От 2007 г. работя здравеопазването да влезе в договора за ЕС

От 2007 г. работя здравеопазването да влезе в договора за ЕС | StandartNews.com

Трябва да има закон не само за щастливи кокошки, а и за щастливи хора, казва д-р Антония Първанова

- Д-р Първанова, утре е Европейският ден за правата на пациентите, у нас те спазват ли се?

- За ден на пациента се заговори през 2007-a, когато с Европейския пациентски форум (ЕПФ) и неправителствената организация "Активни граждани" за първи път организирахме това честване в Европейския парламент (ЕП). Оттогава и до ден днешен той се отбелязва навсякъде. Повод за това стана донякъде фактът, че у нас два пъти лично аз съм внасяла закон за правата на пациентите, който беше написан заедно с пациентските и съсловните организации, но за съжаление - не се прие. Тогава реших, че след като това не става на национално ниво, ще стане на европейско. И до ден днешен се опитвам да прокарвам идеята в ЕС, че пациентите имат своето място в изготвянето на решенията и в контрола им, когато става дума за здравеопазване. Второто важно нещо, което трябва да се разгърне на национално ниво, е информираността им по различните теми - фалшиви лекарства, електронно здравеопазване. Те трябва да знаят за какво става дума, иначе няма как да вземат решения, които засягат системата или здравето им. Те трябва да участват и в дейности, които повишават здравната култура. Не може да се говори за високотехнологичната медицина, а познанията за здравословния начин на живот и профилактиката да са толкова ограничени, защото системата няма да работи.

- Това ли са най-големите проблеми на пациентите?

- Голям проблем е достъпът до здравеопазване, той е свързан с всичко, което изброих - информацията, здравната култура, но и с организацията и финансирането на здравеопазването. Ограниченията се дължат на лоша инфраструктура, неправилно разпределение на лечебните заведения и аптеките, както и на корупцията и регламентираните доплащания, които понякога са по-високи от цените, които здравната каса заплаща за самата услуга. Тоест, тези доплащания нямат търсения дисциплиниращ ефект върху свръхпотреблението, а възпиращ ефект - ограничаващ достъпа.

Друг голям проблем е качеството на медицинската помощ - трябва да е ясно, че както се работи в София, така е и например в Сатовча. Хората трябва да са наясно какво и колко им се полага, да им е гарантирано, че, ако се лекуват в която и да е болница, няма да има рисков елемент за здравето им. Също така е нужно да имат възможност и за компенсация при увреда заради грешка на медицинския персонал, забавяне в лечението или друга причина.

- Тези проблеми с достъпа и качеството на лечение само за България ли са характерни, или се срещат и в останалите страни на ЕС? Къде сме ние спрямо тях?

- В различна степен те са характерни за всички страни членки, затова искам да има европейско законодателство, което да гарантира достъпа до лечение. То трябва да даде дефиниция за него, както и как точно се обезпечава, а страните, които не го гарантират, да бъдат санкционирани. За да се случи това обаче, трябва да има глава "Здравеопазване" в договора за ЕС. Аз застъпвам тази теза от 2007 г. Много пъти, години наред казвам - имам една мечта, и тя е здравеопазването да стане обща европейска политика. В ЕП да има комисия само за здравеопазване, а не три в едно, както е сега - околна среда, здравеопазване и храни. Страните членки да имат контролируем ангажимент към здравеопазването и финансирането му, защото другото не работи за гражданите. Мисля, че най-ощетени европейците са по отношение на правата им в здравеопазването, дори в образованието не са толкова засегнати.

- Каква е гаранцията, че ако здравеопазването се изведе в отделна глава, ако се направи закон за пациентите, ще има реални последствия за пациентите?

- Когато здравеопазването е част от договора за ЕС, а страната има законодателен и финансов ангажимент, ще има санкции при неизпълнението му. Аз искам да има закони не само за щастливи кокошки и прасета, но и за щастливи хора, които разполагат с достъп до здравеопазване. А когато има страна членка, която не им гарантира това, тя да бъде не само консултирана, а и санкционирана. Радвам се, че предишният комисар по здравеопазване беше и бивш финансов министър на Малта, защото разбра колко е необходимо да се направи общ съвет между министрите на финансите и здравеопазването.

- Как ще се гарантира финансирането на тези единни изисквания за качество и достъп, ако те станат факт, всички знаем колко е скъпо здравеопазването?

- Да, така е, но има възможност в много по-голяма степен евросредства да се насочват в здравеопазването. Не може да има толкова много болни хора, ниска продължителност на живота, ментални проблеми и да искаме обществото да е стабилно. Ние трябва активно да провеждаме политики за здраве, за да предпазим от хронични заболявания, като диабета, сърдечно-съдовите, онкологичните, респираторните.

Най-дискриминираната сфера в здравеопазването са психичните заболявания, за тях не се отделя достатъчно финансов ресурс, има стигма над болните, компаниите не разработват лекарства. Специално за секторите, където има неглижиране, съм предложила финансов инструмент от 5.5 млрд. евро. С тях трябва да се разработят лекарства в областите на онкологията, психиатрията, туберкулозата, редките болести.

- Кой ще определи какви ще са точните промени за достъпа и качеството на лечение?

- В момента на европейско ниво няма дефиниция за достъп и качество на здравеопазването. Заради отсъствието на дефиниции заедно с Европейския пациентски форум и Национална пациентска организация инициирахме Европейска платформа за достъп до здравеопазване, в която са включени представители на всички участници в сектора на здравеопазване от всички страни. Целта е тя да се превърне в консултативен орган към ЕС за промените в законодателството.

Това не може да стане без финансов ресурс и аз направих предложение да се осигурят 2 млн. евро за финансирането й. Тези средства бяха одобрени от ЕП и ЕК - те са факт и платформата трябва да започне работа от септември 2014 г. Тя ще идентифицира бариерите за достъпа, както и къде има стандарти за качество на лечението, как се прилага законодателството за правата на пациентите. След това ще предложи пакет от законодателни мерки на европейско и национално ниво, както и финансов механизъм за реализацията им и контролен механизъм за изпълнението им от страните членки.

- Какви политики очаквате да се предложат от тази платформа?

- За мен най-важното е да се дефинира достъпът до здравеопазване и да се направи много сериозен преглед на бариерите пред него. И отново ще подчертая - това трябва да стане с участието на всички партньори в здравния сектор - пациентски, професионални и съсловни организации, здравната индустрия, лечебните заведения ... Също така трябва да се въведат европейски стандарти за качество, които да са задължителни и да се контролира дали се спазват.

- Кой ще контролира това?

- Мисля, че контролният орган трябва да е независим, иначе ще има конфликт на интереси. Трябва да има единна европейска агенция за стандартите на качеството, която да консултира националните и да бъдат независими. В тях трябва да работят хора, които са независими от съсловните организации и касата. Там трябва да влизат представители на всички съсловни и пациентски организации, а не да се ползват консултанти от системата на здравеопазване. Защото пациентите правилно казват, че "гарван гарвану око не вади". Не можеш да искаш независима експертиза от колегите на този, който е допуснал грешка. В голяма част от случаите не става дума за умишлена грешка или небрежност, а за забавяне на процедура или липса на достъп до медицинско обслужване, лекарства, диагностика. Затова при тези стандарти за качество трябва да се определят параметрите за обезщетение при увреждане на здравето и при забавяне, а не само при грешка.

- Достъпът е много разтегливо понятие, колко широко ще залегне той в еврозаконодателството?

- Трудно ми е да кажа, но той не е само достъп до високи технологии, а до първична помощ и аптека. У нас дори и това е трудно в някои региони да намериш. Затова смятам, че в европейското законодателство по-скоро трябва да намери място осигуряването на този достъп до джипи, специалист и фармацевт, а чак след това до болница. У нас в малките села хората рядко виждат лекар, за каква грижа може да говорим там. С ниските си доходи те нямат средства за лекарства или прегледи при специалист в града, това е основният проблем с достъпа у нас.

- След изработването на предложенията, каква е следващата стъпка?

- Борба за приемането им, тя може да отнеме години, но може да стане и бързо. За да ускорим нещата, ще се опитаме да приложим т. нар. гражданска инициатива за законодателни промени. Лисабонският договор дава право, ако граждани от поне 7 страни съберат 1 милион подписа за даден проблем, ЕК да излезе със законодателство по него. Затова работя с Европейски пациентски форум за провеждането на такава инициатива.

- Защо здравеопазването остана встрани от същинската регулация на ЕС?

- Европа се развива, тя е тръгнала само от един договор за въглища и стомана. Стъпка по стъпка се правят опити ЕС да не се занимава само с търговски отношения и наместване на бизнес отношения, а и с интересите на хората. 15 г. бяха нужни, за да стане Европейската харта за правата на човека неразривна част от европейския договор. Аз работя от 2007-а това да е така и за здравеопазването, да има такава глава в договора. Явно ми остават още 8 г., казвам го с усмивка. Но мисля и съм убедена, че идва времето, когато гражданите искат да видят ЕП и ЕК, които да работят в тяхна полза, а не на бизнеса. Според мен това ще определи и избора им на 25 май.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай