Има ли България ясна и трайна политика за бежанците? Германският или унгарският модел е за предпочитане? как мигранти от център от затворен тип се разхождат необезпокоявани из страната? "Стандарт" потърси за коментар по темата проф. Владимир Чуков
- Проф. Чуков, днес видях от автобус, пристигащ от Свиленград да слизат само млади, около 20-годишни чужденци. Шофьорът твърдеше, че всички са от лагера в Пъстрогор. А той е от затворен тип. Как е възможно това?
- Очевидно има занижен контрол. Или пък желание тези хора да не сe намират на територията на България. Между другото, това е прийом, който се използва в много държави. Тон даде Берлускони през 90-те години. Той искаше да каже – вижте, вие не се солидаризирате с нас, не поделяте тежеста с нас, тогава ние пък ще ги пускаме да ходят, където си искат. След това същият подход го приложиха много мощно гърците. И тяхната политика стана основна причина за този ужасяващ тъй наречен Балкански лъч. Целият свят наблюдаваше как преминават на ден по десетки хиляди бежанци през Македония, Сърбия и натътък. При нас имаше един такъв период през 2013 г. още преди да се формира този лъч. Но очевидно това е част от политиката – да не се включват всички бежанци под нужния контрол. Въпреки че трябва да признаем - регистрацията много силно скочи миналата година. Мисля, че дори бяхме шампиони в това отношение. 75% от влезлите у нас мигранти бяха регистрирани. И това в голяма степен ги накара тази година да ни заобикалят. Това е една от причините за по-леката ситуация сега.
- Има общо взето два варианта за отношение към бежанците – германския и унгарския. Според вас кой е за предпочитане в България?
- Най-добре е, когато имаме една общоевропейска солидарност. Не можем да приемем германския модел, защото Германия е крайната дестинация, Германия е целта, тя е обетованата земя за бежанците. България е необетованата земя. В същото време обаче можем да кажем, че там където има много силни държавни политики, огради, погранична полиция, войска, се появяват паразитни структури, наречени каналджии. Това е парадоксът – колкото държавата е по-силна, толкова по-мощно се появяват тези криминални структури - трафиканти на хора. Така че и от двата варианта има какво да се поучим, но те си имат своите недостатъци. Борбата с тази нелегална дейност се води не само по границата. Тя се води с държавните структури, които обаче могат да бъдат и корумпирани. Ето например това, което вие сте видели – как са ги пуснали бежанците в автобуса в Свиленград? Центърът в Пъстрогор е от затворен тип. Когато се бориш с недъзите на системата, трябва да се бориш не само с един от компонентите, а срещу цялата система. Иначе няма никакъв смисъл.
- България е държава, която се отнася традиционно толерантно към бежанците. Да припомним арменците, приютени след геноцида, беломорските българи се връщат в родината. Сега обаче сякаш се създава неприязън към бежанците...
- По този въпрос можем да направим не интервю, а цяла научна конференция - какъв е погледът на нас, българите, към новопоявилите се в родината ни хора. Дали обаче те са бежанци? Дали са хора, които бягат от война? Дали са икономически мигранти? Да, ние сме много толерантни към тези, които наистина се намират в беда, които бягат от въоръжени конфликти. Но такива, които нямат право на подобен тип отношение, много ясно трябва да бъдат селектирани. И особено към тези, които наистина не заслужават, трябва да бъдат прилагани най-бързите и строги правни механизми, за да напуснат нашата територия. И най-добре е да се действа синхронизирано с нашите европейски партньори. Самостоятелното действие никога не е най-доброто. Трябва да се действа като екип, отборно. Трябва да има много ясна европейска визия какво правим, за да има добър краен резултат. Вие споменахте двата подхода – германския и унгарския – те са антагонистични, те са взаимноотхвърлящи се, взаимноотричащи се. А при нас не е ясно какъв е принципът. Понякога сме строги, понякога много либерални. При нас реално се съчетават двата подхода.
- Около какво трябва да се обединят политиците, за да има ясна политика по този проблем?
- Бежанският проблем трябва да бъде обект на общо съгласие. Моето лично усещане обаче е, че всяка партия се опитва да го използва предизборно. Това го видяхме и при предизборната кампания за президент. Сега ще имаме парламентарни избори, които отново са изкушение за политиците. Използвайки бежанския проблем, те пак ще искат да помпат рейтинг. И тук не става въпрос само за спекулация със страховете на хората, а за нещо още по-страшно. Тук можем да стигне до дърпане на дявола за опашката. Вчерашният ден, когато не стана ясно какво се е случило в метрото, дали е имало заплаха, дали е нямало, показа това. Страхът скова всички. Това е синдром, че българските политици трябва да седнат и да постигнат консенсус по темата, че ако има пострадали при терористичен акт, няма да са пострадали привърженици на една или друга партия. Това ще са пострадали български граждани. Всички ние трябва да се обединим под всеобщия знаменател, че не може да има няколко български политики. Трябва да има една -единствена и отговорни политици трябва да я изработят, независимо на кого ще бъде по-голям или по-малък рейтингът. Другото не е честно спрямо избирателите и спрямо хората, които те агитират. Не трябва да има игра с огъня. Ето - да бъдем честни - вижте разминаванията в оценката на събития като бунта в Харманли. Това показва, че параметрите и характеристиките на оценката не са европейски, а балкански. Затова трябва да има по-голяма отговорност от политиците. И второ, медиите също трябва да имат много по-отговорен подход. Политиците също имат различен статус – едно е да говориш като експерт, второ е като депутат, но е съвсем различно като говориш като представител на държавата. Много често техният дискурс не е точно премерен. А там трябва да бъдат много внимателни, защото тези проблеми имат много широк обществен резонанс.
- През януари идва на власт новият американски президент, който е с много ясна политика към мигрантите. Това какво послание е към нашия проблем?
- По принцип не бива да абсолютизираме действията на бъдещата държавна администрация на САЩ. Но при всички случаи ще има резонанс. Какво ще се случи и как ще се случи не е ясно, но е ясно, че това е един от инструментите за възпиране на нежелани социални процеси. Това няма как да не ни засегне и нас. Но ние трябва сами да си градим къщата и да си довършим оградата. И да не забравяме, че каквито и огради да вдигнем, проблемът е в системата. Някой да е чул за каналджии в Германия? Или в Швеция? Няма. Това трябва да бъде обект на много стриктен анализ и да се вземат съответните безкомпромисни действия към трафикантите. Този бизнес доби огромни размери. Според оценките на Интерпол през 2014 г. приходите на каналджиите са били за 1 млрд. долара, през 2015 вече са 5 млрд. За тази година прогнозата е над 7 млрд.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
