Защо не гласуват българите? От 2001 г. насам от Дружеството на психолозите търсят отговора на този въпрос. Какво показват анализите им? Расте ли недоверието в партиите? И безотговорно ли е да не се гласува? "Стандарт" разговаря с д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.
- Д-р Димитров, в предишен разговор ми споменахте, че екип на Дружеството на психолозите в България следи изборите от 2001 г. насам. Предполагам, че сте стигнали до заключения, които биха били интересни в този момент...
- Този проект започна с прословутите 800 дни на Царя. Той е много различен от това, което обикновено се има предвид, когато се говори за наблюдение на електорално поведение от гледна точка на стандартните модели, с които работи социологическата мисъл и практика.
Ние, като психолози, гледаме на нещата малко по-различно. Служим си с други методи и гледаме по-надълбоко, събирайки емпиричен материал. Основният фокус на това изследване беше участието в процеса на избор и този негов аспект, който касае отказа на участие. Това, което се наблюдава системно, е, че най-голямата електорална група е тази на негласуващите. Нас ни заинтересува това нямо мнозинство. То изразява много неща, касаещи спецификата на гражданското участие във формирането на политики и институционални механизми за управление.
- Расте ли това нямо мнозинство?
- Разбира се, че расте. За съжаление резултатите много бързо се забравят. Това е типично за това, което ние наричаме политическо изтласкване, т.е. от съзнанието на участниците в процеса много бързо се изтиква въпросът колко и защо не са гласували. Това се споменава и веднага се забравя, тъй като и социологическите и журналистическите, а и политологическите и политическите анализи на изборните резултати се правят с ограничено съзнание, т.е. дисфункционално и не отчитат цялостната картина.
Веднага се пропуска да се каже, че процентите, с които партиите се окичват, и съответните графики в социологическите анализи не отчитат съотношението между подкрепилите дадена политическа партия или конкретен кандидат. Никога не се вижда и какъв е процентът спрямо всички гласували и дали той е съществено открояващ се на фона на негласувалите. Нито една партия не може да се похвали през последните години, че е събрала повече гласове, отколкото е пропуснала.
- Какво е характерно за това нямо мнозинство?
- Нямото мнозинство е един от най-сложните аспекти на електоралното поведение. Той е и най-слабо проучен, първо, защото не носи власт и обикновено говори за нейната дефицитна легитимност. Когато преобладаващата част от хората, които имат право да гласуват, не го правят, това задава изключително много социално-психологически въпроси на всички участници в процеса. Негласуването не е просто факт, който може да бъде забравен веднага след изборните резултати. То е нещо, което трябва да провокира непрекъснат дебат - какво се случва всъщност в съзнанието и в подсъзнанието на хората, които гласуват или не.
- Защо тези хора не гласуват?
- Има много причини и много профили. Открихме, че има поне 12 типа негласуващи в зависимост от това каква е водещата тенденция в техния стил на социално-политическо поведение. Има конструктивно негласуващи, има дефанзивно негласуващи, които пък се делят на 8 типа. Половината от тях са пасивно-защитни. Това са хора от типа конформисти, които приемат, че участието в изборите може да застраши тяхното благополучие.
Според тях е по-добре да не се участва в избори, за да не се показват предпочитания и отношения и в тази позиция могат да запазят предпочитаните пасивни, но все пак значителни, ползи. Има и съвсем различен тип пасивно-защитен негласуващ, който може да бъде т.нар. шизоиден тип, при който човек се откъсва от реалността и се опитва да живее в свой измислен и заместващ свят, отричайки реалността на света, където се правят избори.
- Не е ли безотговорен този тип поведение?
- Не бих казал. Някои от поведенията да се гласува са също толкова рисково безотговорни. Негласуващите са политическата сянка на българското общество с техните социално-психологически профили, динамиката на тяхното поведение и интерпретацията му. Ние наблюдаваме поне 3 групи фактори, които оказват много по-голямо влияние върху факта, че човек избира да не подаде своя глас.
- Кой е най-разпространеният профил на негласуващ?
- Може да се каже, че най-странният и много масов тип от 2007 г. насам е т.нар. властохолик. Това са негласуващи, които изключително ангажирано следят какво се случва в политическия живот, но не искат да участват в него с отдаването на своя глас. Те имат много често висока квалификация, изключителна автономност и способност да правят задълбочен анализ.
Може да се каже, че се наслаждават на тази игра като на риалити, на шоу, в което прогнозират резултатите и са аналитици. В същото време са властохолици, защото отделят огромно време да следят процесите и да наблюдават медийните изяви на политиците, техните интернет присъствия. Тези хора често имат по-добро разбиране от аналитиците, които гледаме по екраните след изборите, но не участват, защото имат изключително диференцирана представа за това, че политическият живот не представлява онова, което в действителност е нужно на обществото ни. Той обслужва съвсем различни цели и участието в него е от чисто хигиенни съображения непрепоръчително. Този вид властохолизъм значи силна зависимост от обществено-политическия живот, интерес и ангажираност и в същото време нежелание да се присъединиш към него. Тази група расте.
Можем да кажем, че това е единствената устойчива тенденция, която установихме с емпирични данни от 2001 г. насам. Много често тези хора имат конструктивно жизнен стил. Ориентирани са към постижения, грижат се за своето личностно развитие и имат много добра комуникативна, социална култура и емоционална интелигентност. Тези хора не могат по никакъв начин да бъдат докоснати от политическите партии и гледат на тях с отвращение и по много начини гледат с ясното усещане, че изборът е провал.
- Какви са очакванията предвид предстоящите избори?
- Подозирам, че тенденцията ще се запази, защото тя не е формирана в последните 2-3 г. Тя е доста устойчива, може да се каже хронично закрепена в психодинамичната реалност на неосъзнаваните процеси, които движат изборното поведение. Всъщност политическото поведение не е рационално, както се опитват да го представят социолози, икономисти, политици. То се базира на много дълбоки интимни емоционално наситени процеси и от тази гледна точка отразява едно цялостно екзистенциално присъствие на човека в социалната система. Когато тази социална система е все по-отчуждена от неговите екзистенциални потребности и нужди, не се грижи за качеството на живота, изключително много паразитира върху нерешените проблеми на хората, хората, дори и да не го осъзнават, променят поведението си. Често този избор е да пасуват или се отдръпват с критична позиция. Критичната позиция е тенденция и когато има спад, хората не са толкова критични, колкото отчуждени.
- Трябва ли да бъдат демонизирани хората, които не гласуват?
- Това е много защитна и разбираема тактика на тези, за които не се гласува. Всъщност заглавието на нашия проект е: "Защо и как българите не гласуват и какво значи това за тези, за които гласуваме или не гласуваме". Смисълът на нашите изследвания е не да обслужваме един или друг политически субект, а да разберем социалната психодинамика на този вид гражданско поведение, тъй като той е много по-сложен, отколкото се опитват да ни го представят партиите. Те не могат да променят тези тенденции и съответно за тях е по-лесно да си затворят очите и да използват някои по-примитивни и архаични форми на защита, като отричат реалността. Самият факт, че за това не се правят задълбочени дебати и не се търси картина, която надхвърля опростенческите обяснения, ми дава основание да кажа, че и политическите субекти предпочитат да си затварят очите пред този факт и - нещо повече - да се възползват него, тъй като колкото по-малко са реалните участници в съществуващата система, е по-лесно да бъдат манипулирани.
- Какво ще се случи, ако гласуването стане задължително?
- То ще се трансформира в псевдогласуване. Могат да се манипулират фактите и човек, оставайки сам в тъмната стаичка, да направи много неща с една бюлетина и в същото време да бъде неуязвим, ако изборите са задължителни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
