Не бива вузовете ни да са донори за чужди икономики

Трябва да се върви към окрупняване на държавните висши училища, казва проф. Стоян Денчев

Не бива вузовете ни да са донори за чужди икономики | StandartNews.com

Професор Стоян Денчев е ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Бивш главен секретар на Министерския съвет в правителството на Любен Беров. През 1994 г. е посланик във Финландия. Същата година е избран за депутат с листата на ДПС, след което става зам.-председател на парламентарната група на движението. В периода 1995-1997 г. е секретар на Обединението за национално спасение. След напускането на ОНС е поканен за вицепрезидент на "Мултигруп".

- Г-н Денчев, как гледате на предложението, залегнало в Националната стратегия за научно развитие всеки университет да обучава студенти в специалностите, в които е най-добър?

- Един такъв подход ще наложи първо да се преформулират критериите за това при кои специалности даден университет е най-добър. Сегашната методика в това отношение не е най-добрата, защото предполага възможности за манипулиране на резултатите, като всичко това е свързано пряко с финансирането и води до порочни практики. Освен това, ще трябва да се промени закона за висшето образование и да се дефинира качествено нова същност на статута на висшите училища. Струва ми се, че това предложение все още не е добре обмислено. Необходимо е да излезе от кабинетите и да се подложи на широка експертна дискусия.
- Трябва ли да е водещ принципа университетите да се съобразяват с нуждите на икономиката?
- Нормално е да се имат предвид тези нужди, но не за сметка на другите сфери на обществения живот. Освен това кадровите дефицити в областта на икономиката не могат да бъдат решени единствено от хората с висше образование. По-скоро акцентът трябва да падне върху подготовка на кадри от средни технически училища и може би от един нов тип училища, като междинно звено между средното и висшето образование. Затова мисля, че ако се възприеме този принцип за водещ то ще се опорочи смисъла на висшето образование.
- Можете ли да направите разграничение кои специалности са по-необходими от други?
- Абсолютно погрешно е да се прави подобно разграничение. Това означава да определим една сфера на обществения живот за по-важна от друга. Направим ли го ще се наруши и без това крехкият баланс на обществените отношения и социалния ред. В крайна сметка може ли някой да каже кое е по-важно, икономиката, образованието, здравеопазването или културата!?
- Предвид тенденцията за постепенно отпадане на финансирането за хуманитарни науки към 2020, как успявате да съчетаете хуманитарните специалности с техническите в УниБИТ?
- Само да уточня, че в УниБИТ нямаме технически специалности. А иначе по същество, тази тенденция е вследствие на усилията на днешната политическа система да маргинализира обществото. И ако техническите науки дават възможност да се постигат резултати в материално отношение, то хуманитарните гарантират същинското качество на живот. Необходимо е да се намери баланс в отношението и политиките към едните и другите науки.
- Кои специалности получават повече финансиране: хуманитарните и социалните или техническите и тези в IT сектора?
- Според последните промени в нормативната уредба всички специалности в сектора на IT са по добре финансирани от тези в хуманитарните и социалните сектори.
- В ОП НОИР е поставен акцент върху научното знание, което може да доведе до нови технологии. В този контекст равен ли е стартът пред хуманитарните и технологичните науки?
- Нека сега да не коментираме тази оперативна програма. Да изчакаме какво ще е окончателното решение на Европейската комисия за нейното бъдещо развитие.
- В ЕС се следва принципа за широкия вход и тесния изход на системата, как го намирате за нашите условия и конкретно за униБИТ?
- Не навсякъде се следва този принцип. Във всеки случай един от положителните моменти тук е това, че университетът ще гарантира възможно най-високо качество на излизащите от него специалисти. Ако обаче се възприеме този принцип, то преди това ще трябва да се гарантира финансирането на университетите, без това финансиране да се влияе от бройката на дипломиращи се.
- Как бихте оценили нивото на връзките между специалностите в УниБИТ, от една страна и изискванията на пазара на труда, от друга?
- Мисля, че при нас тези две подсистеми са балансирани. Като пример ще посоча една от нашите специалности – Информационни технологии в съдебната администрация. Целият първи випуск, който се дипломира през учебната 2015-2016 година постъпи на работа в съдебната система
- Правилно ли са определени четирите приоритетни области за целенасочено финансиране : 1)Мехатроника и чисти технологии; 2)Информатика и информационни и комуникационни технологии; 3)Индустрия за здравословен живот и биотехнологии; 4) Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии
- Естествено, че не е правилно, но все пак това е един опит на държавата да въведе някаква нова политика в областта на висшето образование.
- Вашето мнение за това как да се привлекат от чужбина в България младите ни учени, които работят там.
- Истината е, че по линия на патриотизма няма как да бъдат привлечени. Но съвсем друго ще е ако в България се създадат такива условия и среда, които тези млади учени намират в чужбина. Не ми се ще да бъдем безплатни донори на кадърни млади българи за чуждите икономики.
- Как бихте коментирали броя на висшите училища в нашата страна?
- От доста дълго време се мъча да прокарам идея за окрупняване на висшите училища в България. По този повод писах писмо до кабинета на министър Кунева, но от там не последва никаква реакция. Обърнах се и към тогавашния вицепремиер г-н Томислав Дончев. Човекът прояви разбиране и съпричастност, но за съжаление това не беше негов ресор и идеята си остана само ...идея.
Аз съм убеден, че с оглед на протичащите в страната и в света сложни демографски, финансови, социални и геополитически процеси, е необходимо да бъде преосмислен моделът на функциониране на системата на висше образование в България като цяло и в частност да се разработи и незабавно (в ход) да се приложи концепция за окрупняване на някои висши училища в България. Основният принцип при реализацията на тази концепция трябва да се базира върху реалното прилагане в практиката на идеята за диференциране и специализация на различните нива на управление на „новите" окрупнени университетски комплекси.
В този смисъл разработването на задълбочена Концепция за преструктуриране на българската система на висшите училища, изисква проучване на демографските, икономическите, финансовите и социални условия и потребности у нас. Самоцелното извършване на реформи обаче, обикновено предизвиква още по-голям стрес в системата и демотивира работещите в нея.
Конкретно, ако се приеме идеята за окрупняване на висшите училища, ще бъдат необходими политическа воля, обществена подкрепа и дейно участие на самите университетски структури, както и на всички отговорни органи за управлението им.
Този процес, в неговата цялост, ще изисква време, усилия, финансова подкрепа и вероятно законодателни промени.
Преструктурирането може да се осъществи като на първо време броят на държавните висши училища в България се редуцира, чрез окрупняване, като се запази тяхната автономност. Тази констатация е в съзвучие с т.н. глобални образователни алиански: мега-университетски структури, традиционно съществуващи и новосъздадени на основата на няколко самостоятелни, но обособени по специфичен начин висши училища (университети, академии и колежи).
Като пилотен проект например може да се реализира този, свързан със създаването на Национален университет по културата.
Ако моделът за създаването му е успешен, тогава може да се премине поетапно и към създаването на другите окрупнени национални висши образователни структури.
След задълбочен анализ на представеното фрагментарно изследване на видовете университетски структури и възможностите за промяна на българското висше образование, чрез създаване на окрупнени образователни алианси, не само хората, които се занимават професионално с управление на образованието и науката, но и българското общество като цяло трябва да приеме новата образователна парадигма за постепенното преминаване от системата на акредитираната квалификация към системата на сертифицираните умения. Когато един млад човек излезе от университета не е толкова важно по какви специалности той е акредитиран, а какви трайни умения е придобил в процеса на своето образование, за да навлезе директно в практиката и да работи това, за което е учил.
Положителни примери, свързани с горните предложения могат да бъдат открити както в Европа, така и извън нея. Нима обществото в САЩ и в Англия са загубили от съществуването на Калифорнийския университет (нека вземем за пример Бъркли) и на университетите в Оксфорд или Кеймбридж ? Съществуването на автономните образователни структури в рамките и под шапката на тези мощни университети, създават условия за успешна образователна и научна дейност в авангарда на световното образование и наука.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай