Няма още дълго да сме най-бедни в Евросъюза

Глупаво е да си вдигаш партийния рейтинг, като хулиш своята държава

За усещането да си най-младият евродепутат, за стъпките, по които минаваш, за да постигнеш нещо за страната си, както и за това как работят заедно нашите пратеници в Европейския парламент "Стандарт" разговаря с евродепутата от ГЕРБ и групата на ЕНП Андрей Новаков.

- Млади предприемачи ще се учат по цял свят за сметка на евробюджета

- Поставих си като първа задача в Брюксел борбата с бюрокрацията

- Не приемам тезата, че всички кадърни млади българи бягат на Запад

- Г-н Новаков, вие сте най-младият евродепутат. Със сигурност много хора се питат какво ли е чувството да бъдеш част от управлението на ЕС?
- Още в самото начало аз приех длъжността като предизвикателство, а младостта ми бе предимство, а не недостатък. Още когато отворих сайта на Европейския парламент, видях, че има грешка в рождената ми дата. Там бе написано 7 юли 1982 година и си казах, че дори те не могат да повярват на колко години точно съм. Моят рожден ден е на същата дата, но шест години по-късно - през 1988 година. Скептицизъм у останалите подбудих не само с това, че бях на 26, но и с ресорите, които наследих - бюджет, регионално развитие, еврофондове. Усещах, че особено по-възрастните колеги не очакваха да направя нещо, да оставя следа. Но приемането на първия ми доклад, който бе по фонд "Солидарност" и засягаше отпускане на над 12 млн. лв. за наводненията в Бургас, бе преломният момент. Имаше колеги, които ме срещаха и казваха - "не вярвахме, но сега вече се вижда". Това беше моментът, в който си казах, че това е посоката и продължаваме по същия начин. С две думи - отидох в Европарламента не за да се съобразявам с многото установени стандарти и порядки, а да се опитам да ги променям.
- Какви задачи си записахте и как ги изпълнявате?
- Дългосрочната ми цел е колкото се може повече от европейското финансиране да достига до колкото се може повече български граждани. Това от своя страна води до редица инициативи. Задача номер 1 бе битката с бюрокрацията. Дадох си сметка, че много хората ми признаваха, че не знаят как да кандидатстват за европейско финансиране, не знаят как и откъде могат да получат пари. Тогава си дадох сметка, че не мога да обърна цялата картина, но мога да открия процедурни възможности. И създадох платформа. Това е интернет сайт, който прилича на тези, от които си купуваш автомобили втора употреба. Само че вместо да "цъкаш" коя година, кой модел, какъв цвят кола искаш, "цъкаш" ти какъв човек си, какъв тип финансиране ти трябва и какъв ти е проектът. Посочваш дали имаш компания, малка, средна, дали си фермер, дали си млад човек, млад учен, студент. Всичко е нарисувано с картинки - ако си фермер, има картинка на трактор, ако си млад човек, е нарисуван младеж. Накрая излиза списък от програми, които биха могли да финансират твоя проект. Винаги съм казвал, че ако ще се занимаваме с младежки проблеми, то трябва да го правим с младежки подход. И ако младите хора прекарват дълго време във Фейсбук, Туитър, то информацията за тях трябва да я сложим там. А не в зле направен или пък скучен сайт, където ще трябва да "цъкнат" на 200 места, за да стигнат до техния линк. Това беше наистина важно за мен, защото видях, че има търсене към подобен тип продукти и хората се радват. Наскоро видях, че линкът към тази платформа е споделен над 2000 пъти. Използван е над 4000 пъти и всичко това ме радва. Сега се захванах и с още една задача, която изпратих за оценка в Европейската комисия. Тя се казва ALECO, a целта й е да изпраща по цял свят млади и талантливи предприемачи от Европа, в това число и от България. Надявам се с оглед на това, че предложението е изцяло българско да се възползват много наши сънародници. Програмата функционира много простичко - "Ти имаш идея да направиш бизнес, но не знаеш от къде да вземеш най-добрата практика за него, защото в България няма такава компания. Виждаш, че в Америка има. Тогава, ако одобрят програмата, отиваш, подаваш си документите, заминаваш със стипендия от ЕС, с покрити транспортни разходи в САЩ, за период до половин година и се учиш директно от мениджърите на компанията - как се купува, как се произвежда, къде се продава, как се наемат хора, как се управлява. Връщаш се и го прилагаш. Бюджетът, който съм заложил за ALECO, е 1 млн. евро. Очаквам да стане ясно дали е одобрен най-късно до месец.
- Успяхте ли с подобни инициативи да се преборите с българското мислене - "аз и да пробвам, няма да ми се получи, защото нямам връзки"?
- Аз не съм сигурен, че позитивизмът помага, но съм сигурен, че негативизмът със сигурност не го прави. Ядосва ме, когато говорим по този начин. Предпочитам да изтъквам позитивите и хубавите неща, които се случват в България. Толкова много талантливи млади хора има у нас. Дразня се, когато казват, че всички млади бягат в чужбина. Аз виждам как самолетите, които излитат от българското летище, са пълни колкото тези, които кацат. Тоест сметката не излиза - ако всички бягат в чужбина, кои са тези, които идват? Аз вярвам в това, че няма още дълго да сме най-бедни в ЕС. И това не е заради някое число или факт, а защото виждам много положителни тенденции - от тези пълни кацащи самолети до новото поколение българи, които изпъкват все повече във всяка сфера. Те успяват поради липсата на бреме, което иначе щяхме да носим заради социализма. Аз виждам, че добрите каузи намират все повече добри хора, които да работят за тях. А възходът на България е кауза, която обединява цялото ни поколение.
- Какви проблеми ви посочват хората у нас?
- Аз се връщам в България всяка седмица, защото още в самото начало си казах, че няма да се откъсвам от страната ни. Младите хора ми споделят най-често за проблема с безработицата - за трудния избор на професия и за пътя към кариерата така, че да избегнат риска от безработица. Когато се срещам с млади учени и представители на НПО сектора, чувам за липсата на достатъчно информация за европейско финансиране.
- Зад завесата на Европарламента - какъв е ключът към подкрепата от страна на останалите евродепутати?
- Говоренето - това е най-силният аргумент. Доброто отношение също. Винаги когато подхождаш добронамерено, с усмивка към хората, се получават наистина сериозни неща. Този подход го знам още от преди да съм мислил за политика. Аз започнах да работя от 14-годишен - на строеж, продавал съм и часовници в Слънчев бряг. На такива места човек разбира, че дали говорим за строителство или за приемане на поправки в европейския бюджет, правилният подход към хората и отношението към тях е абсолютно същият - говорене.
- Има ли разделителна линия между депутатите от различните държави?
- Има разделителна линия между различните типове хора в Европарламента. Да, и национални въпроси, от които няма как да не си обединен. Но дали ще отида аз като българин или друг като немец, ако моето предложение е добро, то ще намери подкрепа. Няма предразсъдъци чак на такова ниво. Но има значение от коя държава идваш. Мен обаче това ме мотивира още повече да направя нещо по-добро така че въпреки че идваш от нова държава членка и че си млад, да мине.
- Как общувате с другите евродепутати от страната ни, които обаче са от друго политическо семейство?
- Ако ние, българите в ЕП, не си говорим, то ще сме единствените по националност, които не го правят. Доколкото е възможно се стремим да имаме нормални и колегиални отношения. Тогава, когато има нещо важно за България, можем да си говорим и да имаме единни позиции.
- В България обаче не е точно така. През последната седмица у нас се чуват сигналите на БСП за спрени европейски пари за земеделие, на което от правителството отговарят с категорично отричане. Какви послания оставят подобни скандали в самия ЕП?
- Трудно се спори за очевидни неща. Не разбирам каква може да е мотивацията на някой да каже, че България губи пари или пък да се стреми това нещо да се случи. По този начин те не наказват един или друг депутат или пък правителството, а наказват народа. Когато не можем да се справим с подобни нападки с думи, то призовавам да погледнем числата - те са съвсем категорични. Когато излязоха отново от БСП и обявиха, че ОЛАФ ни е наредил сред най-корумпираните страни, трябваше да обясняваме, че това не е така. Само преди броени дни присъствах на изслушването на директора на ОЛАФ Джовани Кеслер, който представи статистика, според която нашата страна по много показатели е далеч по-добра от други държави. Видя се, че думите на БСП са силно преувеличени и манипулирани. Сега те казаха, че Програмата за развитие на селските райони е спряна. Това е програма, която е приключила преди две години. Как можеш да спреш нещо, което е приключило вече?! Но отзвукът в ЕС не е приятен. Такива дребни политически боричкания, продиктувани от нездрав интерес за краткосрочен успех и повдигане отчаяно на рейтинга, стигат до Брюксел. Хората там не могат да проумеят как можем сами да го предизвикваме. Факт е, че такъв проблем няма. Европейските пари, включително и по тази програма, са стигнали до хората.