Миков няма да "топли" стола на Сергей

Миков няма да "топли" стола на Сергей | StandartNews.com

Новият лидер ще върне доверието в БСП, смята социологът от "Медиана" Кольо Колев

- Г-н Колев, Сергей Станишев се оттегли от председателския пост на БСП, но остана начело на "Коалиция за България". Възниква въпросът истинска ли е оставката?

- Няма никакво съмнение, че Станишев се оттегля. С 13 г. начело на БСП той е вторият по продължителност лидер на партията след Тодор Живков. Вървят спекулации, че явилите се на втория тур на конгреса Михаил Миков и Драгомир Стойнев са номинации на самия Станишев и в избора прозира неговата дълга ръка. Същите неща навремето се говореха и за Георги Първанов, който предложи Станишев през 2001 г. - едва ли не Сергей му топлел мястото, докато той е в Президентството. Подобни приказки са вятър и мъгла. Един председател се утвърждава и започва да играе самостоятелна роля, каквито и сметки да има предишният или по-предишният титуляр, както и различните лобита в партията. Да им е честито новото ръководство на БСП, сега да видим какво ще успее да направи.

- Какво наследство получава Михаил Миков?

- Не бих казал, че Станишев му оставя Бог знае колко лошо наследство. Загубата на властта е сериозен удар за всяка партия. Със смяната на ръководството обаче се търси своеобразна форма на реанимация и връщане на доверието към БСП. Подозирам, че изборът на конгреса ще има донякъде подобен ефект и пророкуваната крупна и съкрушителна победа на ГЕРБ едва ли ще се състои. Смяната дава нов шанс на БСП и оттук нататък открит остава въпросът доколко те ще успеят да се възползват от него.

- Преминала ли е опасността, за която Станишев предупреди - другарите да се превърнат в глутница вълци, които се разкъсват взаимно?

- Разделението винаги съществува като опция при конгрес от такъв ранг, на който се избира ново ръководство. Когато отделни групировки започват да натискат за своите кандидати, винаги съществува известно напрежение. БСП все пак е стара партия, успя да тушира напреженията. Не наблюдавахме дивни разпри между различните кандидати и между партийните фракции. Новият лидер Михаил Миков прави впечатление на интелигентен и ерудиран човек, но това не е единственото качество, за да бъдеш лидер. Виждаме доста партии, където интелигентността не е най-силната страна на техните лидери, но те определено са успешни.

- В речта си Станишев даде добра оценка на кабинета "Орешарски", но според част от кандидатите управлението е провалено. Как БСП ще реши този спор?

- Зависи какво се интерпретира като провал. Несъмнено загубата на обществено доверие, довела до падането на правителството, е провал. От друга страна, ако се гледат конкретните действия на кабинета в сферите на социалната политика, на сигурността, на финансовата стабилност - нещата са доста спорни. Правителството на Пламен Орешарски направи някои добри неща. Основното е, че изчезна арогантната полицейщина и просташкият език в комуникацията на централната власт с обществото.

- Дори и в БСП почна да се обсъжда възможността за голяма коалиция с ГЕРБ. Реалистичен ли е лево-десният съюз след вота?

- Говорим за "нероден Петко". Лакърдиите как ГЕРБ ще вземе над 121 депутатски мандата и все пак ще управлява в коалиция са от типа: "Рибата е още в морето, а той сложил тигана". Коалиция между БСП и ГЕРБ е доста съмнителна възможност на този етап. При добър резултат ГЕРБ вероятно ще продължат да бъдат високомерни и арогантни, да предявяват свръхпретенции. В този смисъл коалиция с тях би била практически невъзможна. Не само за БСП, подозирам, че ще бъде трудно и за Реформаторския блок. Напълно възможно е да се стигне до патова ситуация, до нови предсрочни избори. И едва тогава вече ще можем да мислим за реално коалиционно управление. Единствената възможност е някаква скрита коалиционна формула между ГЕРБ, ДПС и Реформаторите, но и това ми се вижда трудно осъществимо.

- На конгреса се чуха доста горчиви изводи от последното сътрудничество с ДПС. Дали соцпартията най-накрая си е сложила обеца на ухото?

- Те би трябва да си я имат тази обеца на ухото още от по-предишните избори. ДПС е много пластична партия. Партньор, с когото трябва много да внимаваш. Играят политическата игра много добре. Те дебалансират собствения си партньор, поставят му условия, съответно леко му извиват ръцете - нормална игра. Да се сърдиш, че ДПС е това, което е, не е сериозно. Ако искаш да играеш с движението, трябва да внимаваш, а освен това да бъдеш силен. БСП си позволи да играе с ДПС при положение, че показа слабост още при съставянето на правителството. След това червените не се представиха добре на евроизборите, което позволи на движението да им нанесе съответния удар. ДПС е по-малка партия, която ловко балансира между големите. За нея важи максимата: "ДПС няма вечни приятели и вечни врагове, има вечни интереси".

- В БСП непрекъснато върви рефренът, че партията е лява на думи и дясна на дело. Открит ли е пътят към истинската социалистическа политика с новия лидер?

- Да бъдеш управляваща партия и да провеждаш само лява или само дясна политика е белег на политическа импотентност. Все едно в боксов мач да удряш само с лявата или само с дясната ръка. Бидейки управляваща, една партия естествено трябва да се грижи и за икономиката, бизнеса, образованието. В зависимост от своята нагласа може да обяви образованието за икономическа инвестиция /ако е дясна/ или за социална политика /ако е лява/. Затова всяка голяма партия по необходимост трябва да провежда ляво-дясна политика, разбира се, с акцент в дадена посока. Не мисля, че БСП залитна в дясна крайност, или пък се отдаде на левичарство. Социалистите играят в рамките на възможното. Орешарски по същия начин направи оферти за лява политика - социално подпомагане, вдигане на майчинските, връщане на "швейцарското правило" за пенсиите и т.н. с пълното съзнание, че това е крайно недостатъчно за бедните хора. От друга страна, премиерът предложи оферта и към бизнеса - ненамеса, съкращаване на сроковете за връщане на ДДС и за разплащане към фирмите. Трудно може да се каже дали управлението беше ляво или дясно. Бих го нарекъл относително прагматично с известен социален уклон. За разлика от предишното, където социалното и хората не съществуваха. Там имаше магистрали, южната тангента, спортни зали, метро и всякакви подобни неща, а обществото фигурираше като нещо, което пречи. Говореше се, че пенсионерите подяждат фискалния резерв, студентите да ходят да пасат овце, безработните да си продадат пръстените и много-много да не се обаждат. На обществото се гледаше като на "матриял", който пречи на реалната икономика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай