- Г-н Милчев, разделянето на Закона за движението по пътищата (ЗДП) на три ще доведе ли до намаляване на катастрофите и жертвите?
- Когато се създава ново законодателство е необходимо да има политическо задание. Политическото задание за разделянето на досегашния ЗДП на три нови закона не беше ясно до общественото обсъждане в понеделник. Едва тогава, при представянето на трите закона, г-н Цветан Цветанов заяви, че се очаква от тези три нови закона да намалят жертвите по пътищата. Ако това е политическото задание, то тогава би следвало в тези три закона да бъдат въплътени нова философия и нов дух, различни от сега действащия ЗДП, и то по простата причина, че ЗДП не успя да се справи с този голям проблем.
Ние, експертите от Института за пътна безопасност (ИПБ), направихме анализ на трите закона и категорично сме на мнение, че е налице механично разделяне на ЗДП на три части, което няма да го направи по-добър. Ако политическото задание за разделянето на ЗДП на три е от една дебела книга да се създадат три малки, които да се четат по-лесно, то навярно е изпълнено. Но - повтарям, в никакъв случай не е възможно да намалим пътния травматизъм, ако не променим философията и духа на закона.
- В каква посока да ги променим?
- Безспорно ключов проблем при решаването на задачата "Как да намалим броя на жертвите по пътищата" е системата за управление на безопасността. Категорично моделът на споделената отговорност, който досега се прилага в България, е доказано неефективен. В момента сме в ситуацията 11 институции да имат отговорности по ЗДП. Тези 11 институции трябва да взаимодействат и координират помежду си, като много често една и съща задача е възложена на поне две министерства. Затова когато се появят проблеми, всеки започва да прехвърля отговорността си върху другите.
Затова ние в ИПБ изготвихме пътна карта с индикатори до 2020 г. - какво трябва да направи държавата, за да започне не да намалява катастрофите, а да нормализира ситуацията с пътната безопасност. За целта смятаме, че са необходими 4 основни стъпки, за да започнат нещата по пътната безопасност в България наистина да се нормализират: Нов модел за управление на безопасността на движение по пътищата; административно-наказателна реформа, която трябва да бъде насочена към това - сега и веднага - да се налагат глобите на нарушителите, за да има превенция върху останалите водачи. Досега несъбраните глоби играят обратния ефект - на ненаказауемост; нов модел за обучение на водачите, но във всичките му фази, и не на последно място - ясно разписани отговорности, които прекалено много са изсипани върху шофьора и прекалено малко - върху институциите, които администрират пътната система.
- В какъв смисъл?
- В началото на годината направихме запитване по Закона за достъп до обществена информация до 5-те най-големи града в България - колко предписания и разпореждания са направили до областни управители и кметове, до областните пътни управления - за нередности по пътищата, пътната маркировка, мантинелите и пр. Получихме информация, че през 2017 г. са регистрирани над 1600 такива случая. На следващия ни въпрос - а колко от тях санкционирахте за това, че не са отстранили неизправностите, отговорът беше - нула!
Ето тук е ключът - необходимо е създаването на един независим експертен орган извън тези 11 институции, който независимо, хладнокръвно и безпристрастно да събира информацията за проблемите, свързани с пътната безопасност.
В момента на въпроса "Кой носи отговорност по отношение на пътната безопасност" - няма конкретен отговор, а всеки прехвърля отговорността върху другите.
Затова ние от ИПБ си направихме труда да прегледаме държавното ни устройство и в Конституцията, чл. 105, ал. 2, открихме, че сигурността на българските граждани се гарантира и управлява от Министерския съвет (МС). Но МС не разполага с необходимия административен капацитет, за да ръководи и контролира системата за пътна безопасност.
Нещо повече - МС, забележете, не е получил от 2010 г. досега нито един документ за обсъждане на пътната безопасност в България.
Тогава възниква въпросът: как досега управляваме системата за пътна безопасност? Излиза, че се управлява инцидентно - чрез импровизации и хрумвания. Виждаме по телевизиите или вестниците някаква катастрофа, чрез което ни се оказва обществен натиск и веднага се прави промяна в ЗДП. Поредната. Така не може да се нормализират нещата. Затова ние смятаме, че условието на задачата е сгрешено, поради което никога няма да получим правилния отговор - да намалим броя на жертвите, докато не променим системата за управление на пътната безопасност у нас.
- Как да я променим? Нали все променяме ЗДП - 75 промени са направени през последните 19 години, 6 от тях са само през миналата година и 3 - от началото на тази, и - нищо!?
- Във вторник, 24 април, за първи път нашият ИПБ предложи на обсъждане в Пловдив нов модел за управление на пътната безопасност. Този нов модел предлага децентрализация на системата за пътна безопасност чрез изграждане на множество подсистеми, в които ключова роля ще играят областните управители. Ние в ИПБ смятаме, че решаването на проблемите, свързани с пътната безопасност, трябва да започне да се решава на областно ниво. Защото във всяка отделна област има различни проблеми, различни ресурси, различен е културният детерминизъм, ако щете.
- Идеята може би е добра, но ако наистина бъде разделен сегашния ЗДП на три закона и започнем и тях да променяме така, както променяхме сегашния ЗДП, то водачите не трябва да сядат зад волана, а само да учат новите промени!?
- Да, защото промените ще станат повече, така е. Дори объркването ще стане по-голямо от гледна точка на това, че ако знаеш какво гласи чл. 40 от ЗДП, например, то чл. 40 от закона за МПС ще е друг, а чл. 40 в закона за водачите пък гласи нещо съвсем трето. И в един момент ще се получава голямо объркване. Затова ние от ИПБ предлагаме три стратегически цели за подобряването на пътната безопасност в България за периода 2018 - 2020 г.: Ефективно управление на системата; създаване на ефективно и устойчиво законодателство, което минава през приемането на Кодекс за движението по пътищата. България се нуждае от такъв кодекс, който да обедини и систематизира съществуващите законови и подзаконови нормативни актове. Кодексът е вид закон, който изцяло урежда определен кръг еднородни обществени отношения, които повече никъде другаде не се уреждат. Подобен модел за решаване на проблемите с пътната безопасност чрез кодекс е възприет в Германия. Защото ние имаме Семеен кодекс, Кодекс за застраховането, Кодекс на труда и пр., а една такава жизненоважна материя, каквато е пътната безопасност, не е уредена чрез кодекс, а сме я разпилели в множество законови и подзаконови нормативни актове и сме създали възможността те да си противоречат и да се прехвърлят отговорности. Идеята за създаването на кодекса се роди на 24 февруари на един голям форум в Софийския университет, където светила в административното право от Юридическия факултет се изказаха именно в тази посока - че е необходимо създаването на кодекс по пътна безопасност, тъй като България се нуждае от систематизиране и обединяване на една такава сложна материя, каквато е транспортната. Третата стратегическа цел е професионално и експертно управление, чрез съдаване на експертен орган за анализ и мониторнг върху дейността на всички институци отговорни за пътната безопасност.
- Самият министър Валентин Радев отчете, че през 2017 г. санкциите са се увеличили двойно спрямо 2016 г., но ефектът е почти нулев - броят на загиналите е намалял незначително?
- Министър Радев е абсолютно прав, защото подходът за вдигане на глобите без да има механизъм за въздействие върху нарушителите, т.е. своевременно да бъдат те събрани, създава усещането за ненаказуемост. Именно затова ние предлагаме комплексен подход и смело визионерско мислене.
- Как може да озаптят чуждите водачи, основно румънци, които шофират като бесни у нас?
- Да, те шофират така, защото попадат в една държава, в която цари разпад на системата за управление на пътната безопасност, разпад на контрола, лоша инфраструктура и никакъв самоконтрол помежду ни. Но същите тези румънци, когато пътуват в Гърция или Унгария, карат по съвсем друг начин, тъй като там контролът почива на друга философия. Ние абсолютно нереалистично очакваме от МВР да повиши контрола и да реши проблема с безопасността на пътя. Необходима е изцяло нова концепция за повишаване на пътната безопасност. И ние от ИПБ предлагаме нашите услуги, тъй като разполагаме и с експертизата, и с концепцията, и с пътната карта за развитие на пътната безопасност. Затова призовавам нашите политици да бъдат по-смели, когато задават политическите задачи - да не се притесняват да се обърнат към нашата експертиза. Ние не държим тя да бъде обявена, че е на Института за пътна безопасност. Просто държим да бъдем обществено полезни - в името на живота!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
