Побелях рано, но по дух още съм хлапак

Побелях рано, но по дух още съм хлапак | StandartNews.com

Изрусих се в "Трик", за да се откроявам между брюнетките, казва талантът в навечерието на рождения си ден

Няма как да останеш безразличен към Етиен Леви. Ексцентричният му стил и специфичният му глас са емблематични вече над 30 г. на сцената, откакто звездата му изгря с група "Трик". През последните няколко сезона той е основна фигура в шоуто "Като две капки вода" по Нова тв, в което е вокален педагог на участниците. Етиен е роден на 3 юли 1957 г. в София. От 7-годишна възраст свири на пиано. През 1977 г. завършва Софийското музикално училище „Любомир Пипков", а през 1981 г. се дипломира в Консерваторията. Има три деца от два брака.

- Етиен, утре е рожденият ти ден. На колко години се чувстваш всъщност?
- Ставам на 59, а се чувствам на 18-20 г. За мен възрастта не е важна, това е биология. Много по-голямо значение отдавам на възрастта на душата и нейното състояние. Приятелите ми казват, че независимо от бялата ми коса и възрастта, имам хлапашко излъчване. Аз съм много млад по дух и точно затова младите хора ме обичат и уважават и намират общ език с мен. Дори и да стана на 160 години, ще си остана хлапак по душа. Младият дух поддържа и младото тяло. За да съхраним нацията, тя трябва да има дух, а той се възпитава още от ранна възраст при оформяне на манталитета. Нация със застаряващ и унил дух е обречена на изчезване!
- Как ще отпразнуваш празника в неделя?
- Не съм привърженик на шумните тържества. Това е мой рожден ден, а не национален празник. Благодарен съм на моите родители, мир и светлина на душата им, за това, че са ме създали. Благодарен съм на баба ми и дядо ми, които са ме отгледали. Благодарен съм на сестра ми и на многобройните ми лели, които са помагали във възпитанието ми. Вероятно другата година, когато ще дойде моят юбилей, имам желание да го ознаменувам с голям концерт, както подобава на един творец. Ще се постарая този концерт да е интересен, с много звезди от различните поколение.
- Започнал си на 7 г. да свирищ на пиано. Това желание твое ли беше или е решение на родителите ти?
- Това бе предсмъртното желание на моята майка, която умира красива и прекрасна на невръстните 35 г. от най-острата форма на левкемия. Бил съм на годинка и половина и, за съжаление, не я помня. Израснал съм в обкръжението на жените от моето семейство. Когато майка ми е умирала, е дала завет поне едно от децата й да стане музикант. Това е била нейната мечта. По онова време е бил истински патриархат и не се е считало престижно за жена да учи музика, поради което дядо ми е възпрял майка ми. Тя завършва Института за детски учителки специалност музикален профил. И е била музикален ръководител в детските градини. Същата професия наследи и сестра ми. Аз пък наследих професията на баща ми. Започнах да свиря на пиано от малък и то ме погълна. Като дете бях срамежлив, не обичах да свиря и да пея пред хората. В началото се съпротивлявах, защото трябваше да седя с часове на пианото, а това ми отнемаше от игрите на двора. Баща ми купи пиано от Германия, уж за сестра ми, а то стана мое. От първите прослушвания ме взеха веднага в музикална школа с аргумент, че съм бил много ритмичен и музикален. После кандидатствах в Музикалното училище и ме приеха със специалност пиано. Дойде момент, в който ми омръзна да свиря между 5 и 8 часа и поисках да правя много неща едновременно. Обичам да пея, да свиря, да танцувам, да имам актьорска задача. Така преминах към пеенето в естрадния отдел при легендата на българската естрада - Ирина Чмихова.
- Спокойно дете ли беше или беше палав? Спомняш ли си някоя интересна история от детството ти?
- Бях единственото момче, родено в този род. Баба ми и многобройните ми лели са ми дали добро възпитание и, слава Богу, не ме разглезиха и не ме феминизираха. От малък отстъпвах място в полупразния трамвай на по-възрастните. Седях кротък, когато ме водиха на гости при стари дами, притеснени да не им счупя сервизите. След смъртта на майка ми, баща ми тръгва с квартета, в който е свирил в чужбина, за да може да печели по-добри пари за издръжката ни със сестра ми и плащането на частните уроци по музика и актьорско майсторство. Израснах като мъжкарче. Обожавах да ритам топка и по цял ден не се прибирах. Бях добро, послушно, но много буйно хлапе, бликащо от необуздана енергия. Баба ми дърпаше ушите понякога. Тя беше невероятна кулинарка. Правеше умопомрачително вкусни сладка, ликьори, конфитюри, туршии. Вкъщи беше „Аврамов дом"- сборище на стари госпожи, които идваха с бунетата да пият ликьор или кафенце в малки порцеланови чашки и ядяха кекс с портокалово сладко в миниатюрни стъклени чинийки. Веднъж баба ме търси и не може да ме намери, дори се уплашила, да не съм пил от вишновката и да съм се изхлузил през балкона. След дълго търсене тя забелязва как от долапа се подава една странно висяща във въздуха дървена лъжица. Отваря вратичката и какво да види – малкия Етиен се скрил там. Както съм ял сладко с лъжицата, така съм и заспал вътре между бурканите. Като малък мразех супите. Но тъй като баба ми е била половин чехкиня, то традицията да се готвят супи е била задължителна. И тя, и лелите ми готвеха фантастично с много подправки и любов. Веднъж баба ми наготви една прекрасна чешка бистра супа от галушки с много ситно нарязан зарзават. Казах й: „Бабче, искам да изляза..." Тя строго ме погледна и каза, че докато не си изям супата няма да изляза навън. Тогава я издебнах и като напусна стаята, бързо излях супата през прозореца към ул. „Паренсов". След минута на вратата се звънна и един изрядно облечен джентълмен се оплака, че от нашият прозорец някакво хлапе му заляло бомбето със супа. Милият господин беше целият във фиде със ситно нарязани картофчета, морковчета и магданоз по лицето. Като малък много добре бях се научил да свиря с пръсти. Веднъж издебнах от прозореца боклукджиите, които не бяха приключили с една кофа. Тъкмо я сложиха на камиона, за да я изсипят и аз свирнах от прозореца. Шофьорът дори не погледна и по командата на свирката, потегли със закачената кофа. Боклукджиите се развикаха, докато аз се заливах от смях. Такива ги върших.
- Как точно и кога попадна на сцената?
- Разбрах, че ще бъда много по-полезен на обществото, ако работя в областта на популярната музика. Имах известен проблем с ръката при свирене и проумях, че няма да стана концертиращ пианист. На голямата сцена попаднах случайно, но аз съм привърженик на изчислената случайност. Свирих в много групи. Непрекъснато се готвихме да заминем за чужбина, което по онова време беше мечтата на всеки музикант. Колкото пъти правех опити да отпътуваме, толкова пъти нещо се проваляше. По-късно разбрах, че неуспешните ми опити са били предначертани „отгоре", за да попадна в легендарната група „Трик". За онова време бях находка, защото бях пианист, който и пее.
- Едно цяло поколение те помнят като солиста на група „ТРИК". Как се роди тази толкова популярна през 80-те група?
- С последната група, в която свирих и пеех, поработихме два месеца в Поморие в далечната 1983 г. Това бе годината, в която нямаше „Златен орфей", а бяха решили през година да го заменят с „Орфеева вечер". Случайно отидох да занеса едни ноти в Слънчев бряг, където на сцената на вариетето репетираха току-що създадената вокална група „Трик" с Богдан Кънев, който почина преди години, светла му памет. Той беше изпълнителя в „Трик" преди мен. Групата се състоеше от Диана Дафова, Румяна Георгиева и Богдан Кънев. И тримата ми бяха приятели, особено Бобо и Руми, с които съм учил заедно в Консерваторията. Поканих ги да ми гостуват някоя вечер в ресторанта в Поморие, където свирих с групата. На 28 юни 1983 г , няма да забравя тази дата, групата „Трик", начело с нейния създател и импресарио Стефан Широков, дойдоха в ресторанта на брега на морето. Стефан Широков бе навремето водеща фигура в българската естрада. Той е създател на група „Сигнал" и „Златни струни", работил е с Лили Иванова, с Георги Парцалев. Спретнах им една голяма маса, като си мислих, че са дошли да вечерят. Направи ми впечатление, че са без солиста. В почивката сядам с тях на масата и тогава Стефан Широков ми разкри, че не е дошъл да хапне на брега на морето, а да ми направи официално предложение да дойда като солист на вокална група „Трик". Широков ми каза, че му трябва музикант, певец, танцьор и артист и всички тези качества неоспоримо ги покривам. Като допълни, че той е създал групата и той има правото да определя конфигурацията й. На 30 юни приех работата в „Трик", а на 1 юли 1983 г. се смята истинският рожден ден на групата. На 3 юли тогава навърших 25 г. Така се появи групата, като през 1985 г. към нас се присъедини Снежана Петкова, на мястото на Диана Дафова.
- Вашите песни се пееха от всички и се танцуваха в дискотеките. Кой хит тогава ви направи известни? С кои автори си работил най-продуктивно?
- Имахме доста песни, но всичките бяха преводни. Записвахме ги с български текстове. Песента, с която гръмнахме, беше „Дискотека". Този хит бе по музика и аранжимент на Александър Савелиев и текст на изключително голяма и много обичана от мен поетеса, която за съжаление не е между нас – Ваня Петкова, светла й памет и мир на душата й. Снимахме „Дискотека" за пръв път в първата телевизионна дискотека, която се правеше в „Бар Астория" на Златни пясъци. Това беше най-култовата дискотека на Балканския полуостров. Ваня Петкова създаде този невероятен хит, изпълняван от поколения наред. Песента се роди по един незабравим начин. Сашо Савелиев вижда в нас модерното и ни предлага мелодията, която ние страшно харесахме. Аз го попитах, кой ще ни направи текста. Тогава той ми сподели, че е в преговори с една голяма поетеса, която има над 30 стихосбирки по онова време и пише невероятни стихове, но до този момент не е писала текст за песни, въпреки че има песни по нейни стихотворения. Тя много ни харесвала заради нашият нестандартен артистизъм. Ваня Петкова ни покани при нея. От влизането в дома й станахме приятели и започнахме да се шегуваме. Докато ни питаше, как виждаме концепцията на песента, тя вече започна да нарежда стиховете. Ваня Петкова беше изключително проницателна с невероятно бърза и нестандартна мисъл. Тя беше с младежки дух и роди текста в синхрон с времето. Когато Ваня чу песента в завършен вид, тя се радваше като дете. Прегръщаше ни и ни целуваше, бе истинска радост за нея. „Дискотека" стана много танцувална, забавна песен, въртеше се нон-стоп по всички радиа и дискотеки, пееше се по улиците, нямаше някой, който да не знаеше текста - „Спира дъха ми, ти си до мене. Целият свят днес променен е!". Песента излезе в първата ни дългосвиреща плоча. После дойдоха и другите хитове, като „В такава нощ", на Кристиян Бояджиев по текст на Живко Колев. Последва „Първата любов" на Румен Бояджиев, „Моментално фото"на Иван Пеев. Във втория ни албум вече имахме и песни на Морис Аладжев, на Найден Андреев, който ни стана и продуцент. Тогава вече се бяхме разделили с Диана Дафова, която започна самостоятелна кариера. Найден Андреев сътвори и вторият ни голям хит "Шесто чувство". Александър Савелиев даде отново още един хит, който Найден Андреев прие, и това бе песента „Пред Орлов мост". Когато снимахме клипа на култовия мост, се бяха събрали хора като за митинг да гледат. Хитова беше и песента на Румен Бояджиев „Стъпки".
- В кое амплоа се чувстваш най-добре - като певец и изпълнитиел, пианист или шоумен? Кой е Етиен Леви?
- Чувствам се най-добре, когато правя нещата едновременно. Много по-добре пея, когато свиря и пея. Много по-добре пея, когато танцувам и имам актьорска задача. А всичко това го правя перфектно, когато е свързано с определено шоу. Симбиозата между певческото изкуство, вокалната интерпретация, музиката от пианото, актьорската задача, танцувалните ми умения комбинирани с пластика, пантомима и модерен балет правят артиста Етиен Леви. Това и преподавам на моите студенти – колкото повече сетива са заети, толкова е по-пълно възприятието!
- Понастоящем си преподавател и доцент в НБУ. Не ти ли е скучна тази дейност в сравнение с яркото ти присъствие на сцената?
- Преподавател съм от 18 г. На „Златния Орфей" през 1998 г. получих предложение да преподавам в Музикалната академия от проф. Юлия Ценова, светла й памет. Тогава за пръв път участвах на „Златния Орфей" като изпълнител и като автор с песента „Приказен свят" по моя музика, аранжимент на Иван Лечев и текст на Весела Райчинова-Сели, която ми е племенница. Спечелихме втора награда. Преподавателската дейност съм я възприел като мисия, за да помагам на младите хора с познанията си и уменията си. Моята същност по натура – това е сцената. Мястото ми е там. Но, от друга страна, имам какво да предам на младото поколение, затова съм необходим в университета, където продължавам тази мисия.
- Етиен, ти си много екстравагантна личност. Твоя ли е идеята за този стайлинг – снежно бяла коса с опашка? Как те възприемат така в университета?
- Започнах да побелявам още на 18 години. Бях трети курс в музикалното училище и съученичките ми ровиха в косата, за да видят белите косми. Това е генетично. Целият ми род от страна на баща ми са с побелели коси. При соца се къдрих, боядисвах се на черно-бели райета. Това ми създаваше много неприятности. В България по времето на комунизма да си певец, който танцува и на всичкото отгоре е накъдрен и изрусен, си беше истинско отцепване от идеологията на партията. Стефан Широков ме накара да се изруся, за да съм се откроявал между двете брюнетки в „Трик". Тогава нямаше качествени бои и приличах на „ръждив чакал". След идването в групата на Снежана, която беше блондинка, вече нямаше нужда да изпъквам и смених прическата. Оставих си естествено бялата коса по средата с черна лента, тип „кълвач". Много ме порицаваха за външният ми вид в онези времена. Как ли не ме наричаха - енот, скункс. Престанах да им обръщам внимание. Не стига, че си плащах данъците, нямах намерение да плащам „данък обществено мнение"! Сега вече в този вид не само ме възприемат, но и ме обичат и харесват. Нямам никакво намерение да се променям, този външен вид е моята запазена марка. Не искам да се боядисвам и да изглеждам като някой чичко, който иска да е заобиколен с млади студентки. Ако бялата ми коса ме състарява малко, погледа ми издава хлапака в мен и младата ми душа.
- Бил си жури, участник и вокален педагог в редица тв формати като „Music Idol", „Dancing Stars 2", „X factor","Музикална академия" и други. Последната ти изява бе в шоуто „Като две капки вода". България има ли в момента гласове и таланти или истинските вокали останаха в миналото?
- Познавам създателите на българската популярна музика и тези в наши дни. Моят баща беше един от пионерите на българската естрада, създател на първия квартет в България още през 1946 г. и на известният квартет „Алегро" с Лея Иванова. Познавам гласовете на онова време и тези, които са сега. Извървял съм дългия път на поколенията. Всяко време си има неговите гласове и музикални шедьоври. Различните поколения имат различна вокална техника, интерпретация и музициране. Сега има не по-малко таланти от преди. Аз работя с тези таланти, уча ги, доизвайвам ги. Поли Генова е един прекрасен пример за невероятен изпълнител с обещаващо бъдеще. Поли е музикант преди да стане певец. Завършила е музикалното училище със специалност кларинет. От малка пее в бонбоните. Поли е много трудолюбива и целенасочена. На Евровизията ни прецакаха. Тя трябваше да стане първа. Песента й беше изпипана, професионално изпълнена, с добра фраза и невероятно шоу. Спънката дойде може би от това, че нямаме добър имидж в Европа. Ако бяхме силна държава със здрава и категорична политика, отношението към нас щеше да е друго. Поли Генова промени отношението към България точно за три минути. Бих искал да й кажа да се пази от пречки, които изкуствено могат да й се поставят. Рафи е прекрасен, притежаващ симбиозата от качествата на артиста, който живо се интересува от всичко и иска да го изпипа максимално. Орлин Павлов – прекрасен музикален интелект.
- От екрана и на сцената създаваш впечатление на много жизнен и весел човек. В личният си живот също ли си толкова мажорен, или се придържаш повече към минорната гама?
- Стремял съм се да бъда мажорен, но минорната гама е надделявала. Това идва от възпитанието ми. Като малък често се е налагало да ходя по нетипични за едно дете събития, като панахиди, например. И ми е наложен по-кротък модел на поведение в къщи. Но благодарение на бодрия ми дух съм си наложил да не се потапям в минора, а да остана весел човек. Имал съм и доста неудачи в личния си живот с моите жени. Това са житейските уроци, от които помъдрявам.
- Имаш три деца от два брака. Някое от тях пое ли по твоя творчески път?
- Имам дъщеря от първият си брак и двама сина от втория. Големият ми син Нуел тази година беше абитуриент. По-малкия Вивиен-Елиезер е на 16 години. На този етап никой не иска да поеме по моя път на музикант. Дъщеря ми Емануела е дизайнер на облекло и работи в екипа на Кремена Халваджиян. Харесва си работата, трудолюбива е. Неул ще го пратя по една учебна програма в Израел, където първата година се изучава езика, а после консултанти те напътстват коя професия би била подходяща. По-малкият му брат имаше желание да свири на китара, но наскоро ме обвини, че не съм го поддържал достатъчно.
- С какво се занимаваш извън пеенето? Имаш ли си хоби?
- Хобито ми е преподаването. Когато хобито се превърне в работа, е донякъде усъвършенстване. Обичам да се събирам с колеги и приятели и да си разказваме анекдоти. Шеговит човек съм. Колективен съм, обичам контакта с хората. Много обичам да се шегувам, това ме разтоварва. Вероятно ми е останало от моите родители. За тях са казвали, че когато са влизали в някой дом, там е огрявало слънцето и радостта. Явно тази харизма се е предала и на мен.
- На коя кухня си привърженик? Кое е любимото ти ястие?
- Баба ми беше царица на какаото. Приготвяше го по невероятен начин. И до ден-днешен какаото ми остана любима напитка, предпочитана пред кафето и чая. Обожавам домашните сладка, конфитюри и туршии. Обичам домашна ракия, домашно вино. Привърженик съм на домашната кухня, чийто вкус трайно е останал в сетивата ми. Любимото ми ястие е типичния български гювеч. Много обичам източната пикантна кухня. Обичам ястието да има външен вид, аромат и да е с много подправки. Вкъщи готвим всички. Малкият ми син е невероятен кулинар. Дори ми сподели, че това му е мечтата и независимо от това, какво ще следва един ден, иска да е собственик на ресторант. Аз съм царя на салатите, които в Израел се научих да кълцам на много ситно по така наречения „арабски модел". Братовчед ми има приятели араби, родени в Израел. От тях той е научил една невероятна салата, която сега често правя в къщи. Доматите, чушките, маслините, краставиците и лука се нарязват на ситни кубчета. Магданозът се накълцва и се поръсва върху всичко това. Сместа се полива обилно с лимон и зехтин.
- Ти си български евреин, живял си и в Израел. Къде се чувстваш у дома?
- Чувствам се у дома и на двете места. Известен космополит съм. Безкрайно много обичам родината си – България, където съм роден и израснал. В Израел ме приеха изключително добре и по-баща нося тези корени. Там първоначално изучавах езика и получавах помощи. Работил съм какво ли не. Няма срамна работа, има жалко съществуване! Когато човек работи, може да си позволи да е спокоен, особено в държава, в която не съм се родил. Първоначално чистих улици, после бях хамалин. Носих мебели на мой пръв братовчед, който имаше шест мебелни магазина. Работил съм и като шофьор, разправял съм се с дърводелци, с тапицери, с клиенти. Братовчед ми, който е напуснал България като бебе, говореше развален български. Непрекъснато ми повтаряше : "Етиенче, забрави за твоя музика, ще те направя богаташче, да имаш пари". Е, не можах да забравя за музиката и се върнах в родината си. На 34 г. бях като заминах, след четири години се върнах.
- Имал ли си проблеми в кариерата си заради произхода си?
- Да, имал съм. С група „Трик" прокарахме нов начин на сценично поведение. Бяхме много атрактивни и специфични. В един момент забелязахме, че ние снимаме песни, но по 5 месеца не ни пускат на екран. Впоследствие разбрахме, че са казали на нашият импресарио, че докато евреинът е в групата, няма да ги покажем. Тогава им казах, че съм готов да си тръгна, ако тежа в групата. Нещата се наредиха, но съм изпитал при соца дискриминацията, че съм евреин. Имахме дори забранени песни. Това е „Електронно куче" на Кристиян Бояджиев и Георги Константинов. Обвиниха ни, че тази песен е подигравка с българската електроника, заради думите „електронното нека си лае, а пък нашето лае и хапе". Другарите пенсионери от милицията, които изпълняваха длъжността ОТК /качествен контрол/ ни обвиняваха, че се кълчим, като американците! Правили сме упадъчни американски движения! Вижте само какво нещо е политиката.
- Етиен, знам, че не си безразличен към раздвижването на пластовете на политическата сцена. Какво ти е мнението за тези зачестили атентати по света? Къде хората грешат?
- Тези кървища, които се проливат, за мен са абсолютно недопустими и забранени от всички религии. Господ горе страшно се гневи в момента и ще ни накаже много лошо, заради това, че негово най-висше произведение – човекът, действа по този неадекватен начин. Когато Господ е създал човека, му е дал разум и свободния избор. Човеците са се подиграли с всичко, което Бог ни е дал и е създал за нашето благо. Хората са пренебрегнали желанието на Всевишния, откланяйки се по съвършено друга неправилна посока. Да проливаш кръв и да убиваш в името на Всевишния Отец, и да казваш, че това е кауза – това е пълен абсурд! Няма го написано в нито една от трите дебели книги. Господ не е дал религията, дал е вярата, с която хората злоупотребиха. Казано е от Пророците, че „ще дойде края, когато хората едни други ще се избиват и унищожават". Това, което се случва по света не е кауза, а е стар сценарий с нови, много жестоки правила. „Стани ти, да заема твоето място, твоите пари и твоята власт". До тук се стигна от алчност за власт и пари, стремеж за манипулиране на хората. Тези хора имат болна амбиция да покажат, че тяхната религия е по-силна от другите. Това е пълна глупост и измислица. Никъде не го пише. Тези атентати за мен са криминално престъпление и трябва да бъдат наказани по най-жесток начин. Техните извършители трябва да понесат подобаващо наказание като криминални престъпници.
- Вярващ ли си?
- Да, вярващ съм! Вярвам в добрата страна на човека. Оптимист съм и вярвам, че доброто ще победи! Юдеизма, християнството и мюсюлманството произлизат една от друга. Като майката, бащата и детето. Това са стъпалата, подстъпите към Всевишния. В Израел имах много приятели араби. Аз не деля хората. За мен Господ е един за всички. Ние сме негови чада. Но явно не сме стигнали до съвършенството да преодолеем различията и да робуваме на красотата, любовта и хармонията.
- Всички колеги от „Стандарт" ти пожелаваме здраве и все така лъчезарно да грееш от екрана и от сцената. Какво ти би си пожелал за рождения ден?
- Благодаря на „Стандарт" за пожеланията. Пожелавам си да съм жив и здрав дълги години, за да мога да сътворя всичко, което не съм успял до този момент. Бих си пожелал отново да се върна на голямата сцена, за да заредя хората с много любов, да докосна сърцата и разумът им. Това, което искам да отправя към света е да се наслаждават на любовта, красотата и хармонията във взаимоотношенията. Нека навсякъде по земното кълбо огрее усмивката на човешките лица и мира! Нека да не забравяме, защо ни е създал Всевишния Отец. Вярата и духовността ще спасят света!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай