Изтървахме гетата, чакат ни проблемите на САЩ и ЮАР

Изтървахме гетата, чакат ни проблемите на САЩ и ЮАР | StandartNews.com

Най-важно е всички ромски децата да се върнат в училище

Проф. Антонина Желязкова е историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия. Работила е в гетото "Кремиковци". И познава проблемите както на кротките гурбетчии в него, така и на пришълците. Изпуснахме ли безвъзвратно духа от бутилката в гетата? И може ли роми и българи да заговорят на един език? Проф. Желязкова отговаря пред "Стандарт".

- Проф Желязкова, един съвсем дребен битов повод - силна музика, подпали Гърмен. Не е ли вече твърде опасна етническата ситуация в България, конкретно що се отнася до ромите?

- Разбира се, че проблемът не е в силната музика. Макар че именно този дискомфорт, който потиска всички други общности, които съседстват с ромите, води към обобщението за културна нетърпимост и несъвместимост.

Проблемът с антиинтеграцията на ромите в България и пълният разпад на отношенията между тях и всички останали е безвъзвратно приключил. Очаква ни трудно преодолимо враждебно съжителство - по подобие на това в Южна Африка или около черните гета в някои американски градове. Предстоят ни извънредно сложни времена за отношенията между всички общности, от една страна, и от друга - ромите, независимо от религиозната им принадлежност. Сложни, защото всички трябва да се приспособим и да намерим поносим модус вивенди.

Това, което се случва в Марчево, в различни варианти се случва на много други места в България. Повтарям от няколко години като сериозно обвинение отсъствието на политическа воля, а също и негодувам срещу правораздавателната система. Защото този тип гето-паравойни са в ход вече над от 15 г. Underclass (долната класа - б.р) срещу всички останали. И предстои да се разширяват на територията на големите градове в национален мащаб. От чисто криминогенна напаст (тежки престъпления срещу личността, грабежи, изнасилвания, битови кражби) съпротивата на лумпенизираните роми - без образование, без препитание и без необходимост за промяна, неизбежно по логиката на политическото съзряване ще се превърне в нещо целенасочено. Желаещите да ги насочват и използват са многобройни - вътре и вън от страната. Лошото е, че търпението на "другите" - мнозинството, е вече изчерпано и над 80% от гражданите, изпълнени със страх и негативни нагласи, са в готовност да поемат нещата в свои ръце, а това обещава навлизане в период на тежки размирици.
- В основата на проблема, и не само в Гърмен, не стоят ли партийни интереси? Защото преди общински избори винаги има голяма миграция на роми, с ясна цел - подмяна на вота в дадено селище или община?
- Партийните спекулации с ромите, за да бъдат манипулирани и използвани техните гласове, е едната част от проблема. Той, разбира се, е отблъскващо антиобществен. Макар и без предизборните миграции, различните гета в страната да обрастват с нови и нови попълнения от роми, които търсят по-добра перспектива за себе си и начина си на живот. Логично е те да се реномадизират и да мигрират от бедни села, в които са останали само шепа възрастни хора (вече обирани до шушка и малтретирани многократно) към селища в Родопите и на други места, където има активен живот, демографски приръст и сравнително добро стопанство. Респонденти във високопланински помашки и турски села отдавна обясняват с доза хумор защо при тях няма поселения на роми. Защото "ромите борики не крадат и не ядат". Те се заселват край железопътни линии и гари, или в равното, където има ниви и градини.
- В какво се провали държавната политика по отношение на ромите през изминалия четвърт век демокрация и пазарна икономика?
- Държавата се провали във всичко, което е свързано със социализацията на ромите - от образованието през жилищната политика до заетостта. Нито едно правителство през изминалите 25 г. не прояви политическа воля, за да разрешава ромския проблем, докато той се превърна в неразрешим и трябва да се научим да живеем така. Разбира се, това изисква и по-различни мерки от страна на държавата, ако някой прояви смелост и воля за подобни активности. Ние като общество трябва да ги изискваме, за да не допускаме саморазправи и създаването на местни шпицкоманди.
- Ромите обикновено се оправдават за престъпната си дейност с бедността си. Толкова ли са бедни наистина? Защото от репортажите от Гърмен става ясно, че всъщност там например не живеят чак толкова зле...
- Наблюдавала съм и съм разговаряла с ромите от кв. Кремиковци край село Марчево. Изследователите от моите екипи за терен беседват и с българите от селото, които се страхуват и недоволстват от години. Част от ромите от Кремиковци работят сезонно и по-дългосрочно в чужбина и къщите и децата им видимо изглеждат по-добре от обичайната гледка в някои гета. Общината се опитва да проследи и присъствието в училищата на ромските деца, но са безсилни пред верижните миграции. Разбира се, обрастването с нови и нови пришълци създава огромни затруднения на местните власти, за да следят кой какво прави, кои крадат от реколтата, а кои нарушават обществения ред, кои пристрояват незаконно. Нещата и на местно ниво са изпуснати, защото хората от Марчево и от съседните села отдавна предупреждават, че ситуацията върви към пълна нетърпимост. Едно е ясно, че законите не се прилагат. Това насърчава местните хора да се самоорганизират, след като е ясно, че в България закони има, но не се прилагат. Тогава е времето да се приложи "дивото правосъдие", а това означава жертви, омраза, отхвърляне и огромни средства за жандармерията и полицията.
- Да, видим е ръстът на всякакви самоорганизирани милиции, доброволни отряди и други, както искаме да ги наречем, параполицейски формации. Няма ли нещата съвсем да излязат от контрол?
- Това е един от най-стряскащите симптоми, че има пълно единомислие в отхвърлянето и нетърпимостта към ромите от страна на всички други етнически и религиозни общности. Местните хора - християни и мюсюлмани - винаги са се придържали към моралните императиви на своите изповедания и дори в най-гладните години са заделяли от своите картофи, буркани със зеленчуци и месо, за да направят дарения на скитащите роми. Когато на тази съпричастност се отговори с кражби, насилие и непризнаване на чуждите културни навици, очевидно е какъв ще бъде крайният изход.
- Проблемът очевидно ще ескалира. Кои са най-спешните мерки, които управляващите трябва да вземат?
- В тази изпусната и ескалираща ситуация е напълно естествено, че институциите - централни и местни, трябва да възприемат различен подход от празните говорилни за "ромското включване", за "най-строгата мярка" като спиране на детските и социалните помощи, когато децата не посещават училище. Преобладаващата част от гражданите на България биха искали да усетят максимално бързо някакъв ефект от нов пакет политики, които да ги защитят - живота им, техния труд и спокойствието им. Вероятно това няма да бъдат елегантните европейски политики за интеграция, по-скоро ще напомнят за опита на по-далечни страни, които имат сходни проблеми.

Най-напред е важно незабавно да действа бързото производство и всички нарушители на реда, където и да са те, да получат бързи присъди и да бъдат пред очите на всички, когато полагат обществено полезен труд. Или според деянието да полежат няколко месеца в изолаторите. Задължително е, законът да се приложи безмилостно към политическите изборни миграции чрез максимално високи глоби за съответните длъжностни лица и връщане на ромите на адреса по произход. И на трето място, но може би най-важно е, връщането на всички ромски деца в училищата. Без максимализъм и претенции, без сложности в учебните програми, с повече атрактивни дисциплини и насърчения, с много грижа и специализации за учителите. Министърът на образованието проф. Тодор Танев е на прав път в това отношение. Който иска по-високо образование, ще има възможност, но минимумът да бъде достъпен за всички. Съществуват санкции в някои страни, където полицейски патрули посещават домовете на родителите, чиито деца са отсъствали от училище. На третото отсъствие белезниците щракват и родителите биват бързо осъдени на обществено полезен труд. Полицейски пунктове би трябвало да има във всички гета, които съжителстват в непоносимост с "другите", за да осигуряват обществения ред, спокойствието, сигурността, да предотвратяват, а не да пристигат след побоищата. Цялото общество трябва да разбере, да се приспособи и да живее по този нов труден начин, защото нещата са доведени дотук и връщане назад няма.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай