- Г-н Димитров, партиите развързаха торбата със социални обещания. Доколко обаче те са осъществими, или повечето ще бъдат загърбени след края на предизборната кампания ?
- Надявам се обещанията да не свършат след изборите, още повече това е и наша роля като най-голямата обществена организация – да договаряме, да искаме, да следим какво обещават политиците и да осъществяваме натиск възможното и обещаното да се случи. Прави ми впечатление, че всички партии вече поставят въпроса за доходите в предизборните си програми. Това означава, че осъзнават проблема с ниското заплащане в България и мисля, че освен нас и народът ще им окаже натиск заплатите да се увеличат и то със значителни темпове. Надявам се, че са разбрали, че увеличението на доходите няма алтернатива, ако искаме да остане някой в България.
Много важен сигнал е също, че двете най-големи партии слагат големи удивителни върху заплатите на учителите. Очевидно и за БСП, и за ГЕРБ образованието ще бъде приоритет, което съвпада напълно с нашите виждания за бъдещето на труда и изобщо за страната. Ние в момента готвим меморандума на КНСБ към партиите, който очаквам да бъде готов до десетина дни. В него ще опишем всички наши виждания и искания към политическите сили, които ще участват в предизборната борба.
Едно от тях бъде въвеждането на необлагаем минимум. Това ще струва еднократно 1 млрд. лв. на бюджета, колкото санирането за една година. Но ще помогне за повишаване на доходите на всички работещи и най-вече работещите „бедни", които са близо 1/3 от наетите. Това ще допринесе за частичното преодоляване на неравенството и сред самите заети.
- Какви, според КНСБ, би трябвало да бъдат приоритетите на партиите? Какво трябва веднага да се промени в държавата?
- Задължително и неотменно – увеличението на доходите. Това няма алтернатива. Ако тази година няма увеличение на заплатите с поне със 100 лв. на човек, или поне с 10%, това значи, че някой си играе с българския работник, с неговото търпение и желание да остане в България. Рецептата за повишаване на доходите пък е инвестиции, високотехнологични, създаващи работни места с висока добавена стойност.
Разбира се, ние в КНСБ си даваме сметка, че увеличението на доходите не трябва да бъде за сметка на икономическата стабилност. Нашите разчети към момента сочат, че брутната добавена стойност на един зает у нас е 45 процента от средната за Евросъюза, а компенсацията за наемен труд е 40 на сто. Тези проценти отварят една доста сериозна дупка и показват, че към 2017 г. минимум 888 евро годишно е допълнителната възможност за доплащане на един зает. Това прави брутен ръст от над 140 лв. на месец за нает.
На второ място – финансовата и политическа стабилност. Хората като че ли се умориха да ходят на избори. Те искат спокойствие, за да могат да работят и да планират бъдещето си.
Образованието и здравеопазването – задължителни теми за всички. Подценяването на огромните проблеми в тези сфери е потенциална бомба, която може да гръмне във всеки един момент.
Трябват още мерки за стабилизиране на социалната сфера, пазара на труда, неотложно увеличаване на доходите, гарантираното право на сдружаване в синдикати, без последствия и саморазправа от страна на работодатели.
- Очаквате ли след вота на 26 март да се сформира правителство, или ще влезем в спирала с последователни избори? Ако не се стигне до мнозинство и избор на кабинет, какви са очакванията ви?
- Не ми се иска да влизаме в спиралата на безкрайните избори. Както ви казах, и ние като всички работещи българи искаме спокойствие и стабилност. А за да се случи това, трябва стабилно правителство, подкрепено от сериозно парламентарно мнозинство. Надявам се то да отговори на очакванията на хората за по-добро представителство в политиката като цяло.
В случай, че ще случи такава политическа спирала, ще бъде много важна ролята на президента Румен Радев. Той трябва да не допусне страната да попадне в хаос и популизъм, още повече, че има зад гърба си сериозна подкрепа от страна на населението.
- Кои са най-големите проблеми в икономиката според КНСБ? Доколко вдигането на доходите е въпрос на политическа воля?
- Връзката между доходите и политическата воля е ясна. На първо място управлението е моторът, който определя средата. Тя определя и нивото на доходите. Ако има воля те да вървят нагоре, бизнесът ще се съобрази.
Всички бизнесмени от предприятията признават, че на пазара няма работна ръка. Скоро ще се изчерпат и неквалифицираните кадри. Ако иска да работи, да произвежда и да расте, бизнесът трябва да вдига заплатите. И го прави, на доста места и с повече от 10 на сто, колкото ние поискахме. Политическа воля изисква изработването на механизъм за увеличаване на минималната заплата и затова адмирирам сериозното намерение на служебния министър Гълъб Донев да бъде изработена такава формула. Нашето мнение е, че увеличението на минималната работна заплата тика нагоре останалите възнаграждения. Ако предложим формулата, която преди време препоръча Европейския парламент – тя да бъде около 50 на сто от средната заплата, то при обещани 1500 лв., можем да говорим за минимално възнаграждение от 750 лв.
На трето място въпрос на политическа воля е изработването на механизъм и ние сме предложили такъв за определяне на заплатите в предприятията. Тук не говорим за административно определяне на възнагражденията. Говорим за формула в Кодекса на труда как се определят заплатите – колко трябва да е основното възнаграждение и колко - бонусът, например.
И не последно място, въпрос на воля е увеличението на заплатите в традиционно ощетени бюджетни сфери – здравеопазване, култура, социални дейности.
- Защо доходите в Румъния скачат за разлика от нашите?
- От една страна, гледайки в макроикономически план, производителността на труда е по-висока в Румъния спрямо България, въпреки че разликите не са големи. Според Евростат при северните ни съседи тя е 57% за 2014 година спрямо тази в ЕС, а в България –47%, т.е. разликата е десетина процента. На този фон обаче ще ви цитирам две цифри – минимална заплата от 319 евро в Румъния спрямо 235 евро в България! Разликата е близо 40 на сто. 670 евро средна заплата срещу 479 евро у нас! Разлика от близо 50 на сто. Това е поредното доказателство, че доходите, разходите за труд, у нас са подценени. Очевидно румънците отдавна са разбрали, че евтиният труд не е фактор за развитието на икономиката, а напротив – спирачка за растежа и фактор за обезлюдяването на страната.
- Работодателските организации скочиха срещу идеите на БСП за рестарт на енергийните проекти. Какво мислите за това?
- В енергийната система на страната има нужда от инвестиции, друг е въпросът дали трябва да са точно тези проекти и то в такива мащаби. Те трябва да оздравят системата и да гарантират справедливо разпределение на приходите по нейните компоненти – производство, пренос и разпределение. Енергийната система трябва да бъде освободена от икономическите задължения, натрупани от политически грешки.
Говорейки за енергетика обаче, няма как да не засегна една важна тема и тя е във връзка с готвената в ЕК директива за ново намаляване на вредните емисии. Държавата ни трябва да се противопостави рязко, защото това би поставило под въпрос хиляди работни места в енергийния комплекс „Марица Изток", в Стара Загора и региона. Надявам се още служебния кабинет да вземе страна в този дебат, за да не стига до излишно социално напрежение.
- Как гледа КНСБ на ветото за президента за закона за концесиите?
- Ние имахме доста резерви към този закон, приет в последния момент, затова ветото дойде навреме. То ще даде възможност на следващия парламент да огледа внимателно този закон и да направи нужните поправки в него.
- Какви бяха резултатите от кампанията на КНСБ за вдигане на заплатите със 100 лв?
- Мога да я нарека изключително успешна. Това беше първата кампания на КНСБ в социалните мрежи и само за няколко месеца успя да достигне до близо 400 000 души чрез нашата Фейсбук страница на кампанията, както и специалният сайт iskam100lv.com. За близо 70 дни нашата картичка към работодателите беше изтеглена близо 90 000 пъти. Тук е мястото да кажа, че нашата кампания няма да спре. Очаква се да ни подкрепят и европейските синдикати, които отдавна искат да сложат край на социалния дъмпинг – ниски заплати в Източна Европа, които се отразяват негативно върху пазара на труда в континента. Ще продължим да искаме поне 10 на сто увеличение не само през тази, а и през следващите години. Защото ръстът на доходите е най-важната кауза за всички.
- Как може най-бързо да се реши проблема с липсата на квалифицирани кадри?
- С риск да се повторя и потретя – с увеличаването на доходите. Той няма да се реши с внос от чужбина, защото хората не са портокали. За да привлечеш работници от някъде, трябва да им дадеш високи заплати. Ако можеш да дадеш такива възнаграждения, дай ги на българските инженери, софтуерни специалисти, работници. Тогава те ще се върнат, за да работят в родината си. Или пък няма изобщо да заминават и ще останат тук, за да работят в името на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
