Над 20 г. външната ни политика работи за българите в Албания

Възстановена беше една историческа справедливост, казва бившият посланик в Тирана Боби Бобев

Над 20 г. външната ни политика работи за българите в Албания | StandartNews.com

Българското малцинство в Албания бе признато със закон, гласуван от местния парламент. Как бе постигнат този успех и какво следва от тук нататък? По тези и други въпроси потърсихме за интервю доктора по история Боби Бобев. Той работи в Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Бил е посланик в Албания (1998-2006 г.) и в Косово (2010-2014 г.)

- Г-н Бобев, как се стигна до официалното признаване на българското малцинство в Албания?

- „Фаталният" петък, 13 октомври 2017 г., се оказа успешен за една национална кауза, за чиято реализация години наред са полагани сериозни усилия. На този ден албанският парламент гласува Закон за защита на малцинствата, в който, за първи път в над 100-годишната история на съвременна Албания, българската етническа общност в тази страна получи официално статут на национално малцинство. Този акт възстанови една историческа справедливост и дава шанс за позитивно развитие в съдбата на нашите сънародници зад граница. И като професионален историк, изследващ десетилетия наред Балканите, и като български посланик за повече от 12 години, си позволявам да твърдя, че успехът в реализирането на една национална по характер кауза може да бъде постигнат единствено с обединените усилия на държавните институции и широки обществени кръгове.

Какво имам предвид? С отхвърлянето на тоталитарните режими и началото на демократичните промени в двете държави се създават условия за работа в тази насока, особено след подписването от президентите Желю Желев и Сали Бериша на Договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Така повече от две десетилетия стремежът да се полагат грижи за българите в Албания и да се търси официализиране на статута им е елемент на нашата външна политика, реализирана от различни институции и на различни нива. Още през 1997 г. тогавашният президент Петър Стоянов инициира дарителска акция в помощ на българите от Голо бърдо, като на нея откликнаха и държавни структури, и неправителствени организации, и отделни граждани. През 2000 г., при официалното си посещение в Албания, той се срещна с нащи сънародници, като този акт имаше сериозен политически и психологически ефект. Няма случай при срещи на ниво държавни глави да не бъде поставяна темата за албанските граждани от български етнически произход – това бе елемент от външнополитическото поведение и на Георги Първанов, и на Росен Плевнелиев. Ако говорим за парламентите, при всички официални контакти, и в Тирана, и в София, въпросът е поставян, а и парламентарните групи за приятелство с Албания са достатъчно активни в тази посока.

От изключително значение е поведението на изпълнителната власт. Тук искам да подчертая важната координираща роля на Министерство на външните работи – и в централата в София, и в дипломатическата ни мисия в Тирана, за която работата в това направление бе с приоритетно значение. И премиерите Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов, и външните министри Надежда Михайлова, Соломон Паси, Ивайло Калфин, Николай Младенов и Кристиян Вигенин неизменно третираха темата в официални контакти с албанските си колеги, а се организираха и техни срещи с представители на българската общност в Албания. Своята важна роля в определени моменти играеха и Министерството на образованието и науката (и чрез прием на студенти по 103 ПМС, и чрез осигуряване на висококвалифицирани лектори за преподаване на български език в Тиранския университе, които провеждаха и публикуваха и сериозни езиковедчески изследвания), и Министерството на културата, и Агенцията за българите в чужбина, и Агенцията по вероизповеданията, и Държавна агенция „Архиви". Така стигаме и до последния отрязък от време, в който активната ни регионална политика създаде наистина благоприятна обстановка и своята важна роля изиграха и премиерът Бойко Борисов, и вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, включително и чрез директни контакти с техните албански колеги. Активността на наши евродепутати, на първо място Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, доведе до резолюция на Европейския парламент и осигуряване на фактическа международна подкрепа. Всичко казано дотук показва, че в нашата външна политика по отношение на българите в Албания в последния четвърт век се реализира в единодействие на институциите и една рядко срещана приемственост, която в крайна сметка реализира поставената цел.

По-горе неслучайно става дума и за усилия на нашата общественост вън от официалните държавни структури. Своята роля играят и някои неправителствени структури като фондациите "Огнище", "Българска памет" и "Онгъл", включително чрез организиране на научни и обществени форуми за българите в Албания. Българската наука също дава своя значителен принос – и чрез продължителната работа на терен и последвалите издания на книги на Веселка Тончева, и чрез документалния сборник „Българите в Албания" на Светлозар Елдъров, и чрез издаването за първи път на История на България на албански език (автори Христо Матанов, Ангел Димитров и Боби Бобев), и чрез немалко статии на учени от различни звена на БАН и извън нея. Възможно е да пропускам някого, ако е така – моля да бъда извинен.

В последните две десетилетия на албанска територия функционираха и дружества на нашите сънародници – и „Просперитет Голо бърдо", и „Иван Вазов", и „Българите в Албания". Те се стремяха да пазят историческата памет и да поддържат широки контакти с България, а организираха и внасянето в албанския парламент на подписка от близо 3 000 души, настояващи за официализиране на статута на българското малцинство. Този факт допринесе в немалка степен за решението от 13 октомври 2017 г.

- Защо досега Албания не признаваше това малцинство?

- Най-общо казано, поради външнополитически обстоятелства. В междувоенния период малка Албания е твърде беззащитна и влиянието на съседна и далеч по-силна Югославия е осезаемо, въпреки преобладаващото италианско присъствие. Именно натискът от Белград е основна причина властите в Тирана да са колебливи по темата, да избягват усложненията и да не поставят на ратификация протокола от 1932 г. След Втората световна война идеологизацията на международния живот е пълна и противоречията на подобна основа са решаващо препятствие. Важно значение има и договореността между Енвер Ходжа и Тито за взаимно признаване на албанско малцинство в Югославия и македонско малцинство в Албания. След началото на промените се появява нов фактор – наличието на самостоятелна Република Македония и възприетата още във времената на социализма теза за отделна македонска нация. Тирана държи на добрите отношения със Скопие по видима обективна причина – големият процент живеещи в Македония албанци са съществен залог. В края на краищата надделя и историческата справедливост, и необходимостта да се спазват международните стандарти, включително принципите на Рамковата конвенция за малцинствата. Държа да подчертая, че нашата позиция винаги е била диктувана от един демократичен подход – нека представителите на, най-общо казано, славяноговорящото население в Албания сами решават какви са, нека имат правото на личностно определяне на собствената им национална идентичност. На нас не ни се зловиди, ако част от тях се самоопределят като македонци, но нека и държащите на българския си етнически произход имат същите права.

- Знаем ли числеността на българското малцинство в Албания, на какъв език говори, къде живеят, какво е вероизповеданието им?

- Става дума за население, оригинално обитаващо три географски райна – Мала Преспа (около Корча и Преспанското езеро), където доминира православното християнство; Голо Бърдо, в планините около град Либражд, в близост до границата с Македония, където вероизповеданието е смесено, но преобладава ислямът; Кукъска гора на север, където живеят основно мюсюлмани. В условията на тоталитарния режим хората са били почти закрепостенни в своите села в споменатите области, но след 1990 г. има чувствителна миграция и днес представители на това малцинство живеят в Елбасан и Корча, в Тирана и Дуръс, практически навсякъде в страната. На битово равнище се говори един архаичен български език, твърде далеч от съвременния официален език в Македония. Езиковедчески изследвания утвърждават, че наистина става дума за принадлежност към западните български говори – в тази посока са и данните от издадения през 2007 г. в София горано-албански речник.
Трудно е да се говори за числеността на това население, раздвоено между българска и македонска етническа принадлежност, въпреки че понякога се споменават и гросирани данни за стотици хиляди. Вероятно при следващото преброяване на населението в Албания през 2021 г., когато ще има за първи път и опция за отбелязване на българска национална принадлежност, ще се добие по-голяма яснота. По моя преценка става дума за няколко десетки хиляди души, но всяко уточняване към момента може да означава и злоупотреба с реалността.

- Какво би се променило в живота на българите в Албания след приемането на Закона за защита на националните малцинства?

- Самият факт на официализирането на статута на общността като малцинство е отраден и има сериозно психологическо значение, но не бива да се спира дотук. Оттук нататък се разширяват възможностите и за организиране на обучение на майчин език, и за по-осезаеми културно-образователни и други контакти с държавата-майка, и за участие в реализацията на проекти от различен характер, и за присъствие в обществения и политически живот, и за пълноценен диалог с албанските власти. Винаги се е отчитало, че между България и Албания няма отворени въпроси или трудноразрешими спорове, а в общия тон на позитивните отношения българската малцинствена група може да бъде своеобразен мост към още по-близко и активно сътрудничество.

- Признаването на българско малцинство предизвика остри македонски реакции в Албания. Защо?

- Подобни реакции бяха очаквани и те не внасят нищо ново в пропагандния шум на някои кръгове в македонското общество и македонската политика. И точно тук е основната разлика в позициите и проявената толерантност от българска страна, именно в даването на правото на личен избор, без злонамереност и обструкции. И ми се иска някои хора да се замислят над фактите. Защо на камбаната на черквата в село Зърновско (Зрънско) в района на Мала Преспа, осветена през 1911 г. има надпис, че тя е дар на жителите на селото от „патриотичните българи от Струга", намиращи се на гурбет в Румъния? Защо надписите върху надгробните паметници в село Връбник от междувоенния период са на чист български език, включително и по отношение на правописа? Защо в документ за своеобразно преброяване от страна на албанската полиция от 30-те години става дума за около 11 000 българоговорящи в района на Мала Преспа? Много, много въпроси от този характер могат да бъдат зададени, но аз зная, че те са по същество риторични. Загубата на даден монопол, бил той справедлив или не, често се отразява болезнено и предизвиква реакции.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай