Защо беше създаден Съвет за развитие на капиталовия пазар и кои са основните му цели, коментира Васил Големански, изпълнителен директор на "Централен депозитар" АД.
- Господин Големански, кои бяха основните причини за създаването на Съвет за развитие на капиталовия пазар?
- Основната причина да създадем Съвета е, че в годините, които са изминали от началото на нашия капиталов пазар /говорим за съвременното му развитие - близо 20 г./, участниците, които имат различни интереси, се опитват да ги защитават по свой начин, движат се в различни посоки. И в крайна сметка никога не се е стигало до обединяване на всички участници около идеята да се развива самият капиталов пазар като цяло, с обединени интереси на участниците. Сега очевидно беше назрял моментът. Защото в един сравнително кратък период за около месец успяхме да убедим участниците на пазара, че има нужда от една платформа, в която да обменяме идеи, да дискутираме методите, начините и мерките за развитие, около които да се обединим всички. И в един глас да тръгнем да ги защитаваме и да ги предлагаме на институциите в България. Затова направихме Съвета. Когато се обединим, силата е доста по-голяма.
- Какво е състоянието на капиталовия пазар у нас в момента ? Много пъти се е казвало, че в други страни от ЕС той е доста по-развит.
- Да, нашият капиталов пазар е доста по-слабо развит. Различни са факторите, от които това зависи. След финансовата криза през 2008 г. капиталовият ни пазар пострада. Имаше голям отлив на чужди капитали от пазара и от страната въобще. За съжаление, от този момент всички опити да възстановим нивата на търговия и на обороти по една или друга причина срещаха различни фактори в глобалната и българската икономика, които оказваха негативно влияние. Един от тях беше гръцката криза. В последното тримесечие забелязваме възход, надяваме се да успеем да го запазим.
- Преди известно време от Комисията за финансов надзор (КФН) обявиха, че развитието на капиталовия пазар е сред техните топ цели. Може ли да се каже, че този възход е подпомогнат и от дейността на КФН?
- Определено има промяна в политиката, в начина на работа на КФН след промяната в ръководството й. КФН участва в Съвета за развитие на капиталовия пазар и е един от инициаторите му. Участва активно - с идеи, с подкрепа, което не е без значение за развитието на капиталовия пазар. Когато регулаторът е на твоя страна, това винаги е от значение.
- Могат ли и други организации да се включат в Съвета?
- Форматът на Съвета за развитие на капиталовия пазар е изцяло отворен. Към момента той обединява 14 организации. Всяка организация, която счита, че може да допринесе за развитието на капиталовия пазар, може да заяви желанието си. Съответно имаме процедура, по която тя да бъде одобрена за член на Съвета и да участва пълноценно. Има също асоциирано членство, опитваме се да привлечем предимно организации с международен опит. Важно е да можем да разчитаме на такъв опит и подпомагане отвън, защото България е малка страна.
- Сред мерките в Стратегията за развитие на българския капиталов пазар, която беше одобрена, е да се привлекат повече чужди и местни инвеститори. Как ще стане това?
- Първата стъпка, която трябваше да бъде направена, е да се подобри инфраструктурата на капиталовия пазар. Постарали сме се доста да направим инфраструктурата на ниво - системите за търговия, системите за клиринг и сетълмент. Постарали сме се те да са на ниво, което всички чужди инвеститори познават и на което са свикнали да работят във външните пазари. Борсата работи с германската платформа Xetra, Централният депозитар въведе изцяло нова система за клиринг и сетълмент, която напълно покрива добрите практики на пазара. Трябва да се повиши качеството на предлаганите инструменти, на акциите. Това е една от посоките, в които работим. За да ги подобрим, на пазара трябва да има какво да се търгува. Работим в две посоки. Едната е подобряване качеството на сега съществуващото на Българска фондова борса (БФБ). Това качество изцяло зависи от представянето на компаниите. Колкото по-добре тези компании се представят, колкото по-добре спазват Кодекса за корпоративно управление, публикуват информация, отчети, държат се изцяло като публични - толкова по-голям интерес ще има към техните акции. От друга страна, опитваме се да привлечем нови компании. Скоро стартирахме борсовата търговия с акции на "Алтерко" АД. Насочваме се в сектори, които наистина считаме, че са доста перспективни и бързо развиващи се. Тъй като именно в тези сектори се търси капитал. А от друга страна - IT, аутсорсинг бизнесът и т.н., са сектори, които са трудни за банково финансиране. Защото тези компании работят предимно с човешкия потенциал, а не с физически активи. Те нямат завод - нещо, което да притежават, да заложат, за да вземат кредит. Затова те са доста подходящи за финансиране през капиталовия пазар. В стратегията има заложена мярка за развитието на малкия и средния бизнес и създаването на облекчени условия за намиране на такъв тип финансиране, макар и по-рисково. Но в крайна сметка се установява, че има готовност и по-рискови инвеститори да предоставят такова финансиране. Ние считаме, че можем да създадем мястото, където да срещаме тези инвеститори с интереса на малки и средни компании, например от IT сектора, аутсорсинг бизнеса, търсещи финансиране при облекчени условия. Работи се и в посока разнообразяване на видовете инструменти. Тук може да включим очаквания старт на търговията с държавни ценни книжа на борсата. Работим по възможността да се търгуват на нейната платформа и чужди акции, в случая - на германски или американски активи. В стратегията се предвижда капитализация на големи държавни дружества през борсата, говори се за 15% до 20% набиране на капитал специално от държавния енергиен сектор.
- Тази капитализация на държавни дружества през борсата ще донесе ли допълнителни приходи за бюджета?
- Зависи кой ще прави това капитализиране. Ако го прави компанията-майка, то тя може да продаде сега съществуващи активи. Тогава приходите от тази продажба ще дойдат у компанията-майка или у собственика на едно такова дружество. Това може да е покриване на финансова недостатъчност или финансови дупки в тези компании. Вторият подход е, ако изцяло се генерират нови активи, изцяло е първично публично предлагане, прави се увеличение на капитала на самото дружество. Тогава приходите отиват в самото дружество. Особено в енергетиката има сериозен недостиг на финансови средства. Това може да бъде запълнено така. А в същото време в енергетиката компаниите са доста перспективни, имат големи обеми като активи, има и значителен интерес от чужди инвеститори за такъв тип активи. От една страна има интерес, от друга страна може да има полза за самите компании, за държавната структура - трябва някъде да се срещнат интересите.
- Сред мерките е и с пари от ЕС да се финансира качване на компании за търговия на фондовата борса.
- Да, това е подпомагаща мярка. Това е инициатива на народния представител Делян Добрев и ние изцяло я подкрепяме. Идеята е, че всички разходи, свързани с едно първично или вторично публично предлагане на дадена емисия, могат да бъдат покрити през европейска програма. Говорим за покриването на разходи, които една компания прави за такова първично публично предлагане по отношение на институциите, като такси, по отношение на самото набиране на капитал, свързано с организиране на представяния на компанията в страната и извън нея за привличане на чужди инвеститори. Ако считаме, че наличието на такова финансиране ще позволи на компаниите да погледнат по-широко и по-мащабно, най-малкото привличането на този капитал ще им излезе безплатно. Възможността за финансиране на роудшоута в чужбина ще позволи да се привлекат и чужди инвеститори и да станем видими навън.
- Нестабилната политическа ситуация в момента ще попречи ли на тези мерки за развитие на капиталовия пазар?
- Мислили сме за развитието като стратегия, като комплекс от мерки, който е направен така, че да работи в посока развитие на капиталовия пазар. В него има и решения, които трябва да бъдат взети от държавни институции, има предвидени законодателни промени. Естествено, при една такава ситуация трябва да изчакаме да има работещ парламент и тогава тези законодателни промени да се реализират, което евентуално може да доведе до определено забавяне. Надявам се, че в крайна сметка те ще бъдат реализирани. Стратегията е правена от всички участници на пазара, тя няма политическа окраска, тя е това, което искат бизнесът и инвеститорите. И разчитаме, че тези мерки биха били припознати от всеки един, който се наеме да управлява държавата. Макар и с малко закъснение, трябва те да се реализират в този комплекс. Програмата има различни срокове за различните мерки. Но общо-взето, те са в рамките на следващите две години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
