Новината за открит у нас заразен с фипронил яйчен прах роди поредната паника. Доколко тя е основателна или страховете са силно преувеличени ? Как да повишим имунитета си, каква храни да ядем през есента? "Стандарт" потърси за мнение проф. д-р Донка Байкова, специалист по хранене и диететика.
- Проф. Байкова, новината за открит у нас заразен с фипронил яйчен прах роди поредната паника. Доколко тя е основателна?
- Фипронилът е инсектицид, който се използва в редица препарати срещу вредители, въшки, бълхи, хлебарки, както и за козметика, предназначена за домашни любимци. Когато влиза в организма през кожата и устата може да доведе до конюнктивити на очите и проблеми на храносмилателната система - гадене , повръщане, стомашен дискомфорт. Този инсектицид е характеризиран от СЗО като умерено токсичен, което означава, че трябва да се приемат големи дозировки, за да се изяви токсични ефекти. Само при високи дозировки и дълготраен прием може да доведе до чернодробни увреждания и проблеми с бъбреците и централната нервна система, дори рак на щитовидната жлеза. През март беше открит фипронил в голяма партида от над 10 млн. яйца, произведени в Холандия и пласирани в десетки страни от ЕС. В свое проучване Франция установява, че инсектицидът е използван за третиране на водни въшки при птици носачки, което е недопустимо.
- Трябва ли да се притесняваме и у нас заради заразения яйчен прах ?
- Дълго време бяхме спокойни, че България не беше засечен фипронил нито в яйца, нито в яйчени продукти. Оказа се, уви, преди няколко дни, че има внос на 500 кг сух яйчен прах от две български фирми, производители на майонеза и на сладолед. Понеже дълго време проблемът е бил неизвестен, вече са произведени 25 тона сладолед и 9 тона майонеза. Съдържанието на яйчения прах в готовия продукт обаче е нищожно- от 0,9 до 2,9 процента, а и без друго токсичността е характеризирана като ниска до умерена. Затова не би трябвало да бъдем много тревожни. Първо, голямата част от тези произведени вече сладолед и майонеза не са достигнали търговската мрежа и са поставени под възбрана. На второ място, Агенцията за безопасност на храните пое ангажимент до 31 август да определи дали все пак някакви количества са предложени, купени и съответно изядени от българските граждани. И в този случай здравният риск се определя като нищожен. Майонеза у нас се използва най-много върху сандвич или в дресинг, не повече от 1 супена лъжица, 15-20 грама. Сладоледът е една топка, примерно, 100 грама. Затова повод за безпокойство няма.
- Все пак цифрата от 10 милиона заразени яйца е доста стряскаща ?
- Да, 10 млн. яйца, но те имат срок на годност 28 дни. Проблемът с фипронила възникна в края на март. Следователно в края на август и началото на септември тези яйца вече е невъзможно да бъдат продадени и изкупени. Второ, за да говорим за здравен иск, би трябвало децата да са изяли поне 2 яйца от такава партида, а възрастните хора- 6. А в яйчения прах с тези нищожни количества - 0,9 до 2,9% рискът е минимизиран.
- В края на лятото и особено след завръщане от море много хора имат здравословни проблеми. Какви храни да ядем, за да подсилим имунитета си ?
- Есента е рогът на изобилието на плодове и зеленчуци по нашите ширини. И ние трябва максимално да използваме урожая на природата. Сега консумираме както зелени, така и оранжеви и червени (т.е. цветовете на светофара) зеленчуци и плодове. Тези окраски на природните продукти са всъщност натурални антиоксиданти и всяка гама, обагрена в тези цветове съдържа уникални витамини, минерали и антиоксиданти. Например, оранжево обагрени кайсии, праскови, сега вече се появяват тикви, са богати на каротеноиди. На тях са богати и зелените краставици, чушки, магданоз, копър, билкови растения, спанак, коприва, лапад, киселец, зеле, броколи. С тях приемаме и над 600 антиоксиданти. Добре е да имаме и червено на трапезата. Червените домати и чушки са източници на друга група антиоксиданти -ликопени. Моравите зеленчуци и плодове пък са богати на антоцианиди, които са с противораково действие.
- Каква е ролята на белтъчните храни за добрата имунна защита?
- Не бива да ги забравяме, тъй като имунитетът се дели на клетъчен и хуморален. Първият е свързан с производство на кръвни телца, които са убийците на бактерии. Това са лимфоцитите. Кръвните клетки изискват хемоглобин. Тези прекурсори се намират в белтъчните храни - месо, риба, жълтък на яйцето, богати на желязо. Втората група имунни тела са тези, които определят хуморалния имунитет, или антителата. Белтъчните антитела отново изискват добра или пълноценна белтъчна храна. Макар и през есента, макар и все още да ни е топло, е важно да имаме смесен режим на хранене. Нужно е да приемаме калций, магнезий и витамин Ц- мощен модулатор на имунната защита. Също и селен, който го намираме в рибата, ядките, слънчогледовото и тиквено семе, в бобовите храни. Витамин А си набавяме от млечните родукти, витамин Д от рибата, а цинк в животинските храни. Говорим през този период за подсилване на имунна защита с т.нар. фитонциди - в лука, чесъна, праза. Разчитаме и винаги на мед, прополис, пчелни продукти с богат състав. В пчелния мед има над 600 биологичноактивни вещества, които са полезни. Говорим за противовъзпалително действие на бъз, изобщо на богатите от нашата природа билкови растения. Гъбите имат над 300 полезни вещества с противовъзпалително действие. Ако вече възникне възпаление, обръщаме се и към т.нар. пилешка супа, защото тя е богата на аминокиселини, които имат пряк противовъзпалителен ефект, лайка,липа, мента и прочие.
- За или против фрешовете?
- В мързеливия вариант на нашия живот и работа, т.е. когато нямаме време и сме нонстоп пред компютрите, естествено фрешът е страхотен. Но през последните години отново се връщаме към дъвченето на сурови плодове и зеленчуци по няколко причини. При фрешовете губим фибрите, а те са абсорбатор на всички токсини, които се намират в храната, в т.ч. на излишните ни захари и мазнини. По този начин в кръвообращението отиват само хубави съставки. Фибрите са две групи - тази на водноразтворимите пектини, а другата - фибри, които са воднонеразтворими - целулозата. Тя е абсорбаторът на мазнните и холестерола, а водоразтоворимите пектини- на захарта. И по този начин контролираме кръвна захар, холестерол и прочие. С други думи можем да ги приемем, но ако има фибри, ние не ги използваме, те се изхвърлят с фекалиите навън. По-добре да ги дъвчем, но нямаме време. Затова за предпочитане е да правим смутита (гъста напитка, приготвена от различни плодове, зеленчуци и ядки, разбити с блендер и смесени с течност -б.р.).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
