"Стандарт" потърси настоящия вицепремиер и здравен министър д-р Илко Семерджиев, който е сред създателите и първи директор на Здравната каса, да коментира с каква цел тя е била създадена и каква роля изигра досега в родното здравеопазване.
- Д-р Семерджиев, Вие сте основател и първи директор на НЗОК. Бихте ли припомнили събитията отпреди 18 г., когато бе направена най-голямата реформа в здравеопазването ни?
- Много малко хора в България са наясно как беше създадена НЗОК и вместо истината в публичното пространство се настаниха митове и манипулации, които и до днес не са изчистени от колективното съзнание на обществото. Накратко бих искал само да отбележа, че оценките на международните консултанти и Световната банка, която подкрепи реформите в здравеопазването с пари и техническа помощ бяха най-високите възможни в тяхната практика. Здравната каса беше създадена само за 9 месеца, а самоотвержеността на пионерите – създатели няма равна на себе си в историята на прехода след падането на Берлинската стена. Днес бих искал да илюстрирам нивото на лъжите, които се разпространяваха през 1999 г. за нас и касата само с един пример. Става въпрос за колите, които НЗОК си била купила при старта на изграждането – шест броя "Рено Лагуна", един микробус и едно "Волво", които станаха повод за последващи постоянни публични манипулации и истерии. Всъщност ние получихме тези активи като дарение от държавата през август 1999 г. До тогава обикаляхме страната да изграждаме 28 регионални каси и 120 общински офиса със собствените си автомобили, продължихме да го правим и след това. Споменавам го защото една полезна институция бе заклеймена още в самия си старт, което и до днес пречи да се видят ползите, които тя допринася за здравната система и здравеопазването на населението.
- По какъв модел беше създадена НЗОК и сега, 18 г. по-късно, смятате ли, че това е било най-доброто решение за страната ни?
- Моделът се нарича „публично-частен микс", а самата НЗОК е създадена по матрицата на солидарна, социално-осигурителна обществена институция с универсално покритие на нуждите от медицинска помощ на осигурените лица.
- Каква е Вашата оценка за работата на касата през годините?
- НЗОК издържа на всички бури и дори финансира държавата през 2010, 2011 и 2012 г. без да фалира, а това се случи на много други каси в Централна и Източна Европа. За съжаление касата бе обезсилвана в годините от много политически интервенции, бе одържавена и подчинена на партийни цели и стратегии, но въпреки това тя продължава да изпълнява основните си функции.
- Подобрило ли се е здравеопазването у нас спрямо 1999 г. ?
- Още през 2000 г. успяхме да пречупим негативния тренд в здравните индикатори на населението, намалихме общата и детската смъртност, смъртността от социално значимите заболявания, започна увеличение на продължителността на живота и до миналата година имахме нарастване средно с 4 г., но за съжаление положителната тенденция през последните две години с пречупи и отново имаме влошаване на някои от показателите.
- Как ще обясните феномена, че парите в Здравната каса растат всяка година, като са се увеличили няколко пъти от създаването й, и в същото време никога не стигат. Много често лекарите се оплакват от лоши условия на работа и от ниско заплащане, а пациентите – от лошо качество на услугата и от мизерните условия в болниците.
- С лошо управление. Това е характеристиката на партийно управляваните институции и намесата на държавата там, където тя няма работа. Вместо с общественото здраве партийците на ръководни постове в здравното министерство предпочитаха да се занимават с касата и парите, и резултатите са видни.
- Защо болниците масово затъват в дългове?
- Отново заради партийност и лошо управление, а също и заради корупция. Здравеопазването изисква професионализъм, а не политически комисари по върховете си.
-Случвало ми се е на улицата пред мен да припадне човек и аз да извикам Бърза помощ. Първият въпрос на спешните медици бе дали е здравно осигурен човекът, който беше клошар. След отрицателния му отговор, екипът със съжаление ми каза: „Госпожо, нищо не можем да направим." Защо се случи така, че лекарите да бъдат разкъсвани между Хипократовата клетва, която са дали, и невъзможността да обезпечат институционално и финансово лекарската помощ, която трябва да дадат?
- Този пример е напълно невалиден – спешната помощ в България е държавен ангажимент и се финансира от държавния бюджет, така че няма зависимост от осигурителния статус на нуждаещият се. Това са оправдания на невежи или недобросъвестни хора, каквито има във всяка система. А иначе, с Хипократовата клетва се злоупотребява и то целенасочено – тя е традиционен ритуал, а не обричане на саможертва. Здравеопазването се гради върху фундамента на здравната икономика и който си мисли, че е безплатно е или наивник, или нещо друго. Всяко общество трябва да знае, че здравеопазването му е такова каквото е неговото финансиране и за сравнение ще изтъкна само три числа – в САЩ се разходват около 9000 $ на човек от населението за една година, в ЕС средно около 3500 Евро, а в България около 330 $. Ето защо сравненията с другите държави са невъзможни, а претенциите към системата у нас са доста пресилени.
- Удачно ли беше решението болниците да се превърнат в търговски дружества?
- И тази тема е една от тежките партийни манипулации в публичното пространство. Ще дам пример – няма партия, която да не е оферирала премахването на регистрацията по търговския закон преди изборите и няма власт, която да го е направила. Стопанската дейност на болниците няма по какъв друг закон да се управлява, а медицинската е регламентирана от Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения и Националния рамков договор всяка година – тези неща не се разбират от хората защото са силно специализирани, а това дава възможност на политиците да злоупотребяват предизборно или просто да проявяват невежеството си. България е правова държава и трябва да се управлява от закони, а не от популизъм.
- Каква е причината за изгубеното доверие между лекари и пациенти, с което могат да се обяснят зачестилите случаи на насилие и агресия спрямо лекарите?
- Доверието е човешки феномен и загубата е на персонално ниво и е двустранно, основано на взаимност и реципрочност. Знам, че много хора се оправдават със системата или други външни причини, но това е само техника за избягване на личната отговорност.
- През годините многократно се поставяше темата за премахването на монопола на НЗОК и създаването на алтернативни здравни каси. Досега обаче това не се е случило. Защо? И според Вас ще бъде ли това добро решение, което да доведе до подобряване на здравеопазването?
- В Закона за здравното осигуряване от 1998 г. имаше глава Доброволно здравно осигуряване и до 2013 година бяха създадени 21 частни здравноосигурителни фонда. Те бяха потенциалните конкуренти на НЗОК, ако хората бяха получили право да избират здравния си осигурител, но политиците тогава решиха да въведат застрахователния модел, унищожиха доброволното осигуряване и вече няма как да се „демонополизира" НЗОК – няма с какво. А Холандия, която въведе конкурентен осигурителен модел само за 5 години излезе по върховете на класациите на здравните системи в света.
- Връщате практиката НЗОК сама да прави търгове и да купува лекарствата за онкоболни. Какви са плюсовете и минусите на тази практика? Има ли опасност да се появи дефицит на някои лекарства? Ако централизираните търгове са по-добрия вариант, защо не се прилагат и за другите лекарства, нужни на болниците?
- Този въпрос е към НЗОК. Министърът не е едноличен разпоредник и нищо не връща, а най-малко аз ще си позволя да вземам самоуправствени решения в системата, както това се случваше през последните години. Крайно време е всеки да си поеме функциите и да си върши работата, защото авторитаризмът и централизацията показаха своята несъстоятелност. Отговорността и отговорите трябва да се търсят там, където са правомощията.
- Какво още трябва да се направи, за да се подобри здравеопазването у нас?
- На първо място да се освободи от партийната опека и да се заложи на професионализма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
