Нуждаем се от пратеник на ЕС за бежанците

Нуждаем се от пратеник на ЕС за бежанците | StandartNews.com

Гералд Кнаус е председател на берлинската неправителствена организация "Европейска инициатива за стабилност". Той бе наречен от германската преса "човекът, който измисли сделката с Турция за бежанците". Кнаус е член на Съвета на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Той бе в България по покана на Софийския офис на ЕСВП и имаше срещи с представители на държавни институции.

-Господин Кнаус, защо решихте да посетите България? Какви срещи проведохте и какво обсъждахте?

-През последните месеци пътувах до Гърция, Турция, Холандия, Швейцария, Германия, Австрия в опит да установя какво обмислят за следващата година различните европейски правителства, които са най-засегнати от дебата за бежанците, предоставянето на убежище и границите. Защото през следващата година ще бъдат отворени всички големи въпроси за това какви трябва да бъдат бъдещата европейска политика за убежище, за управление на миграцията и границите. България като страна, която ще бъде председател на ЕС през следващите шест месаца и като непосредствен съсед на Гърция и Турция, е един от ключовите играчи. Така че дойдох тук да представя някои предложения, но също така и да разбера какво планира българското правителство.

Мисля, че ключът към всяко успешно председателство е да избереш стратегически целите си, да избереш нещо, което е наистина важно, но също така постижимо. Основното ми послание по време на всички срещи, които имах, бе, че това, което е неотложно и което е най-важно за ЕС и за дебата за бъдещата политика за предоставяне на убежище, е да направим успешно споразумението между ЕС и Турция. Защото ако то се провали, а това може да се случи в следващите няколко месеца, ако броят на хората, влизащи от Турция в Гърция се утрои отново, както това се случи през последните три месеца, ако още повече хора пристигат в Гърция, ако още хора влизат от Гърция през България и Македония към Централна Европа, то тогава политиката на ЕС за миграцията ще се е провалила. Има шанс за истински пробив, защото вече имаме основополагащо споразумение между ЕС и Турция и е налице желание то да бъде работещо.

Така че това, което трябва да направим, е да изградим институциите, от които при всички положения се нуждаем за по-широкомащабна европейска политика за убежище. Тук говоря за възможността да се връщат хора в Турция с гаранцията, че знаем какво ще се случи с тях, преселване на бежанци от Турция в някои страни-членки на ЕС. И тъй като споразумението между Европа и Анкара е изключително важно за Гърция, Балканите, но също така за Германия, Швеция и други северни страни, то това е област, в която една умна политика от страна на България може наистина да има голям ефект.

-Каква може да е ролята на България в това отношение в следващите шест месеца?

-Има три основни проблема в нашата политика за убежището. Отговорност на всяка страна-членка е (но има дебат какво трябва да направи ЕС, за да помогне на своите членки) бързо да взима решение кой от подалите молба за убежище се нуждае от закрила и кой не. Т.е. кой е бежанец, оставащ в Европа, и кой може да бъде върнат в Турция, защото е безопасно за въпросния човек, и кой може да бъде върнат в родната му страна, тъй като му е отказано убежище. Понастоящем в много страни-членки отнема години да се взимат подобни решения, ако включите всички процедури и съдилища. А знаем, че това може да става по-бързо. Бях в Холандия, която има най-добрата, бързата, честна система за предоставяне на убежище в Европа. Там повечето случаи, включително и обжалването в съда, отнемат по няколко седмици. Така че това е възможно. Нуждаем се от холандския тип система в Гърция и Италия. Защото само когато взимаме тези решения по-бързо, ще можем също така да връщаме тези, които не се нуждаят от закрила в Европа.

По време на срещите ми препоръчах България да направи нещо много конкретно – да събере страните, които имат най-голям интерес като Гърция, Германия, Швеция, които мигрантите предпочитат най-много, както и Франция, чийто президент Еманюел Макрон говори много за нуждата от европейска политика за границите и убежището. България трябва да ги събере и да постави въпроса: от какво се нуждаете за постигането на успех. И второ, трябва да се назначи бивш европейски премиер или външен министър, който да бъде пратеник на Европейския съвет или някой, който да помага за прилагането на споразумението между ЕС-Турция. Този пратеник трябва да може да отиде в Анкара за разговори с министри, да посещава различните европейски страни с искане за повече подкрепа. Защото сега на нас ни липсва този политически фокус. Мисля, че подобна идея може да бъде наистина успешна.
 

- Но последната среща на върха на ЕС показа, че между страните-членки има големи различия по темата за мигрантите...

- Разделенията бяха относно фантомната политика за релокация. През юли 2015 г. ЕС реши да премести 32 000 бежанци и идеята беше това да става на доброволен принцип. През септември 2015 г. при изключително спорен вот ЕС реши да увеличи тази бройка от 32 000 на 160 000 и то на задължителна основа. Две години по-късно са разселени 31 000 души. Това показва, че цялата поляризация, всички битки и емоции в дебата за релокацията са били за политика, която не е проработила през последните две години. И това е проблем, защото инструментът на релокацията трябва да бъде част от бъдещата европейска политика, но начинът, по който се прилагаше през последните две години, не е работещ. А не работеше, защото не е част от цялостна политика как да се контролира броят на пристигащите. Ако в бъдеще страните бъдат принудени да прилагат релокация на задължителен принцип, то ще се провали. Вместо това трябва да се каже: нека първо да обсъдим бъдещия подход за разглеждане на молбите за убежище, как можем да получим гаранции от страни като Турция, така че да можем да връщаме там хора, как да накараме африкански страни като Нигерия или Сенегал да си взимат обратно своите граждани, на които е отказано убежище. И когато е налице такава дискусия, тогава да обсъдим кой какво прави в ЕС. И ако Германия може да приеме бежанци от Гърция, ако Полша може да предложи стипендии на студенти от Нигерия, така че тя да си прибира собствените граждани, то това е смислена дискусия. Но първо трябва да е налице разбирането, че в настоящия си вид системата за релокация няма подкрепа от мнозинството страни и отново няма да проработи.

- Трябва ли тази дискусия да включва и въпроса за Дъблинския регламент?

- Истината е, че Дъблинският регламент не работи от 20 години. Той изцяло рухна през последните две години. Тоест имаме система, която не работи, която създава грешни стимули. През миналата година Италия е получила 64 000 искания от други страни да приеме обратно мигранти според Дъблинския регламент. Страната е приела 4 000. Така че системата не работи. Не можем обаче да я заменим с такава, която повтаря същите грешки. А най-голямата грешка на Дъблинския регламент е, че не взима под внимание интереса на страните да го направят работещ механизъм. Този регламент е мъртъв – хората продължават да говорят за него, просто защото няма друга система. Той трябва да бъде заменен със система, която се фокусира върху истинския проблем – бързи решения по молбите за убежище още на границите, добри условия за тези хора на границите, докато тече процесът по взимане на решение, възможност да се връщат тези, които не получават убежище и реформирана програма за релокация, изцяло финансирана от ЕС.

- Може ли ЕС да разчита на Турция като добър и стабилен партньор?

- Някои страни понастоящем не могат да разчитат дори на други членки – погледнете Дъблинския регламент. В ЕС имаме система, но отделни страни-членки не създават условията, за да я накарат да работи. По същия начин, Турция си сътрудничи с Евросъюза, когато това е в нейн интерес. И това не е изненада, така работи политиката навсякъде. И причината това споразумение още да работи от турска страна е защото все още Турция има интерес. Единствената причина да е разумно да се разчита на Анкара е защото това споразумение не е "скъпо" за турската страна и й дава неща, които тя желае и от които се нуждае.

- Коя е най-голямата грешка на Европа при справянето с бежанската криза?

- Най-големият проблем, който стана особено видим през последните няколко години, е, че Европа е магнит едновременно за хора, бягащи от война и преследване, и за икономически мигранти. Европа ги привлича, защото се оказа, че в почти всички страни-членки е невъзможно бързо да се решава кой се нуждае от закрила и бързо да се връщат тези, на които е отказано убежище. През последните четири години 13 000 са се удавили в Средиземно море, но Италия продължава да е магнит за тези хора, защото който отиде там, остава. Никой не е върнат, дори да не е получил право на убежище. Несправянето с този проблем създава ситуация, при която Европа действа като магнит и при която готовността на някои членки да приемат бежанци, които наистина се нуждаят от закрила, е подкопана от убеждението, че всеки който пристига, остава. Чувството, че нямаш контрол над ситуацията, вреди на подкрепата на страните за Конвенцията за бежанците. Непризнавайки истинските проблеми и вместо това създавайки фалшив идеологически дебат, е най-голямата грешка.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай