Химикал за малко не ме уби в НАТФИЗ, спомня си актьорът
Ненчо Балабанов не е сензация за тези, които следят изкъсо културния афиш. Аплодират го няколко години като Аладин в Музикалния театър. За хлапетата е гласът на зебрата Марти от Мадагаскар, самурай Джак, Оби Уан Кеноби, Дерек от "В групата съм".
За родителите е спасителят в утринта, който занимава дребосъците им в нечовешкия неделен час по БНТ 7.30. Милион и две усмивки обаче събира всеки път, когато каже нещо остроумно от името на Бойко Борисов. Рубриката му "ФейсБойко" е хит в нета и Ненчо е вече така неизбежно свързван с премиера, че не можем да си представим генерала без неговия симпатичен двойник.
Балабанов обаче има цял архив от образи, в които може да се превъплъщава. И очаквано предизвика взрив в ефира с появата си в "Като две капки вода" като Деян Неделчев-Икебаната.
- Ненчо, имате ли някаква знаменателна история около появата ви на бял свят?
- Родил съм се с ръка в равнис. Не помня какво са ми казвали нашите - дясна или лява, но е била на полу "Ф". Типично по овнешки, командорски съм излязъл на бял свят. На 17 април, 1980 година. Кръстен съм на дядо ми. Баба ми е била с по-либерални схващания и съветвала родителите ми: "Какво е това Ненчо? Дайте Николай да го наречем, по-модерно е!". Но майка ми и баща са решили да почетат традицията. Брат ми Георги, който е с 2 години по-голям, е кръстен на другия ни дядо. А дядо ми Ненчо беше прекрасен човек, просто уникален. Работлив, изобретателен. Голям шегобиец, с разкошно чувство за хумор. С гордост нося това име!
- Той с какво се занимаваше?
- Имаше частен бизнес в годините на комунизма. Тогава това беше ужасяващо за властта. Беше си направил воденица, близо до Котел, и мелеше брашно. Сам, с двете си ръце създаде всичко.
Но комунистите му я отнеха
Разгониха му фамилията и го разнасяха, че бил "частник". Времената бяха тежки за хората, които проявяваха инициативност и бяха предприемчиви, изобретателни. Тогава съм бил малък, но си спомням, че говореше с болка за това как иска да направи нещо, то се случва и след това се оказва, че не може да го задържи.
- Кой пръв забеляза таланта ви?
- Роднините. От малък "реквизирах" всякакви предмети из къщи. Много обичам ударните инструменти и на каквото ми попадне, свирех. На всички семейни сбирки бях дежурен ентъртейнър. По всякакъв начин - пеех с дезодоранта в ръка, танцувахме на музиката от касетофона с децата на гостите ни. Винаги е било шоу. Всички казваха: "Това момче ще стане артист!". И слава Богу, станах артист.
- Бяхте ли пакостник?
- Умерен. Чупил съм ръка, операции са ми правили, следствие на разни бели. Момчешки работи. Паднах от един орех веднъж и си счупих ръката.
- Какво правехте на ореха?
- Търсих черници! Да! Орехът беше вплетен в една черница и аз прецених, че клоните му са по-стабилни, за да достигна до плодовете, но се оказаха хлъзгави. И туп - долу. Господ ни е пазил много като деца, защото едно време сме си ходили през лятото без контрол насам-натам с колелата. По поляни, пещери, реки. Всякакви глупости сме правили. Сега децата стоят повече пред компютрите, което от една страна е добре, че са по-предпазени от жестокия свят. Но пък нямат жив контакт с други деца, не са на въздух и на слънце. Времената обаче са такива.
- С колело приключения имали ли сте?
- Да, веднъж почти си счупих крака. Една мацка от квартала ми взе колелото да го кара, без да ме пита. Явно е флиртувала с мен по този начин, но аз я подгоних, защото ми трябваше - колелото имам предвид. Тичам през една поляна и изведнъж - бордюр... За пустото колело, все едно е нямало да ми го върне.
После брах мъки два месеца
операции... Предната кост под коляното за малко да се счупи. От глупост.
- В училище ли бяха първите ви сценични изяви?
- Ползваха ме на всички тържества, на челна позиция. Най-първата ми изява беше в Сливенския дворец на народната армия. Там се провеждаха концертите на школата на Елена Пеева, която тогава ми беше учителка по пеене. Бил съм на 13. Към 16-17-годишна възраст вече се замислих за актьорското майсторство. Възхищавах се на гласовете, които дублираха филмите. Давах си сметка, че има такива хора, които работят зад кадър. Още тогава бях очарован от проф. Румен Рачев, който след това ме прие в неговия клас по куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ.
- Къде го чухте първо?
- В "Костенурките нинджа". До ден днешен помня репликата: "Костенурките нинджа - рицари в черупка. Пазят реда и закона и на злото ще смачкат фасона".
- От раз ли влязохте в академията?
- Да. Приеха ме и пеене в Нов български и трябваше да избирам. Имах една седмица да взема решение.
- Защо предпочетохте куклите?
- Една колежка, Яница Маслинкова, която беше изкарала една година при Боньо Лунгов, ми разказа разпалено колко е хубаво и колко много неща се развиват в тази специалност. Че не е само пеене, не е само актьорство, а комплексно образование. Наистина се оказа така. Четири години не съм спирал да грабя от там. Да уча от всичките си преподаватели, всякакви неща, които ми помагат до ден днешен. Любо Гърдев ми преподаваше сценична реч, с която и сега си изкарвам хляба. И, дай Боже, още дълги години да го правя. Това е много важна школовка. Особено в дублажите: без да те виждат хората, да съумяваш да изграждаш образи. Да комуникираш по различен начин. Да натоварваш изреченията със смисъл и прочее.
- Пред 90-те бяхте пеещ сервитьор в клуб "Опера". Как и кога се включихте в програмата му?
- В края на първи курс. Тогава се запознах с Атанас Сребрев, който завърши музикален театър. Той ме заведе на кастинга за клуб "Опера". Пеехме парчета от мюзикъли, беше някъде 1999-2000 година и като за тогава бяхме суперявление. Аз, Наско, Миро и Галя, Орлин, Тони... Заведението държеше високи цени, но винаги беше пълно и то с публика.
Една маса е правила по 1200 лева сметка
което за онова време беше сериозна работа. Получаваше се превъзходно шоу. Хората идваха да ни видят.
- Големи бакшиши имаше ли?
- Сещам се за много смешен случай. Един от клиентите беше евреин, много богат, с охрана от нечовеци направо. Когато тръгна да излиза, се строихме всички изпълнители да го изпратим на вратата, един вид като вип гост. Миро беше последен в редичката и този човек му бутна пачка с долари. Миро му благодари, намигна ни и вика: "Айде долу в гримьорните да си разделим бакшиша!". И се оказа, че това е пачка от по един долар. Да е имало около 70 долара и ни се падна по 7-8 някъде на човек. Но беше веселба и шоуто беше на ниво. Като на Бродуей. Тогава съм пял и Стиви Уондър, и по-класически песни. А и с останалите си бяхме като едно семейство.
- И колко продължи приказката?
- Към осем месеца. Винаги когато си казвам за нещо: "Защо свърши, беше толкова хубаво!", идва следващ хубав ангажимент. Нямал съм паузи, в които да нямам какво да правя. Дай Боже, винаги да е така. Така че след "Опера" влязох силно в дублажа и вече 12-13 години озвучавам анимации и сериали. Наскоро си направих фотоалбум във Фейсбук, защото не помня всичките роли. Да се подсещам.
- Любопитна ли е работата в дублажа?
- Страхотен купон е, защото всяка анимация е направена с чувство за хумор и е много зареждаща. Темите са позитивни, финалите са оптимистични и те карат да се усмихваш. Не е лесна работа, дълги години трупаш опит. Трябва да притежаваш най-различни темъбри. Понякога е необходим по-надран глас, друг път по-плътен и дебел като на мечока от "Ловен сезон". Или игрив и скоклив като на Марти от "Мадагаскар". Самурай Джак трябва да звучи мъдро, както и Оби Уан. Разнообразно е и има актьорлък в цялата работа. Voice over (глас зад кадър, бел.ред.) дублажите не ги харесвам и в целия свят вече изчезват, време е и у нас. Много по-добър е надсинхронния дублаж, който се прави в цял свят, но е малко по-скъп. При него актьорът играе, а не само чете. Допълва образа.
Перфектният пример е Даниел Цочев като доктор Хаус и Силвия Лулчева като Кари Брадшоу
от "Сексът и градът". Така трябва да се дублира. Когато актьорите се сдружат и кажат: "Под тази цена няма да слезем", този бизнес или ще отиде в историята и всичко ще мине на надписи, или ще се оправят нещата. В Германия има един човек, който цял живот дублира Робърт де Ниро. С това се прехранва и дори е богат. Гласът му е същият. Намерили са го с голям кастинг. Все едно Робърт де Ниро говори на немски. И този човек е доволен от работата си. Аз съм оптимист и смятам, че и у нас ще се оправят тези неща.
- Какво си спомняте от НАТФИЗ?
- За малко да умра още във втори курс, играейки един етюд. Играех баща комар, който учи детето си да смуче кръв. На сцената бяхме аз и колегата ми, комарчето-син. В устата имах химикал с капачка, който ми служеше за хоботче. И по едно време поех по-силно въздух, капачката се откачи и ми заседна в гърлото. А залата пълна, не мога да избягам от сцената. Почвам да преглъщам. Нито мога да си поема въздух, нито мога да преглътна - капачката голяма. Накрая усетих как ме издра, глътнах я и мина надолу. Взех си дъх, довършихме етюда, но беше много страшен момент.
- Някакъв важен съвет помните ли от онези години?
- Един страхотен момент си спомням. Сега като играя Аладин, всеки път се сещам за този съвет. Любо Гърдев веднъж ни даде да развием драматичен материал. И аз като типичен кукловод, тръгнах с чувство за хумор. Дори да е най-драматичното и тежко произведение, намираме как да го шаржираме, да извлечем забавното. Малко като в испанското кино. И през най-голямата тъга да мине смях... Излизам аз и си казвам материала. Отдолу го чувам как вика: "Човек, спри, моля ти се! Този материал не трябва да бъде шаржиран. Пада ти се възможност сега, изживей го, направи го като драматичен актьор, защото не знаеш някой ден от какво ще напълнееш." И го послушах, стана много силно изпълнение. И в "Аладин" ми се налага, във второ действие, да имам силни драматични моменти, много докосващи - почти умирам в пустинята, искам да споделя на майка си откъде са всички тези богатства и плачем заедно с нея на сцената... И това много ми помага като опитност. Без тези знания няма как да ги изживея. От всички учители съм взел много ценни неща.
- Работили ли сте други неща извън професията си?
- Всяко лято от 7-и клас. И сладоледи съм продавал, и слънчогледи съм опрашвал. Дървета съм маркирал по горите. В консервена фабрика съм работил, като ученик. Барман станах още първи курс в НАТФИЗ, през лятото, за да си подпомогна бюджета за годината.
Идеше ми отръки, правех коктейли, хвърлях бутилки
много добре се справях.
- Защо участвате в "Капките"?
- Това е страхотен формат. Един артист може само да е щастлив, ако го поканят. Не се замислих изобщо и казах "Да". Шоуто е изпълнено с чувство за хумор, пеене, работа по образи, актьорлък. Заслужава си усилията. Няма отпадане, няма и интриги между участниците. И всеки от нас до края показва себе си. Весело ни е през тези 3 часа заедно, минават като 20 минути.
- Това че толкова хора изведнъж ви откриват и са полудели по вас, как ви кара да се чувствате? Сигурно е приятно, но пък и странно някой да те обожава само защото се показваш "по телевизора".
- Не ми е странно, нито пък ми е чак толкова ново. Може би мащабът е различен в конкретния момент. И преди съм имал вниманието и любовта на публиката, но мащабът е бил по-малък. Това е нещото, което ме държи стъпил на земята. Да, сега доста хора изведнъж се запознаха с моята персона. И вниманието е огромно. Но не се главозамайвам, защото през годините съм ял парче от тази пица и сега ако ми се пада цялата, съм готов за нея.
- Спортувате ли?
- Обожавам да спортувам. Открих това през последните три години. Ако сутрин не се раздвижвам, денят ми не е какъвто трябва да бъде. Така ми свикна тялото и духът, че просто сутрин трябва да си взема порцията физическа подготовка. Дали ще е тенис на корт, фитнес, йога или стречинг,
важното е да си заредиш тялото с енергия
Тенисът, признавам, ми е като наркотик.
- Бихте ли премерили сили с Гришо?
- С удоволствие ще му стисна ръката.
- Имате ли хоби?
- Хобитата ми се превърнаха в работа и професия. Като имам време - чета. Обичам фентъзи, криминалета.
- Ако премиерът Бойко Борисов има нужда от двойник, къде бихте го заместили успешно - на среща в Брюксел, на футболното игрище в Бистрица, или в парламента.
- За парламента не съм готов, може би на тенис корта ще го отменя най-сполучливо.
- Правили ли сте номер на някой по телефона - да се представяте за премиера на майтап?
- Не съм, защото може да докарам на някого неприятности от вълнение или притеснение. Защото е само глас. Като ме видят е друго.
- Все още ли не се познавате с Бойко Борисов?
- Не. Интересно ми е как реагира и се надявам да е с чувство за хумор.
- Той е харесван мъж, увеличиха ли се и вашите фенки покрай имитацията или обратно?
- Нямам представа! Отдавна запълних 5000-те приятели във Фейсбук, пишат ми много хора. Има огромен процент дами, за което се радвам. Благодаря на всички! Но какъв процент от тези дами ме харесват заради самия мен, заради Бойко Борисов или заради "Като две капки вода", трудно ми е да кажа.
- Бихте ли станал политик?
- Ако с нещо мога да съм полезен, да. Когато натрупам достатъчно опит и мога да помагам в сферите, в които работя - изкуство, култура. Ще знам къде от какво има нужда.
- Какви суперсили бихте искали да имате?
- Да пътувам във времето. И да местя предмети с мисъл. Големи и малки.
- Ако попаднете на самотен остров за 3 дни, кои пет души ще вземете със себе си?
- Готвач, фризьор, Зуека и Рачков да ме забавляват, една дама и сина ми Богомил. Станаха шест.
- На какво обичате да си играете със сина ви?
- Той е доста зрял за възрастта си. Гледа видеа в ютюб, оформя разни филмчета в ума си. Сръчен е в ръцете - майстори фигурки от специални материали. Купуваме ги заедно от магазини за художници. Говорим си като възрастни с него. Много е в час с различни теми от живота.
- Наскоро сте приключили с брака си, а и казахте, че искате да държите в съспенс въпроса дали имате жена до себе си. Ще си признаете ли на финала на "Капките?"
- Още не съм го мислил. Сега имам много неща за показване и акцентът не искам да е там. Ще опитам колкото може по-дълго да запазя личния си живот за себе си.
- Върху какво друго работите в момента?
- Сега подготвяме попопера "Рибарят и неговата душа", излизаме на 19 май в зала 1 на НДК. Играя с Весела Бонева, Мариана Попова е вещицата, много интересен спектакъл. На 25 и 26 април е "Грозното патенце" в Модерен театър, където си партнирам с Поли Генова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
