Мерките срещу чумата са като пътните знаци

Мерките срещу чумата са като пътните знаци | StandartNews.com

Те са ясно разписани и се спазват без да се коментират, казва проф. д-р Георги Георгиев


Проф. д-р Георги Георгиев е преподавател във Ветеринарно-медицинския факултет към Лесотехническия университет и експерт към Центъра за оценка на риска към Министерството на земеделието, храните и горите. "Стандарт" го потърси за коментар по отношение на чумата по дребните преживни животни.

- Проф. Георгиев, има ли риск чумата по овцете и козите в Ямболско и Бургаско да се пренесе в други райони на страната?
- Рискът винаги клони към нула, но никога не стига до нула...
- Как може да бъде предотвратен този риск до минимум?
- До минимум този риск може да се сведе като се погледнат нормативните документи, по които трябва да се води борбата с това заболяване. Компетентните ветеринарни власти на място трябва да извършат необходимите процедури по отношение на ограничаване на заболяването и вземането на мерки в т.нар. предпазна или надзорна зона и в ефективната зона с ограничителни мерки, с карантина, с биосигурност - така могат да доведат до прекратяване на опасността.
- Има ли алтернатива умъртвявването на животни в трикилометровата зона? Някои казват, че карантината също би била изход...
- Не. В европейското законодателство много ясно е разписано, че това заболяване за първи път влиза в ЕС и евтаназията се прилага, когато то е в началото на инфекцията с оглед бързо потушаване на огнищата и с по-малко щети. Основната цел е с по-малко усложнения държавата да се върне към свободния си статус и да не се възпрепятстват производството и търговията.
- По-различни ли са мерките за намаляване риска до минимум в 10-километровата зона?
- И те са разписани и не могат да бъдат коментирани. Те са нещо като движението по пътищата с пътните знаци. Вие ги спазвате и не ги коментирате, нали. На оня, ромбовидния, спирате и имате "Стоп". И не го коментирате. Така и тук.
- За какво става дума точно?
- Става въпрос, че тези точно мерки, които са разписани за тази 10-километрова зона, не бива да се коментират, а да се спазват стриктно. Животните трябва да се оглеждат оборно, да стоят поне 14 дни затворени във фермата, да не ходят навън, да се хранят на ясла, да се ограничат до минимум контактите на едни животни с други дори за водопой, да се спрат всякакви изложби и базари на животни.
- Как гледате на кръстосания огън, на който са подложени колегите ви ветеринари на терен? От една страна стопаните ги замерят с камъни, от друга политиците ги обвиняват, че едва ли не са проспали заразяването...
- Не гледам с добро око на тези атаки. Като потомствен ветеринарен лекар, нашето семейство е дало над 150 години трудов стаж на ветеринарната медицина, на тази бяла, благородна професия и няма как да ми е безразлично да ни хулят. Ветеринарният лекар трябва да бъде на пиедестал, с подобаващо реноме в обществото.
- Запознати ли са колегите Ви подробно с чумата като заболяване, тъй като тя не се е появявала в България?
- Не мога да гарантирам за знанието на всички ветеринарни лекари в страната. Но аз и моите колеги преподаваме на нашите студенти това, което е най-модерното и най-новото в света. Самият аз съм от този бранш, работил съм дълго време в лабораторията по екзотични болести, особено опасни инфекции, преминал съм обучение точно за тази чума по дребните преживни животни в Монпелие, където сега е референтната лаборатория на общността. Тя беше в Англия, но след решението за Брекзит я преместиха във Франция. Мисля, че нашите ветеринари има откъде д прочетат за чумата - в сайта на БАБХ, има и в наръчника за борба с болестта. Има го и в нашето становище - на Центъра за оценка на риска. Даже в Гугъл, ако се чукне: "чума по дребните преживни животни", и на български, и на английски, ще излезе литература толкова много, че може да напишете дисертация.
- Има ли дори минимален риск за пренасяне на болестта от животните на хората, ако, например, се консумира болно животно?
- Не. Това заболяване не е зооантропоноза и не ходи по хората. Но ако животното е болно, то може да има и достатъчно други бацили в него, които да се възбудят. Да кажем една пневмония може да се придружава от бруцелоза, един ентерит може да бъде придружен и усложнен със салмонела. Така че, по принцип животните, които са болни, са опасни. Такива животни не бива да се консумират. Тук става дума вече за другата половинка на ветеринарната професия - хигиената на храните. Ние стоим на пътя между обора и масата, лекарят е между полето и вилицата.
- Като човек от професията, какво куца в системата на ветеринарно-медицинското обслужване у нас и най-вече в пограничните райони?
- Пограничните райони, първо, са изложени непрекъснато на такива набези на инфекциозни болести. България като външна граница на Европейския съюз е подложена на същия натиск, както с мигрантската криза. Острите инфекции от екзотичен характер променят ареала на своето разпространение - дали защото климатът се променя, дали защото има глобални процеси в света, или самите болести еволюират и се разпространяват. Но, така или иначе, би трябвало с особено внимание и на национално, и на европейско равнище да се погледне на тази югоизточна граница. Това важи и за Гърция, не само за България. И те страдат, и те преди години избиха 26 хиляди овце и 100 хиляди крави, когато избухна шапната епидемия.
- Може ли чрез повече стимули да се задържат ветеринарните лекари в тези райони?
- Аз си спомням след шапната епидемия от 2011 година, от един сравнително малък тръст - Доверителен фонд на европейската комисия за борба с шапа, около година, година и половина се даваха месечни бонуси на нашите колеги от регионалните лечебници в Средец, Елхово, Тополовград, Хасково - в застрашените райони - за извършване на клинични прегледи. Бяха около 400 лева месечно.
- Добра сума като месечна премия...
- За този период може и да е била добра сума, сега може да се пазарят и за повече, зависи как ще се спазарят. Ако има кой да ги даде, разбира се.
- А не смятате ли, че трябва да пренесем проблема на европейско ниво? Вашият колега проф. Иван Станков обяви в интервю пред "Стандарт", че както се дават пари на Турция за спиране на мигрантския поток, така трябва да се дадат пари и за ликвидиране на огнищата на чумата...
- Разбира се. Но това е въпрос на диалог с дирекция САНТЕ на Европейската комисия и на разговори между нашата страна и ЕК. Има и програми за надзор, които се финансират от европейския бюджет. Те се представят пред комисията като разработки, както се правят научни или други проекти, Европейската комисия ги разглежда, след това ги финансира и ги включва в следващия бюджетен цикъл. Има и различни програми за надзор на някои болести и всяка година може да се разширява обхватът им. Някои държави имат и за инфекции, които още ги няма, но ги застрашават. Примерно за африканската чума по свинете Австрия не е заразена, но вече има програма за превенция, предварителни мерки и разходи, които тя ще направи. Въпрос на бърза ориентация и реакция.
- Адекватни ли са мерките, които прие Министерство на земеделието за обезщетяване на собствениците на умъртвените животни?
- Аз не съм специалист в тази финансова област, но виждам, че МЗХГ се опитва да направи всичко възможно - изтупва и остъргва чувала, за да събере повече средства с цел да даде максимално възможно на този етап обезщетение на хората. Има и други начини за кампенсация, примерно ако си застраховал животните. Трябва да се помисли за следващия период как да се извърши цялостно финансиране и дотиране на земеделието чрез еврофондовете и националните субсидии. Но там вече се занимават финансисти, аз не съм специалист.
- Как ще се отрази заразата и умъртвяването на животни на производството на месо и млечни продукти като цяло?
- Това не е толкова значимо количество животни, които са загубени. И на фона на общото поголовие на овце и кози в държавата, които са над милион и половина, едва ли би се отразило пагубно върху тоталното производство. По-важното е по-бързо да се приключи и да се премине към времето, в което ще изтече карантинният период, в който не може да се населяват фермите, за да се премине към отпадане на забраните. Т. е. да се спазят онези последващи действия, които са разписани в европейското законодателство. И след проверка от Европейския съюз, на нас отново да ни бъде върнато разрешението - дали регионално или по-обширно - животни да бъдат изнасяни.
- Как ще коментирате реакцията на някои политици, които охотно яхнаха проблема с чумата?
- Откровено се забавлявам като ги слушам политиците, тъй като аз, като учен, трябва да съм безпристрастен. Страстта е науката, ние трябва да дадем истината, само истината и нищо друго, освен истината. Както при гинеколога - човек отива, казва истината, истината и нищо друго, освен истината, за да получи диагноза, нали. За да бъдеш безпристрастен, не би трябвало да слагаш ухо на политиците, защото те винаги могат да заемат едната или другата страна в зависимост от това коя им е по-изгодна.
- Те помагат ли за по-бързо ликвидиране на проблема?
- Могат, както се казва, вместо да изпишат вежди, да избодат очи - да попречат. Сега трябва да оставят колегите ветеринари професионално да си свършат работата, след което трябва да се направи анализ. Анализът трябва да го направи ветеринарната служба, защото тя се води компетентният орган. И от него да се изведат поуките. Ако някъде се намери, че има т. нар. тесни места или някъде не са действали съвсем адекватно, да ги избегнат. След всяка история човек се учи.

Матей Бонев

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай