повече доброволци, които участваха в разчистването на къщите и улиците. Но това са работещи хора, които не могат постоянно да отсъстват от работа и да бъдат доброволци. Освен това хората се умориха. Може би това е причината разчистването тук да става по-бавно.
- Има ли възможност да се променят правилата за отпускането на паричните помощи и те да не са върху данъчна оценка?
- Не знам какви са точно правилата, но обикновено междуведомствената комисия отпуска средства само за къщи, които са негодни за обитаване, в Мизия и Бяла Слатина те са много. Но има и много къщи, които не са обявени за събаряне, а са много пострадали и в тях не може да се живее без сериозен ремонт, ново домакинско оборудване.
- Има ли дарители, ще получат ли тези хора помощ от нас - гражданите и бизнеса?
- Ние бяхме обявили кампанията за Североизточна България, но още преди да приключи, се случи новата беда във Врачанска област и я преформулирахме изобщо за наводненията в страната. От началото й досега сме събрали 1.7 млн. лв. от смс-и и по банкова сметка. Само за Врачанска област събраната сума е 675 хил. лв.
- Много или малко е това?
- Според мен не е малко, като се има предвид икономическото състояние на българските граждани. На нашия сайт публикуваме ежедневно списъка с имената на хората, без значение дали са дарили 5 или 500 лева. Даряват много хора. Една фирма дари два пъти по 150 хил. лв.
- Каква част от тези средства вече са стигнали до нуждаещите се и кога ще отиде и останалата?
- 926 хил. лв. сме раздали на пострадалите в Добрич, Варна и Велико Търново, с 30 хил. сме осигурили полевата кухня в Мизия. В момента сме в процес на организиране на заседание на Обществения съвет, получихме информация от общините във Врачанска област и още в понеделник може да разпределим сумата за там.
- Какви са щетите, от какво имат най-много нужда пострадалите?
- Хората имат нужда от покрив над главата и от пари, за да го осигурят. Като гражданин се притеснявам, че в обозримо бъдеще тези хора няма да могат да се настанят в домовете си. Става дума за семействата, чиито къщи са срутени или определени за събаряне. Това са 84 съборени къщи и 94, които тепърва ще се бутат или общо 178.
- Какво се случва при едно такова бедствие в други страни, пак ли се разчита на държавата или на застраховки?
- В другите държави механизмите са отработени. Истината е, че у нас хората бяха свикнали държавата да се грижи за всичко.
След тях попрекалихме с игнорирането й в различните сфери и затова язовирите ни са на такъв хал, затова не се почистват речните корита. Ние първо трябва да елиминираме причините, които довеждат до такива бедствия, и след това да мислим за всичко останало. Но при тези непрекъснати промени във властта не знам. Дано в обозримо бъдеще държавата да се погрижи за контрола и превенцията. Другият момент е липсата на застрахователна култура сред обществото. Не са толкова големи сумите за застраховка на имуществото - около 100 лева на година, но хората от по-възрастното поколение не са свикнали да се грижат за себе си по този начин. В другите страни държавата си е на мястото, хората се застраховат, дарителите са по-богати.
- По линия на Международния Червен кръст на каква помощ може още да разчитаме?
- Ние вече сме отправили апел към Международната федерация и очакваме да получим отговор в началото на следващата седмица. Най-вероятно ще получим над 300 хил. швейцарски франка, тъй като има норми за пострадало население, според които се отпускат помощите.
- А на нас хората какво бихте казали?
- Първо бих казала - гласувайте, не постъпвайте, както говорят в Мизия, че няма да гласуват. И внимавайте за кого гласувате, защото все в някакъв момент ще се случат нещата, не забравяйте, че трябва да има и граждански контрол. Освен това си застраховайте имотите и дарявайте на смс 1466 и по сметката на БЧК. Трябва да си помагаме, защото това ни прави човеци - когато протегнем ръка в тежък момент на друг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
