Единственият у нас юрист академик Борислав Йотов има близо 40-годишен професионален стаж само като прокурор. Участвал е в едни от най-значимите с правна и фактологическа сложност и обществен интерес наказателни процеси у нас - делата "Луканов", "Атанас Буров", "Стефан Софиянски" и др. Автор е на 156 художествено-публицистични и научни книги, между които първите и единствени учебни трудове по интелектуално право, международно наказателно право, видове тероризъм, международно наказателно правосъдие. Член е на Съюза на българските писатели, на Световната асоциация на писателите криминалисти AIEP. Академик Йотов отговори на въпроси на "Стандарт" за необходимостта от нов Наказателен кодекс, за "банковите" и други промени в настоящия закон.
Прокурорите трябва да четат много, за да са в час с новите измами, твърди акад. Борислав Йотов
- Г-н Йотов, във вторник правната комисия в парламента одобри промените в Наказателния кодекс (НК), които са свързани с банките. Според вас наложително ли е наистина приемането на нов текст в тази посока?
- По принцип моето становище е, че трябва да има нов НК. Сега действащият е от 1968 г. Поправян е и е допълван повече от 100 пъти. Прилича на една мозайка, кръпка до кръпка. Затова е нужен нов НК, представен ясно. Проектът на правосъдното министерство, приет в Министерския съвет и внесен в Народното събрание, е негоден и не съответства на степента на развитието на обществените отношения у нас. Проектът не видя правен живот, защото всички знаещи и можещи юристи се противопоставиха на много неща в него, които не са принципни и адекватни. Докато се приеме нов НК, обществените потребности обаче налагат той да бъде изменян и допълван. Проблемът е, че сега представената редакция не е юридически перфектна, защото не е и откроено изпълнителното деяние, няма ясна хипотеза и диспозиция. Предвидена е само една санкция - 5 г., съответно 10 г. за квалифицирана хипотеза. По принцип има обществена нужда от инкриминиране на разгласяването на невярна информация относно състоянието на банковата система у нас. Защото лавината на слуховете е нещо много обществено опасно. Тя представлява един самолет във въздуха, който няма задни скорости и набере ли скорост тази лавина, виждате, че само за един ден бе в състояние да предизвика паника в обществото. Следователно е абсолютно наложително инкриминирането на това деяние. Необходимо е да бъде откроено изпълнителното деяние, точно в какво се изразява престъплението. Второ, необходимо е, от една страна, да се съхрани банковата тайна, а от друга, да не се навлиза в опасната територия на цензурата. Това са три задачи, които този наказателно-правен състав следва да реши.
- В този смисъл уязвими ли са журналистите, когато пишат за банковата система?
- Да, дотолкова, доколкото разпространяват неверни данни. Но при хипотеза, че разкриват обективната истина, няма страшно. Мисля, че разследващата журналистика в България е на много по-високо ниво, отколкото на магистратурата. Прави ми впечатление, че публичното пространство е наситено с едни данни, които засега са в сферата на слуховете. Примерно, ако се изразя като писател, литературните образи Георги Седефчов Първанов, Бойко Методиев Борисов, Ахмед Демир Доган, Христо Дамянов Бисеров или други "милионери". Нека да се извърши една задълбочена проверка относно тези данни. Щом има дим, има въглен.
Следователно разследващата журналистика реагира по-адекватно на тези случаи, отколкото, за съжаление съдебната власт. Близо 40 години съм работил в прокуратурата и за мен не е безразлично как работи тази институция. Минал съм през всички стадии, сблъсквал съм се с всякакви сложности и ще ви кажа, че най-опасно е, когато прокуратурата допусне политиката да навлезе в правото и вторият момент, когато прокуратурата бива превърната в политически слуга.
Ето примерно по времето на Борис Велчев беше допуснато прокуратурата да се превърне в придатък на МВР и не случайно го възнаградиха и той стана конституционен съдия, без да е постановил един съдебен акт. Иван Татарчев политически изпра Андрей Луканов и Иван Костов - казусът"Сапио". Никола Филчев изпра политически Румен Христов и Стефан Софиянски. Сега се безпокоя Сотир Цацаров дали ще успее да се противопостави на изкушението, или ще издържи на на евентуален политически натиск, за да довърши докрай делата "Цветанов", "Сидеров" и "Бисеров". Това са случаи, които са обществено значими.
- Това ли са вашите притеснения?
- Безпокоя се, че прокурорите не четат за разлика от адвокатите и съдиите. На пръстите на едната ръка се броят прокурорите и съдиите, които са докторанти. Направил съм дарение на библиотеката на ВКП и на ВКС с 30 книги уникати. Доколкото разбрах, библиотеката на ВКП, образно казано, паяжина е хванала, докато в тази на ВКС, на която също съм направил дарение, влизат много хора и четат. Подчертавам тези обстоятелства, защото сега правоотношенията са много сложни. Да докажеш една данъчна, офшорна измама, престъпления против интелектуалната собственост или срещу банковата система, се предполага огромен потенциал от знания по финансово, по банково право, по икономика. Да не говорим за присвояванията, за престъпленията против еврофондовете, в контекст с материалите, които идват от ОЛАФ. Това са много сложни казуси.
- Нима нямаме подготвени прокурори в тази насока?
- Нямам впечатление, че имаме много подготвени прокурори да работят с тази правна материя. Много от провалите на т.нар. знакови дела идват първо оттам, че още от началото не е дадена правилната насока на правната квалификация, предметът на делото не е бил точен. Като не е вярна "диагнозата", то и назначеното лечение няма да бъде ефективно.
Често се променя законодателството, усложняват се обществените отношения и извършителите сега са изключително подготвени специалисти. И за да можеш ти да изобличиш един такъв "специалист", трябва да си няколко пъти в интелектуално отношение над него.
- Какво мислите за предложението на депутата от левицата Янаки Стоилов за промяна в НК - да се наказва със затвор банков служител, който не е предоставил информация за финансовата институция на банковия надзор и от това са настъпили вреди за банката?
- Има и фактически повод, има и основание да се обмисли този въпрос. Непредоставянето на такава информация за състоянието на дадена банка пречи да се осъществява един ефективен банков надзор.
- Твърдите, че сте подготвили нов проект за НК. Има ли нови наказателно-правни състави в него?
- В цял свят се върви по пътя на декриминализацията. При нас е обратното - криминализират се даже смешни неща - на чисто гражданско-правни, административно-правни случаи. Примерно, ако някоя женица е отишла в гората да си събира съчки е "престъпление". Или пък - беден премръзнал човечец си включил парно или ток нерегламентирано - хоп, затвор.
- Като прокурор с богата практика бих искала да ми отговорите и на въпроса трябва ли, според вас, да отпадне доживотният затвор без право на замяна?
- В условията на престъпен взрив, протичащ сега в България, това е общественоопасно. Като член на Световната асоциация на писателите криминалисти AIEP се срещнах във Филаделфия със Стивън Кинг, с Джон Гришам, с Гор Видал и т.н. Питам ги - прилагате смъртното наказание и то даже по отношение на непълнолетни, а защо пак има такава висока престъпност? Те казват, че ако нямаше смъртно наказание, сигурно щеше да има още по-висока престъпност. При срещата ми с китайските писатели те също потвърдиха, че при тази ожесточена битка между престъпността и хората, които спазват закона, това наказание е необходимо зло. Не говоря, че в България трябва да се върне. Сигурен съм обаче, че поне в известна степен то респектира. Имам впечатление, че този проект за НК е писан от лица, които в живота си не са прекрачвали прага на съдебната зала, не са виждали очи в очи убиеца, изнасилвача, измамника, мошеника. Този проект са едни абстрактни съждения.
- В проекта за нов НК са взети предвид и международните задължения на българската държава в областта на противодействието на престъпността и на първо място - тези, които произтичат от наказателното право на Европейския съюз...
- Не всичко, което е резултат на европейското право, е най-доброто за нас. Даже Европейският парламент приема смешни директиви колко, примерно, да бъдат прави кривите краставици и криви правите краставици, веселите прасета и щастливите кокошки. Българската наказателно-правна школа е класика, тя е много над европейската. Уповавам се на традициите на българската класическа наказателно-правна школа- трудовете на проф. Никола Долапчиев, на проф. Иван Ненов и др.
- Като че ли все няма време за приемането на закон за лобизма. Има ли наистина нужда от него?
- Всъщност това е ходатайството. Прекръстиха го на лобизъм, за да бъде по-благозвучно и модерно. Крайно време е да се регламентират правно и проституцията, и просията. И в сега действащия НК има такива наказателно правни състави за търсене на наказателна отговорност за просия, проституция и хазарт, но не се прилагат. Те са мъртви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
