На изборите ще покажа разликата между политици и държавници

Българинът заслужава да живее със своите депутати, а не да ги гледа по телевизията, казва Слави Бинев

На изборите ще покажа разликата между политици и държавници | StandartNews.com

Слави Бинев е водач на листата на ДПС в 23-ти МИР - София. В миналото Народно събрание, той бе народен представител на Патриотичния фронт от Хасково. Бинев влезе в политиката през 2007 г., когато бе избран за български представител в Европарламента от „Атака". Той е баща на 5 деца, като всички те многократно са били гордост за България. Има и внучка. Той европейски шанпион по Таекуондо и човек от топ бизнеса, без да е имал нито една приватизация или държавни поръчки.

- Г-н Бинев, името Ви бе най-голямата изненада в кандидатдепутатските листи за 44-о НС. Убеден патриот, чиято политическа кариера е свързана и с "Атака" и с Патриотичния фронт, премина в ДПС. Защо?

- Именно защото съм убеден патриот. Не страдам от скрупули, нито от желание да го доказвам. Доказал съм го многократно и в България и с работа за България в чужбина.
За мен въпросът дали съм патриот или не отдавна не стои. Смятам, че е дошло време силните хора, хората със самочувствие да покажат, че вече нямаме нужда от пещерен национализъм. А от култивиран, обединителен патриотизъм, който страшно много липсва в България в момента. Грубият национализъм като че ли обърква и кара личностите, които могат да се поставят в услуга на патриотични действия, да стоят настрана. Крайно време е да покажем патриотизъм, който ще издърпа напред силните страни на нацията ни, а не грубостта и агресивността, която не е популярна и не е продуктивна сред партньорите ни в Европа. Не трябва да се забравя, че от началото на 2018 г. ни предстои да бъдем председатели на Европейския съвет. Тоест - ще бъдем хората, които ще създават стандартите и стратегиите на обединена Европа. Трябва да покажем, че можем да бъдем модел за подражание на цяла Европа при решаването на проблемите, които висят в момента, а не само да ги сочим безрезултатно. Не го ли направим, ще се случи обратното - вместо да се възползваме от вниманието на Европа, което ще бъде съсредоточено върху нас и да извлечем ползи, ще получим негативи от съсредоточаването върху нашите си щуротии. Сега е моментът хората със самочувствие и възможности да покажат, че търсят помирение, защото такъв е и заветът на Апостола – „Мечтая за чиста и свята република, в която и българи, и турци, арменци и гърци ще живеят равни пред законите". Крайно време е да се разбере, че противопоставянето носи само проблеми.
- Преди време Бойко Борисов каза, че в най-тежките моменти национално отговорните решения идват от страна на ДПС. В едно от първите си изявления по повод изборите Вие заявихте, че сте избрал ДПС, защото е най-патриотичната партия. Какви са аргументите Ви?
- ДПС наистина е най-патриотичната партия. ДПС не е партия еднодневка. Партиите с най-дълга история в България от 1989 насам са БСП и ДПС. В ДПС човек може да осъзнае цялата си държавна отговорност и не само да я осъзнае, но да види как може да бъде приложена. Истинските патриоти търсят варианти да приемат всички, които искат да се изявят на патриотичното поприще, независимо от това дали името им е Хасан, Халваджян или Христо. ДПС е такава партия.
- Не срещнахте ли разбиране за тези ваши идеи от обединените патриоти? Каква е разликата между вашите възгледи и техните?
- Опитах се да направя промени и по някакъв начин да придам европейски вид на това обединение, за което дадох страшно много сили. Няма да е самохвално, ако кажа, че всъщност голяма заслуга за това имам лично аз. Дълго време дори някои от тях не ми говореха, когато успях да ги събера.
Но смятам, че едно от главните достойнства на всеки един политик е в определен момент да не политиканства, а да се опита да направи дори нещо, което да бъде против политическия му интерес, стига то да носи дивиденти за държавата. Това е разликата между политиканите и държавниците!Някои лидери не търпят да имат силни играчи в отбора си. Предпочитат слабите, но лоялните.
- Кого визирате - Волен Сидеров, Валери Симеонов или Красимир Каракачанов?
- При Волен е точно обратното. Той събира хора с характер. До него има личности с обществено признание, доказали, че животът им не започва и не завършва с политиката. Говоря за проф. Станислав Станилов, за Явор Нотев - един от най-добрите адвокати. Не визирам Волен. Но смятам, че наистина има хора, които недопускат нещата да не са под контрола им. А политиката е общо дело. Лидерите са силни, когато имат силни играчи. Слабите лидери се опитват да намерят още по-слаби от тях, по възможност техни служители, за да могат да имат пряк контрол над ситуацията. Смятам, че в момента ние имаме нужда от лидери, които се гордеят със своите последователи, а не чобани, които да се опитват да елиминират непослушните.
- Мустафа Карадайъ такъв лидер ли е?
- Малкото ми срещи във формата ДПС показаха, че всяка тема се разисква на изключително либерално и демократично ниво, което смятам, че е определящо за една партия. Грубото лидерство не е плодотворно, то е плодотворно само за тези, които имат нужда да получават похвали от тези, които така или иначе са клекнали в краката им.
- Ключовата дума на 2016 година беше промяна. Чухме я най-напред от англичаните с Брекзит, после американците с избора на Доналд Тръмп да президент. Думата промяна бе и лайтмотивът и на кандидат-президентската кампания у нас като ДПС още през април първа каза, че страната ни има нужда от промяна. В навечерието на 3 март от каква промяна има нужда България? Какво трябва да се промени след парламентарните избори?
- Моето второ име е Промяна. В живота ми се е налагало и съм правил много промени, преследвайки целите си. Точно затова мога убедено да кажа, че промените не бива са самоцел. Знаете колко промени се направиха след 1989 г., които днес хората осъждат - и в спорта, и в образованието, и в здравеопазването, и в социалната политика, и в икономиката. Човек трябва да се променя само там, където иска да направи нещо по-добро. И да го надгражда.
В патриотичен план ни е нужна култивирана и обединителна промяна. Трябва да покажем, че национализмът и патриотизмът не са народен популизъм и не се държат от хора, които мразят по принцип. Трябва да направим всичко възможно патриотизмът да бъде ветрило, в което да се съберат всички хора, които могат да бъдат оценявани по техните качества, по техните възможности и да използваме най-големите им таланти. Не да ги задушаваме, а да ги използваме. Това ще развие България. Хората не трябва да бъдат етикетирани или изхвърляни.
- Патриотизмът е на мода в платформите на всички партии. Къде е тънката разлика между патриотизъм и патриотарство?
- Патриотизмът за мен е да направиш всичко възможно, когато излезеш в чужбина, да те уважават и да слушат внимателно какво казваш и какво искаш. Да се аргументираш така, че да го постигнеш. А не да те броят за поредния простак с балканско поведение.
Патриотизъм е да издигнеш българския флаг най-високо горе на спортно състезание или на научна конференция. Патриотизъм е, когато не живееш по клишета и не се опитваш всячески да се харесаш на силните на деня. Патриотизъм е да заявяваш своята позиция, когато е най-немодерна и най-непопулярна.
Бях в редиците на национализма, когато беше най-непопулярен и всеки ден бях на електрическия стол. За мен това е истинският патриотизъм и той се изразява от хора с достойнство, които не се прекланят пред клишетата. Истинският патриотизъм е да уважаваш другите, но по никакъв начин да не им позволяваш да злоупотребяват с твоето уважение. Убеден съм, че в момента ни е необходим патриотизъм, който не се основава на празнодумство, а дава решения, дава прагматизъм. Национализмът и патриотизмът не трябва да слагат огради, а да градят мостове между хората, за да стане животът им по-удобен при реализирането на техните таланти. Удобен не в смисъл на комфортен. Трябва да се олекоти пътят на хората към постигане на целите им. Това е основната задача на политиците - да направят всичко възможно щенията на обществото да бъдат реализирани.
Думите: "България над всичко" или "Да живее България" не правят даден човек патриот. Той трябва да го докаже. А доказателството минава през уважението на целия останал свят към него и уважението на хората, които наистина са свикнали да мислят, а не да им се изчукват шаблони по главите.
- През декември почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган заяви, че надигащата се нова протестна вълна в света не е само следствие на популизма, че процесите в развитието на човечеството са много по-дълбоки, а политическият елит се оказа неподготвен за даване на разумни решения. Смятате ли, че предстоящите избори могат да доведат до смята на политическия елит у нас?
- За да е така, трябва да има нова кръв. Но пак ви казвам, не бива да е самоцелна, защото може да бъде замърсена. Истинската кръв е тази, която дава идеи. Истинската кръв е неподчинима, играе срещу правилата. Но не заради самите правила, а срещу тези, които не работят. Посветил съм живота си на това да бъда нестандартен. Може би това е много неразумно за моите близки, за мен самия дори, но ми носи изключително удовлетворение, когато погледна назад. Много от нещата, които съм заявявал като позиция преди, когато е било изключително непопулярно, са били последвани след това от хората, които са ме осъждали. Винаги търся трудния път – ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ НА ПРОМЯНАТА, КОЯТО ВСИЧКИ ЖЕЛАЕМ!
- Мотото на ДПС за изборите е: "Да спасим България". А основният акцент в предизборната програма - битката с бедността и мизерията. Това ли е бичът за страната ни в момента и от какво трябва да бъде спасена България?
- За държава, която е в дъното на класацията по икономически способности в Европа, е нормално битката с бедността да бъде най-големият акцент. Смятам, че битката с бедността трябва да бъде обвързана с развитие на образованието и науката у нас и то по нов начин. Не с печатане на поредни сложни учебници, а с работа с всеки ученик, така че той да разбере тезите от учебниците. Трябва да се търси вариант за реанимиране на старото образование, което хората от нашето поколение могат да оценят. Като към това се прибавят, разбира се, новостите, които навлизат в живота ни. Но това трябва да се прави от добре подготвени специалисти, които могат да работят с деца и добре да им обясняват материята.
- В образованието трябва ли да присъства и думата възпитание? В последните дни агресията в училищата отново е тема № 1?
- Естествено, възпитанието е част от образованието. Но то започва да се гради първо в семейството. За да е устойчиво пред уличното възпитание.
Като родители първи трябва да се грижим и за патриотичното възпитание, което училището да надгражда. Така младите хора отрано ще знаят разликата между патриотизъм и патриотарство.
- Как оценявате инициативата на в. "Стандарт" за Уроци по родолюбие в музеите, галериите и културно-историческите атракции като част от учебната програма на децата от 1 до 12 клас?
- Приветствам я. Това е изключително важно за младите хората. Те трябва да имат познанията, за да могат да се гордеят с това, че са българи. Те трябва да знаят, че тук са родени и Джон Атанасов, и Христо Стоичков, и Стефка Костадинова и много други, които са направили повече за имиджа на България пред света, отколкото хора, които са водели дипломацията на страната ни. България трябва да бъде горда със своята история и да си извади изводи от своите слабости. И за жалост трябва да бъде засрамена от настоящото си положение. Ние трябва да направим всичко възможно на това разделение, което е в момента, да се сложи точка и да се търси помирение. Битките между партиите са шарени балони, които се пукат, докато големите проблеми се замитат под килима. Днес ни е необходимо помирение и обединение на нацията в пълния смисъл на думата. Длъжни сме са създадем модел, който може да бъде представен на Европа, когато поемем председателството на Европейския съвет. От това ще извлечем огромна полза.
- Само че фактите в момента Ви опровергават....
- Фактите винаги са ме опровергавали от началото, а след това, когато вече страницата е затворена, се оказва, че съм бил абсолютно прав.
- Говорите за помирение, но днес виждаме много ярък конфликт ГЕРБ-БСП. Всяка от двете партии казва, че с другата никога няма да направи правителство. А двете едновременно заявяват, че с ДПС никога няма да правят правителство, независимо, че социолозите прогнозират разпределение в 44-тия парламент, което предполага ГЕРБ, БСП и ДПС най-малкото да си говорят. Как тогава според вас може да бъде постигнато помирение?
- Това е разликата между политика и държавника. Политикът винаги гледа интереса на своята партия, независимо от интереса на държавата. Ако ние имаме мъдри държавници, ние сме задължени да съставим кабинет на помирението, кабинет на националното спасение, кабинет на хората, които са си подали ръка. Въпреки политическите противоречия да се съберат заедно в един такъв кабинет, но в същото време да работят по програма в името на тази България, за която толкова много страдат.
- Най-големият страх особено на бизнеса е да не влезем в спирала от избори, ако след 26 март не бъде съставено правителство. Какво е вашето мнение?
- Ако няма разум и ако надделеят тези, които се хранят от избори, ние сме наистина обречени на това. Наистина вярвам, че в момента най-важно е да се смирим, да се съсредоточим върху проблемите, а не върху тясно политическия си интерес и върху личния си, наблягам на личния. Защото има много хора, които през политическия интерес виждат само своя личен интерес.
- Каква е прогнозата ви за резултатите от изборите?
- Всичко е възможно. Като прагматик смятам, че ще има изравняване на 4 политически партии - не в цифри, а във влияние.
- ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриотите?
- Вероятно. И по тази причина смятам, че е изключително важно да се търси консенсусен вариант. Изпълняването на една политика, изпълняването на една програма. А не празнословие, не градене на политика на базата на отрицанието. Нужна ни е политика, изградена на базата на признанието на талантите на опонента и връчването му и делегирането му на ангажираност към проблемите.
- Националният комитет за честване на 180-годишнината от рождението на Васил Левски излезе с предложение полагайки клетвата си в парламента, народните представители да се закълнат и пред заветите на Левски. Смятате ли, че политиците са готови да поемат такъв морален ангажимент?
- Всички подобни тържествени действия са важни, ако човек ги приема със сърцето си. Ако това бъде просто едно формално изразяване, ефект няма. Заветите на Левски трябва да са осмислена философия. Ако човек не разбира заветите на Левски, няма място в парламента. Ние трябва да направим всичко по силите си, за да имаме чиста и свята република, която да бъде ангажирана с проблемите на всеки един свой гражданин.
А не да поддържаме разделението, вина за което има и патриотарството. То прави разломи, слага граници. Не искам да живея в свят от граници. Да правим нови граници тогава, когато Европа ги маха, е меко казано несериозно. Не говоря за национални граници, а за тези, които слагаме граници вътре в страната си. Това е недопустимо. Ние трябва да направим всичко възможно да хората да бъдат ценени за тяхното поведение, за техните действия, а не по презумпция.
- Мигрантската криза остава най-голямото предизвикателство пред страната и Европа. Адекватна ли е българската политика по отношение на бежанците?
- Бежанци има и от вътрешността на страната към София. Това не означава, че трябва да бъдат спрени. Има хора, които са дошли да бъдат избирани като имигранти в София. В 23-ти район в София хората не са много доволни от факта, че повечето водачи на листи за тези избори, не са родени в района им. За тях те са също имигранти - ако идват от Бургас, Габрово, Петрич или Перник, например. Ние от 23-ти район сме достатъчно толерантни, за да приемем такова мигрантство. Трябва да има граници само за хората, които наистина идват със зловредни намерения. Понякога обаче и политиците идват със зловредни намерения в столицата.
- На какво залагате като водач на листата на ДПС в 23-ти МИР в София?
- Няма куче, което да не ме познава в този район. Аз водя диалог с всеки, не съм избягал от никого, дори ако ме критикува. Българинът заслужава да живее със своите депутати, а не да ги гледа по телевизията. Той трябва да може да се обърне към всеки един свой народен представител да му каже: направи това или защо не го направи. Аз съм социално животно и смятам, че това е най-голямата привилегия, която могат да имат хората от 23-ти МИР. Те могат да ме видят, да ме пипнат, да ме и похвалят или да ме наплюят.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай