Касата да плаща за специализанти

Касата да плаща за специализанти  | StandartNews.com

Монополна завера изроди здравната система, казва д-р Емануил Найденов


Най-ценният капитал на здравната система са хората в нея - лекарите и сестрите. Те обаче все по-често стягат куфари за чужбина. Затова "Стандарт", "Дарик радио" и Министерство на здравеопазването (МЗ) застават зад каузата да ги запазим в България. И подемат кампанията "Млад медик". На 21 май, четвъртък, ще съберем на една маса власт, болнични мениджъри, ректори, лекари, сестри и пациенти. За да потърсят заедно рецептата за по-достойно бъдеще на младите специалисти в бяло.
Преди първата национална дискусия в рамките на "Млад медик" потърсихме отговорите на някои от най-наболелите въпроси. Само заради пари ли емигрират медиците? И кои недъзи в здравната система отблъскват медиците? Отговорите дават неврохирургът от УМБАЛ "Св. Иван Рилски" д-р Емануил Найденов и студентът по медицина в МУ-София Петър Каразапрянов. И двамата са част от Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване".

- Д-р Найденов, кое е най-трудното за един млад лекар със специалност в системата?
- Да вземе решение да продължи ли да оцелява в българската система, или да потърси реализация в чужбина, тъй като нашето образование е доста добро и лесно намираме място там. Истината е, че половината от напускащите страната лекари са на възраст между 31 и 45 г. Факторите, които принуждават един млад специалист да потърси своята реализация в чужбина, са до болка известни. Не ми се иска отново да говорим за финансовите, но повечето колеги ги посочват като едни от водещите. Не трябва да се пропуска фактът, че в България има голяма диспропорция в заплащането на отделните медицински специалности и това прави част от тях силно неатрактивни, което предопределя желанието на младите колеги да искат да специализират в само в добре финансираните. Така системата е обречена на хроничен дефицит откъм неонатолози, патолози. Подобна ножица в заплащането в редица страни от Западна Европа е недопустима. Да не говорим за абсолютната разликата в месечното възнаграждение там и у нас - в неврохирургията достига 20 пъти! Едно e ясно, вакуумът за медицински специалисти в Западна Европа ще продължи, а конвертируемостта на образованието позволява той да бъде запълван от страни като България и Румъния. Не всичко обаче е пари. Хората посочват и други причини за емигрирането си - правилата за кариерно развитие, които на Запад съществуват, а тук не. Трябва да си кажем директно, че израстването в България става по интимна, партийна и/или роднинска линия. Това силно демотивира. Негативната обществена нагласа от последните години към лекарската общност също ни кара да потърсим развитие навън. Административната натовареност е друга пречка, защото от човек на изкуството лекарят бе превърнат в чиновник. В тази връзка не виждам светлина в тунела, поне засега.
- Защо вие още сте тук?
- Мотивите за това могат да бъдат само ирационални, някакви подбуди, които или притежаваш, или не от рождението си. Някакво виждане за живота, може би.
- Имат ли възможност младите да прилагат нови технологии за лечение?
- Ако изключим няколко болници като "Св. Иван Рилски", която е оборудвана много добре, останалите не са добре обезпечени. Не се прилагат методи, които са стандартни за Западна Европа, понякога работим с архаични подходи. Това също демотивира колегите.
- Когато сте били специализант, кои са били най-големите проблеми освен заплащането?
- Да и досега се разчита на късмет, за да имаш ментор, който да притежава човечност, принципност, които вътрешно да го стимулират да ти преподаде нещо. Защото външни стимули - позитивни или негативни, по-скоро няма.
- Какво трябва да се промени при специализация?
- Предприетите мерки на МЗ до момента са крачка в правилната посока - отмяната на въведената от Радослав Гайдарски наредба за специализации, която стои в основата на това хиляди млади лекари да напуснат страната. Тогава не беше заложен механизъм да работиш и да ти плащат за това. Сега тази идея съществува, но само това не означава нищо. Има още куп други актове, които трябва да претърпят промяна, да се включи длъжността лекар специализант. Така ще може болницата, която ги назначава, да започне да получава средства по линия на здравната каса за тях. Трябва да се променят и медицинските стандарти, защото сегашните не дават яснота какво може да прави и какво - не, един специализант. Промяната на законовите актове не става от днес за утре, но силно се надяваме това да се предприеме в ускорен порядък.
- Какво трябва да се промени генерално в здравната система, за да се чувстват комфортно лекари и пациенти?
- Или трябва да се тръгне към държавно здравеопазване, което е до болка познато отпреди 1989 г. или - по линията на здравеопазване, което се основава на пазарни закони. Всичко друго между тези две насоки води до изродяване на цялата система. Ако приемем, че по-доброто е пазарната логика, тя следва да се въведе не само за изпълнителите на медицински услуги, както е сега, но и за тези, които ги заплащат. В основата на това стои демонополизацията на НЗОК. Това ще доведе до покачване на качеството на услугите и заплащането на лекарския труд. Освен това ще падне себестойността. В момента имаме порочно договаряне между структури с монополен характер - МЗ, НЗОК, БЛС. Колкото и съсловната ни организация да се мъчи да излезе от контекста на казионна институция, тя изпълнява всички условия да бъде определена като такава. В момента съществува монополна завера - диктат, който води до изродяване на системата.
- Мерките на МЗ за промени ще помогнат ли - разделянето на пакета на две, задължителна здравна карта, селективното договаряне за НЗОК?
- Те говорят за това, че средствата са ограничени. Не само в здравеопазването, а във всяка друга сфера, към която държавата е поела ангажимент. Това е пътят към връщане на държавно здравеопазване и не съм убеден, че ще проработи.
- Ще останете ли в България?
- Предвид ирационалните ми подбуди ще направя всичко възможно. Но човек има граница на търпимост и при положение, че всеки ден получава оферти за работа в чужбина, тази алтернатива може да се окаже и спасение. Ако вляза в режим на спасение, най-вероятно ще отида в чужбина. За момента се опитвам да оцелявам тук, защото, за съжаление, именно това е българската действителност.

Болници заробват младите лекари

Принуждават те да работиш 5 г. при тях или връщаш парите, обяснява Петър Каразапрянов

- Г-н Каразапрянов, добре ли се чувстват младите лекари в България?
- Tвърдо не, защото няма условия за нормална работа, професията в България е превърната в някаква робска длъжност - вменява се на хората, че лекарите са едва ли не слуги на обществото, че трябва да работят в мизерни условия, а в XXI век това е недопустимо. Трябва да започне да се говори за достойно заплащане, за пазарни принципи в здравеопазването, колкото и еретично да звучи. Да се каже, че не е срамно да се искат пари за добре свършена работа, особено когато е в медицината. Нужно е да се предприемат мерки, да се обмислят реформи за цялата система, защото повърхностни промени в една наредба за специализациите или в някаква методика за заплащане няма да промени нищо съществено и завършващите ще продължават да заминават на Запад.
- С промените в наредбата заплащането на специализантите не се ли пое изцяло от болниците?
- Промените в наредбата са пожелателни и няма как да се преведат на практика, защото болниците нямат пари. Тоест, тази заплата от около 800 лв., предвидена за специализант, болницата няма откъде да я вземе. Има и други фактори - всички специализанти в заварено положение биха могли да се прехвърлят по новия начин на финансиране и не е ясно какво ще стане, ако го направят - ще има ли изобщо места в болниците за новозавършващи. Има много неясноти, които задават несигурност.
- Ако промените в наредбата са добри пожелания, какво се случи, откакто са в сила?
- Това, че болниците, за да наемат специализант, го задължават да подпише договор, че след специализацията ще остане на работа за още 5 г. Ако не го направи, трябва да плати неустойка - да върне парите на болницата. Другият проблем е, че местата за специализанти поради финансовите причини са много малко.
- Какво трябва да е минималното заплащане за лекарите специализанти и трябва ли да имате право на работа с НЗОК?
- Да, трябва да имаме право на работа с НЗОК, но да е ясно какво точно може да правим, защото не сме още специалисти. Въпросът за заплащането е доста деликатен, защото, ако кажем, че трябва да има минимална заплата за лекар специализант, ще изпаднем в ситуация, когато ще получаваме повече пари, отколкото специалист с 30-годишен стаж.
- Младите лекари имат ли право и на отчисления от клиничните пътеки?
- Според новата наредба - да, но трябва да има кой да им ги даде. Зависи от добрата воля на болницата, защото длъжността "лекар специализант" за НЗОК не съществува и няма как да се обоснове този разход.
- Какво вършат младите лекари в една болница?
- Аз още съм студент, но това, което казват колегите, е, че условията са трудни. В някои болници им дават само да пишат документация и дори не ги допускат до процедури и обучение. Въпрос на късмет е къде ще попаднеш.
- Какво трябва да се промени в здравната система?
- Да се помисли за отпадане на монопола на здравната каса, на свръхрегулациите като лимитите, които са недопустими за медицината. Не може тази сфера да функционира на базата на държавното планиране, където някой е решил, че ще задели някакъв бюджет, без да се отчитат реалните потребности на хората и лекарите.
- Мерките на МЗ за промени ще помогнат ли - разделянето на пакета на две, задължителна здравна карта, селективното договаряне за НЗОК?
- Трудно ми е да кажа. Но реформата, която е нужна, не е само в правомощията на МЗ. Нужна е широка обществена и парламентарна подкрепа, която да смени модела на мислене и лекарят да се реабилитира от ролята на държавен чиновник.
- Ще останете ли в България?
- Ако има промяна в правилната посока - да. Ако продължаваме така да се мъчим, да си затваряме очите и да се надяваме, че нещата ще се оправят от само себе, най-вероятно - не.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай