Македонците не могат да живеят дълго с фантазии

Македонците не могат да живеят дълго с фантазии | StandartNews.com

Албанците знаят кой подклажда антибългаризма - Белград, казва Александър Йорданов

Доц. д-р Александър Йорданов е политик и дипломат, литературен историк и критик. Доцент в Института за литература при БАН. Председател на 36-ото Народно събрание (1992-1994). Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005).
За "Стандарт" г-н Йорданов коментира скандала със строшената плоча на връх Каймакчалан, пътя на българо-македонските отношения и докъде може да стигне езикът на омразата.

- Г-н Йорданов, скандалът "Каймакчалан" ще се разраства ли, ще се стигне ли до дипломатическа нота, или и двете страни ще го неглижират?

- Дано този пореден скандал ни подскаже, каква линия на поведение трябва да има България спрямо своя съсед. Тя трябва да бъде по-ясна и по-категорична. Това трябва да бъде линията на правото, на спазването на законността и от двете страни, и на активната политика, което означава, че няма смисъл от наддумване между нас и македонците, а е необходима реална политика на икономическа активност, на реализиране на съвместни проекти, на ускоряване на евроинтеграцията на региона. Тези, които рушат паметници, които се отричат от истината за своето минало, които преиначават тази истина, са практически противници на европейското бъдеще на региона. Те обслужват политика, която не е в интерес нито на българските, нито на македонските граждани.

- Да оставим настрана този тип, който разби с чук паметната плоча на героите и си направи реклама, но беше ли правилно да поставим плоча в друга държава без да уведомим никого?

- И до днес нямаме информация дали българската страна е поискала по дипломатически път разрешение за поставяне на такъв паметен знак на Каймакчалан. Ако сме имали съмнения на чия точно територия в момента се намира мястото, където сме поставили този знак, то е трябвало съответно да се обърнем и към Гърция, и към Македония. Обикновено това се възлага чрез МВнР на българския посланик, който трябва да информира съответното външно министерство за инициативата. Това е стандартна процедура. И първият въпрос на който журналистите трябва да потърсят отговор е именно този. Дали в своя родолюбив порив сме действали, спазвайки законите на Р Македония или сме я подкарали като... македонците. През просото. Една европейска България не може да постъпва така. От друга страна, няма спор: унищожаването на поставения паметен знак е варварска, вандалска проява, която няма нищо общо с официалните отношения между двете държави и явно преследва друга цел. Тя е част от опитите за дестабилизация на региона и отлагането на неговата пълна европейска и натовска интеграция.

- Според белгийския балканист Раймон Детрез има македонска нация, новосформирала се, и около 3 млн. души по света са се идентифицирали като македонци.

- Не само Раймон Детрез мисли така. Въпросът не е от компетенцията на политиците. Това е научен въпрос. В периода на националното възраждане - 18-19 век, живеещите на територията на днешна Република Македония са се самоопределяли многократно като българи и ясно са изявявали своето българско национално съзнание. Затова и в години на кризи, на войни, стотици хиляди македонци са се прехвърлили да живеят в "майката Родина" България. Живеят си и до днес. И не само това - от техните среди произлизат известни български държавници, политици, военачалници, учени, културни и научни дейци. В България те се чувстват като у дома. Това е националното самоопределение. Възрожденци, които и ние, и днешните македонци честват, като Григор Пърличев, братя Миладинови, Кирил Пейчинович и др. са оставили достатъчно писмени следи за своето българско езиково и народностно съзнание. Затова и нашата политика е ясна: ние не можем да приемем днешните македонци да променят националната и народностна самоопределеност на починали хора, на личности, които приживе ясно са се самоопределяли. Ние не възразяваме днешните македонци да се самоопределят, както си искат. Това е тяхно право. Още повече, че Р Македония според конституцията е мултинационална държава и понятието "македонец" покрива част от населението на страната. Аз поне докато бях посланик не съм чувал албанец да се определя като македонец. Знам, че има дори "егюпци", което е част от "тайните на Македония".

- Докъде може да стигне езикът на омразата - братята македонци ни засегнаха жестоко с филма "Трето полувреме", сега пак ни обидиха с Каймакчалан...

- Никоя омраза не е донесла нищо добро на народите, които си служат с нея. Донесла им е само страдания. Днешните македонци представляват любопитен феномен. Повечето от тях имат роднини в България. И когато си ходят при тях не личи да има омраза. Напротив. По този повод един руски професор преди години ми бе казал, че няма как един баща да направи два народа. Имаше предвид нашите българо-македонски спорове. От един род сме, от едно коляно сме и самият факт, че днес нашите съседи тръгнаха да търсят идентичност в античността, показва гузна съвест, опит да избягат от истината за себе си. Но те са млада държава, нова държава и постепенно ще приемат реалността. Не може дълго да се живее с фантазии и измислици.

- Съществува мнение, че по ред причини - великите сили, геополитика, единствена възможност, през 1878 и през 1908 изоставяме Македония. Сега берем горчивия плод.

- Мнения има много. Няма една единствена гледна точка към историята. За свободата на македонските българи водим Балканската война и оставаме също хиляди скъпи жертви. Пак тях браним в Първата световна война. Във Втората ги освобождаваме от югославска окупация. Тогава оказваме и огромна финансова и материална помощ - милиарди левове за изграждане на пътна инфраструктура, на гимназии, изпращаме най-добрите си университетски преподаватели, създаваме десетки културно-просветни дружества, спортни клубове, откриваме им Народна библиотека и дори на 2 февруари 1943 г. приемаме "Закон за отпускане на народни пенсии на особено заслужилите в освободителните борби дейци", чрез който се отпускат пенсии на доказани революционери от Македония. Затова и като посланик аз остро реагирах на всяка публикация, която обиждаше България, че е "фашистки окупатор". Това е комунистическата, но жива и до днес пропаганда в Македония. Разбира се, има и разумни хора, които с право се питат, като какъв е бил този "окупатор" който е направил всичко това за нас. И който е раздал на нашите деди безплатно земя, когато те са бягали от войните и са се заселвали в столицата на "окупатора" София. Затова пък албанците са напълно наясно с това откъде идва антибългаризмът на техните македонски конституционни братя и сочат един адрес - Белград.
- Каква е вината на Коминтерна и на нашите комунисти да се стигне да разделянето на една нация?
- Коминтернът сам по себе си е една огромна лъжа. Организация измамник. Измамила милиони наивни хора, че ще организира световен комунизъм и ще побеждава капитализма. Днес наследниците на коминтерновците са първи капиталисти - и у нас и в Македония. Ирония на съдбата. Но и послание, което казва: никога не вярвайте на коминтерновци. Следователно и македонците не би трябвало да се водят по акъла на Георги Димитров или Йосип Броз Тито, но след като в Скопие все още има училища с техните имена, както и улица "Ленин", и булевард "Партизански отряди" нещата са далеч от истината.

- Каква трябва да е политиката на България към Македония, за да можем да компенсираме грешките си в миналото?

- България трябва да води спрямо Македония европейска и без прекалени балкански емоции активна политика. Това означава стратегия за увеличаване на обема на икономическото сътрудничество - съвместни инфраструктурни проекти, инвестиции на водещи български фирми в Македония. Спорните проблеми от областта на историята, културата и езика, трябва да бъдат оставени за разрешаване от учените от двете страни. А двете ни държави да насърчават финансово това сътрудничество. Ето, през миналата година, заедно с македонски колеги проведохме две научни конференции и издадохме един внушителен научен труд върху модернизма в двете литератури. Проведе се и научна конференция в Битоля за Илинденско-Преображенското въстание, направиха се съвместни изложби. Между БАН и Македонската академия на науките и изкуствата се осъществява работа по над 30 съвместни проекта. И е необходимо българската държава - Министерството на образованието и науката, да подкрепи тази научна дейност. Защото другото са голи лозунги, които и ние и македонците сме майстори да издигаме. Но отношения се подобряват само с реални дела. Мисля, че би трябвало премиерът Борисов отлично да разбира това.

- Как виждате България и Македония след 50 години?

- Аз съм евромечтател и еврооптимист. След 50 години от София до Скопие ще се отива за по-малко от два часа по магистрала. От София до Охрид ще лети самолет, както сега до Варна. В нашия език ще са навлезли някои забравени стари български думи, които македонците наричат македонски. Те пък ще говорят български като роден език. Разлика в жизнения стандарт няма да има. Няма да има и граница в днешния смисъл на думата. Едно общо географско пространство, което европейците наричат регион, а ние Мизия, Тракия и Македония. Но ще има, както и сега две държави - Република България и Република Македония, горди членки на Европейския съюз.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай