Киануш Рамезани е карикатурист от Иран. Родeн е преди 41 години в Рещ, столица на провинция Гилян. От 5 г. живее в Париж, където е получил политическо убежище. С рисуване на карикатури се занимава от 1993 г. "Стандарт" се срещна с него в Париж в търсене на отговор на въпросите "Убиват ли карикатурите?" и "Трябва ли да се убива заради карикатури?"
--------
- Защо избягахте от Иран?
- Бях провокатор. Бях срещу системата. И тъй като не се съгласявах с условията и ограниченията, имах много проблеми. В Иран не може да си провокатор, а и освен това не можеш да си истински карикатурист, защото няма свобода. В страната има една много силна организация на карикатуристите, която е създадена от режима. Членовете й се радват на много силно влияние и огромен бюджет. Ако си член на тази организация, получаваш голяма заплата и много привилегии.
- Напуснахте Иран по своя воля или бяхте принуден да го направите?
- Бях принуден заради заплахи за сигурността ми. След президентските избори през 2009 г., когато Махмуд Ахмадинеджад бе преизбран за президент, в цялата страна имаше демонстрации. Властите започнаха да арестуват журналисти, карикатуристи. Много мои близки приятели се озоваха по арестите. За да избегна тяхната участ, реших да избягам. Френското посолство ми издаде веднага виза, която ми позволи да стъпя на френска територия.
- Значи сте пристигнали във Франция като бежанец?
- Не. Пристигнах като "турист", но след това потърсих убежище. В момента имам статут на политически бежанец. Вече имам право да получа френско гражданство, но още не съм се решил да го направя.
- Познавахте ли много от загиналите ви колеги в редакцията на "Шарли Ебдо"? Тъжен ли сте днес, когато те не се сред нас?
- Загубих преди всичко колеги. Неотдавна станахме близки с Тинюс. Виждахме се често. Забавлявахме се. В интерес на истината, първите часове след убийството, а и целият ден, беше най-черният. Бях шокиран, гневен, защото много дефиниции се промениха. Благодарение на солидарността, която изразиха карикатуристите по света и много французи и чужденци, успях да се съвзема от шока. Първоначално си зададох въпроса защо точно аз получавам съболезнования, но си дадох сметка, че всички карикатуристи по света сме тясно свързани. Мястото на карикатуриста в обществото много се промени и две седмици след трагедията се чувствам много силен и в никакъв случай не съм тъжен.
- Мюсюлманин ли сте?
- Не съм. В Иран се представях за мюсюлманин по принуда. Ислямът е религията на държавата и за да бъдеш неин гражданин, неминуемо трябва да си такъв. Родителите ми също не са религиозни. Иранците сме духовни хора. Запазили сме в себе си част от заратустра, религията на Персия, предшестваща исляма. Вярваме в Господ, но не в пророците. Според нашата философия Бог ни е поверил цялата отговорност и всичко зависи от нас. Това е нашият манталитет.
- Смятате ли в такъв случай, че карикатурите на "Шарли Ебдо" наистина са обидили мюсюлманите?
- Да. Дори Шарб съвсем съзнателно обиждаше мюсюлманите. Лично аз не съм против, защото това е правото да провокираш, да обиждаш и да казваш каквото искаш. Според мен обаче имаме право на избор дори когато решаваме да се възползваме от тази свобода. Лично аз, въпреки че никой не ми пречи, никога не бих сложил в карикатурите си пророка Мохамед. Мисля, че има много по-интелигентен начин да провокираш ислямистите, защото проблемът не е ислямът като религия, а екстремистките актове. В моите карикатури аз съм нападал салафистите в Тунис, "Мюсюлманските братя" в Египет. Получавал съм дори заплахи, но мисля, че трябва да се подиграваш с хора, които са живи. Затова се иска смелост, а и не смятам, че е редно карикатуристите да се занимават с пророка и хора от неговото време.
- Имаше ли реакция от страна на Иран по повод убийствата в "Шарли Ебдо"?
- Иран изпрати две противоречащи си послания. Първо, Ислямската република осъди терористичното нападение в редакцията на сатиричното издание. После пък осъдиха карикатурата на пророка Мохамед, излязла на заглавната страница на "броя на оцелелите".
- Не е ли все пак нелеп фактът, че преди почти никой във Франция не купуваше "Шарли Ебдо", а сега хората ще се избият, за да си купят последния му брой?
- Намирам случващото се за нормално. В Париж, столицата на държавата на свободата, беше извършено терористично нападение. Няколко терористи нападнаха ценностите в една страна, за които са дали живота си хиляди хора. Сега не става дума за "Шарли Ебдо". На кой му пука всъщност за "Шарли"? Ценностите бяха нападнати. Свободата беше взета на мушка. Затова всички французи са "Je suis Charlie". В дадения случай те нямат предвид сатиричното издание. "Шарли" стана символ на свободата. Много хора се нарекоха "Шарли" дори без да харесват вестника. Последният му брой се търси толкова много, защото французите искат да покажат на света, че са против ислямистите.
- Могат ли вашите сънародници да разберат случващото се във Франция?
- За нас, иранците, е много важна земята на Иран, територията ни. Никой не може да пипа нашата земя и ние сме готови да умрем за нея. За иранците земята е свещена. За французите свещена е свободата.
- Как си обяснявате факта, че голяма част от онези, които нападат френските ценности, са родени във Франция?
- Франция е във война. Републиката е обявила война на "Ал Кайда". Тя е във война с "Ислямска държава". Освен това има французи, които са членове на ИД. Има екстремисти, които живеят във Франция, свързани помежду си, и организират терористични нападения. Не бих казал, че Франция произвежда терористи. Става дума за идеология. Един мюсюлманин, както и един християнин, може да стане много лесно екстремист.
- Как се става екстремист?
- Във Франция има много недоволни хора. Много мюсюлмани в страната смятат, че държавата не е справедлива към тях. Те не се удовлетворени от живота си и смятат, че решението е, когато хванеш автомата и започнеш да убиваш наред. Това е проблемът.
- Ще продължат ли карикатуристите във Франция да провокират общественото мнение?
- Карикатуристите не се страхуват. Освен това са мотивирани и няма да се спрат. В страните, където има диктатура обаче, положението на карикатуристите ще се влоши. Смятам все пак, че терористите не успяха да победят.
- Какво е вашето послание към българските читатели?
- Продължавайте да се съпротивлявате срещу всякакъв вид диктатура и срещу нещата, които не са както трябва. Продължавайте да се борите за демокрацията и свободата на словото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
