Македония ще изпадне в безвремие

Македония ще изпадне в безвремие | StandartNews.com

 Налице е видим сблъсък на икономически и на политически интереси по повод руските енергийни проекти в Европа, казва Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения

- Господин Кючуков, руският президент Владимир Путин даде България като лош пример за ЕС, защото под натиск отвън не е могла да защити националните си интереси с проваления проект "Южен поток". Заслужаваме ли тази критика и ще успее ли Путин да убеди Европа да се опълчи на Тръмп заради по-евтиния газ от "Северен поток"?
- Налице е видим сблъсък както на икономически, така и на политически интереси по повод руските енергийни проекти в Европа - и вътре в ЕС, и с участието на САЩ. Тук влияние оказват както отношенията с Украйна (запазване на транзита на руски газ през нейна територия), така и търговските интереси на САЩ (продажби на американски втечнен шистов газ), така и политическата конфронтация с Русия (с най-активни участници Полша и Прибалтика). Германия даде заявка, че ще удържи на натиска и ще реализира „Северен поток" – нещо, което явно не беше по силите на България с „Южен поток".
- На какво можем да се надяваме от "Турски поток": да получим газ за търгуване през бъдещия хъб "Балкан" или само да бъдем транзитьори ?
- Често у нас под хъб се разбира само наличието на хранилище за газ. А хъб означава доста повече от това – необходими са стабилни и диверсифицирани източници (поне три според поставените от правителството цели), разгърната преносна инфраструктура, големи потребители с дългосрочни договори от другата страна на тръбата. По договорените към момента отклонения през България се предвижда към съседните страни да минават незначителни количества газ. Нещо повече, Турция вече на практика зае това пространство в нашия регион –включително след като успя да неутрализира проекта „Набуко", който не й осигуряваше търсените от нея условия да бъде не транзитна страна, а да купува и респективно – да продава газа, преминаващ през нейна територия, генерирайки по-големи печалби.
- След референдума в Македония как ще се развие сблъсъка между Вашингтон и Москва на територията на Балканите ?
- Геополитическата конфронтация не подминава и Балканите. И би било твърде опасно, ако регионът е изправен пред избора между зона-буфер (сива периферия на нестабилност) и зона-фронт (територия на сблъсък на интереси между глобални и регионални играчи). За съжаление събитията в Украйна доказаха, че тези две алтернативи не са взаимно изключващи се. Стабилността на Балканите означава сигурност за Европа. Затова и на практика акцентът върху Западните Балкани по време на българското председателство на Съвета на ЕС номинално бе евроинтеграция, но реално ставаше дума за сигурност – което намери израз и в Софийската декларация на ЕС, където отсъстваха понятия като разширяване и членство – за огромно разочарование на балканските столици.
- Защо допитването в Македония се провали и какви ще бъдат последствията за Зоран Заев и партията му, както и за Ципрас?
- Залогът тук е много по-голям от просто последствията за правителствата в Скопие и Атина. Става дума за съдбата на Република Македония. На практика ако не се намери политическата воля и механизми за ратификация на договора от двата парламента (нещо, изглеждащо изключително трудно към днешна дата), Македония ще изпадне в политическа криза и дългосрочна външнополитическа изолация, лишена от реални перспективи за присъединяване към ЕС и НАТО. Преговорите между двете страни не могат да бъдат рестартирани, споразумението от Преспа няма как да бъде предоговорено, а едва ли могат да се очакват едностранни отстъпки от Гърция, които да позволят Република Македония да се присъедини към НАТО и да получи дата за преговори с ЕС през юни догодина под сегашното си официално име ФИРОМ. Което ще изпрати страната в своеобразно политическо безвремие, вътрешно ще я дестабилизира и ще постави въпроса включително за съхраняване на нейната държавност (с всички негативни последствия за целия регион), защото албанската част от нейното население вижда основен мотив за оставането си в нейните рамки основно през призмата на евроатлантическата интеграция.
- Как ще се отрази на България евентуална смяна на властта в Скопие?
- Членството в НАТО и европерспективата на Македония е в интерес на България и на Балканите, защото то дава гаранции срещу външна намеса в политическите процеси в страната – включително и от съседни страни, членки на НАТО.
- Как ще приключат преговорите за Брекзит между Великобритания и ЕС и кой рискува да загуби повече ?
- Доминиращите настроения в Обединеното кралство през последните две години са нарастващата несигурност и дълбокото вътрешно разделение в обществото. Независимо какво се случи оттук нататък, едната или другата половина британски граждани ще се чувстват излъгани. Което води до парадоксалната ситуация противоречията по Брекзит да са по-дълбоки в самата Великобритания, даже вътре в една партия – Консервативната, отколкото между Лондон и Брюксел. Конференцията на консерваторите беше битка с отложен край. Не беше възможно, а и никой реално не искаше да сменя Тереза Мей сега, на финалната права на преговорите. За сметка на това Борис Джонсън си осигури платформа, от която да атакува Мей за вбъдеще независимо от резултата от преговорите: за това, че не е постигнала договорка – в случай, че имаме несъгласуван Брекзит; или за отстъпките в евентуалния договор – в случай, че все пак има такъв.
Времевият фактор става все по-важен - преговорите трябва да завършат не по-късно от ноември за да има време договорът да бъде ратифициран от всички 28 парламента на страните-членки на ЕС и „разводът" да се състои на 29 март 2019 г., както го изискват сроковете в Лисабонския договор. За да се избегне ситуацията на хаотичен Брекзит не следва да се изключва варианта в договора да се фиксират някои базисни принципи, като после те бъдат облечени в съответните договорни механизми. Което на практика означава още един преходен период – към вече съгласувания до края на 2020 г. за практическо осъществяване на разделянето да се добави и такъв, за удължаване на самия преговорен процес.
Тази идея се съдържа и в предложението за т.нар „заслон", който да реши най-тежкия проблем с границите между Северна Ирландия и Ирландия под формата на някакво общо регулаторно пространство между ЕС и Обединеното кралство. На практика това би представлявало нещо като митническо споразумение, но без да се нарича така (за да е приемливо за крайните привърженици на Брекзит) и да бъде с достатъчно продължително времетраене, но формулирано като „временно" (отново за да не бъде политически отхвърлено).
Като дори и подобно споразумение трудно ще отговори на най-тежките въпроси: как да няма граница там, където трябва да я има (между Република Ирландия като страна-членка на ЕС и Северна Ирландия, която е част от напускащото ОК); къде да минава тази граница (между двете Ирландии или вътре в Обединеното кралство – между Северна Ирландия и Великобритания); как тя да бъде избирателно пропусклива (да осигурява свободно движение на стоки, без страната да остава част от общия пазар – защото в противен случай цялото упражнение губи смисъл). Иначе казано – ще успее ли Великобритания да запази всички предимства от членството в ЕС, освобождавайки се от задълженията.
- Следва ли да очакваме големи размествания в европарламента след изборите следващата година ?
- На практика предизборната кампания за Европарламент вече започна. Тече преконфигуриране на политическото пространство вече не на национално, а на европейско ниво и основната динамика сега е в дясното поле. Това е свързано с процесите в много европейски страни, довели до нарастване влиянието на крайно десни, популистки и националистически формации. Най-видимо това се прояви в дебата в Европейския парламент във връзка с евентуалното задействане на чл. 7 от Лисабонския договор и налагане на санкции спрямо Унгария. Орбан успя да подмени темата, като вкара обсъждането в руслото на мигрантската криза, пренебрегвайки останалите единадесет сфери, в които страната е критикувана. ЕНП е в твърде неуютно положение – от една страна правителствата в страни, управлявани от нейни партии-членки, критикуват Унгария за нарушение на демократичните правила на ЕС, от друга – самата ЕНП е твърде снизходителна към партията на Орбан ФИДЕС, която е член на ЕНП. Това раздвоение се отрази и разнопосочното гласуването на депутатите от ЕНП (включително и българските) след дебата. ЕНП рискува да губи гласове в редица страни заради присъствието на Орбан в своите редици, а не може да го изключи, защото това ще доведе до изтичане на гласове от нея в посока крайно-дясно, ако Орбан се профилира като лидер на тази тенденция и успее да я консолидира. Във всеки случай можем да очакваме един доста по-различен парламент, като крайната десница има потенциала да се превърне в трета сила там, което може да подкопае дори лидиращата позиция на център-дясното в паневропейски мащаб.

Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай