ИВАН: Революцията започва в душата. АНДРЕЙ: Вечно чакаме и се оплакваме

ИВАН: Революцията започва в душата. АНДРЕЙ: Вечно чакаме и се оплакваме | StandartNews.com

"Левски - другото име на свободата" от професор Пламен Павлов е биографията на Апостола, която излезе миналия юли за 180-годишнината от рождението на Апостола, а сега отново говорим за нея в деня на 145-та годишнината от неговата смърт. В края на 2017-а луксозното томче влезе в топ 5 на най-продаваните книги у нас. Всичко в него е базирано на исторически документи. Самият автор признава, че това не е изследователска книга, макар че в същото време има и много нови изследователски моменти. Той се спира на почти всички важни епизоди от живота на Васил Левски - революционната работа, изграждането на комитетската мрежа, образованието му – въпрос, по който Пламен Павлов има свое мнение. Професорът коментира спорни твърдения и малко известни факти от живота на Дякона и помага на читателите да вникнат в същността на феномена Левски, да разкодират посланията, неговите възгледи, многобройните дейности, които Левски и неговите поддръжници и братя по кауза са развивали. „Основното, което искам да кажа и да повторя думите на чирпанския съзаклятник е, че нямаме втори Левски на света", категоричен е авторът. Книгата включва свидетелства от съратници на Левски като Никола Обретенов, детайли в несгодите, срещите му с Христо Ботев и други велики личности.

За Левски е писано страшно много и въпреки това около личността му остават доста спорни въпроси, митове и инсинуации. Затова търновският професор пише книгата с идеята да обясни и развие някои идеи за Васил Левски, да анализира неговата епоха, да го представи като визионер на времето си, който дава перспектива и инструменти на своето угнетено общество. Да не забравяме, че Апостола не е бил разбран дори от своите най-близки съратници. Корицата носи печата на БРЦК с надпис „Привременно правителство в България". Защото и най-активните дейци са казвали: Ние служим на привременното правителство.

Спомосъществували на книгата са Иван Христов и Андрей Арнаудов - най-дългогодишният тандем телевизионни водещи в българския ефир, съоснователи и управители на „Междинна станция", една от водещите продуцентски компании, която като лидер определя тенденциите в съдържанието на родния и балканския телевизионен и медиен пазар вече две десетилетия. Иван и Андрей работят в България, Сърбия и Македония, но паралелно със „Сблъсък", "Фермата", „Смени жената", „Мюзик айдъл" "Къртицата", "Всяка неделя, „Това го знае всяко хлапе" и много други, не забравят моралните си ангажименти като елитни членове на гражданското общество.
Освен книгата „Левски – другото име на свободата", те направиха и кампаниите „Движение за национална кауза – ДНК" и „One love tour" – фестивална платформа за българо-македонски културен обмен.

Ето какви размисли и страсти споделят Иван и Андрей около Левски и книгата за него.

- Помните ли първия път, когато чухте името на Левски? Какви бяха детските ви представи за Апостола?
Андрей: Имал съм късмета да раста в среда, в която се говореше за тези неща. Баща ми беше патриот, имаше отношение към историята, и ме е възпитал в тези ценности. Най-първите ми представи най-вероятно са били смесица от образите на светец и супер герой – заради уроците от учебниците и портретите в училище. Повече по канона - класическия шаблон за Левски като най-великия българин, от който тръгваме всички.
Иван: Първите ми представи са свързани със светеца и свръх-героя - едва ли не българският Исус Христос. Може би защото по наше време религията не беше застъпена - Левски и другите като него бяха в ролята на заместители на светците. Преди 89-та година го учихме как прави лъвския си скок - обожествен образ, който ни гледа от портретите с проникновени сини очи. Респектиращ, далечен. Училищната система неизбежно влияе в този период. После пък тенденцията отиде в другата крайност – да го принизим, като тиражираме жълти версии за живота му: любовни завоевания, предателства.

- Как се промени образът му през годините на вашето израстване?
Андрей: Нормално е с порастването човек да преосмисли отношението и позицията си за много неща. Струва ми се, че сега разбирането ми за Левски е по-реалистично, по-човешко. Осъзнавам огромната, направо непосилна задача, която сам си е поставил. И как въпреки всичко, твърдо и трезво е следвал визията си. Независимо от обстоятелствата и пречките. Нужна е много енергия и лична мотивация. Левски е бил модерен не само за своето време, той е модерен и за нашето. Сега мога да си дам сметка за това. Както и за изключителната симбиоза в него – начетен духовник, мислител-държавник, военен стратег. Изключителна личност. Феномен. Трудно можем скоро да имаме такъв водач.
Иван: Човек е един на 20, съвсем друг на 30 - така че представите му се променят. Вече съм почти на 40 и мога да видя Левски не само като смелия герой от легендата, който се хвърля на смърт за родината. Сега виждам и разбирам и колко прагматичен и далновиден е бил той. Притежавал е специален вид интелигентност и изключителен дух. Това е бил човек с макромисъл, което, за съжаление, не мога да кажа за нито един от нашите съвременници. Човек, който е успявал да бъде силен и умен не само в боя, а което е по важното – в стратегически във визионерски план. Горд съм, че с Андрей станахме съиздатели именно на тази книга. Защото тя показва различните аспекти от личността на Апостола, както и на хората, от които се е учил и вдъхновявал – неговите съвременници и съратници.

- Какво е най-интересното, според вас, в "Левски: другото име на свободата"?
Андрей: Въпреки, че за Левски е писано изключително много, все още има спорове, все още излизат нови факти. Книгата на професор Павлов разглежда точно по този начин личността му, което помага да открием и разберем човека зад феномена-икона. Това е популярен текст на достъпен език, който същевременно се базира на исторически документи и свидетелства на съвременници и съратници на Апостола. Професор Павлов търси отговори на интересни въпроси и поставя оригинални гледни точки - като тази за стратегическата военна визия на Левски за въстанието. Той е мислил крупно и целево. Изобщо книгата е много добре приета, което ме радва и обнадеждава изключително. Даже стана водещо заглавие в края на миналата година, само няколко месеца след издаването й.
Иван: Професор Павлов ни разказва за Левски от плът и кръв отвъд канона - и то на разбираем език за нас, неспециалистите. Младото момче Левски, дисциплинираният и строг военен, далновидният държавник. Това е безценна снимка на времето, когато България е значела нещо. Ще кажа големи думи, но може би това е една от най-добрите книги за Левски. Всеки ред съдържа интересна информация. Това е пробив в този вид издания, които обикновено са академични и са трудно разбираеми от нас, обикновените хора. Благодаря на издателите, които се обърнаха към нас с молба да помогнем, и на професор Павлов, който определено има различен подход - знае как да вземе сериозни исторически документи и да ги превърне в достъпен разказ. Тази книга успява да бъде едновременно приятно и полезно четиво. Доказателството е, че в момента върви нейният трети тираж. Един модерен текст от един модерен професор.

- Дали сме се научили да бъдем свободни и достатъчно мъдри, за да "потребяваме" правилно свободата?
Андрей: Не. Не знам до каква степен ние, българите, осъзнаваме, че свободата е преди всичко отговорност, която съдържа риск, несигурност. Тоест - свободата преди всичко изисква сила и устойчивост на характера, за да бъде оценена и осъществена. За Левски това е означавало поемане на лична отговорност. Той е отхвърлял колективната безотговорност, на която по-късно сме жертви при социализма. Свикнали сме да се оплакваме и да чакаме. Все се чувстваме онеправдани, търсим кусури. Вместо да откриваме модели за успешни хора и да се стремим да бъдем като тях. Има ги и сега. Е, не са от ранга на Левски, но ги има. Самият той не е делил хората. Бил е близо и до най-бедните, и до най-богатите. Именно защото е бил достатъчно мъдър да използва целия потенциал на нацията. Докато на нас поне към момента ни липсва подобна визия. И най-голямото доказателство е този мъчителен преход към свободата, който все не успяваме да завършим и реализираме.
Иван: Организацията, която е управлявал Левски е била изключитено мащабна. Стратегията му е изисквала преди всичко голям интелектуален ресурс - тоест свободата има своята база и цена. Тя не е просто романтичен или философски идеал. А преди всичко е вътрешно състояние на духа, което изисква визия, постоянство, упорство, разбиране. Когато се каже Отечество, тази дума да е изпълнена със смисъл - не само с патос. Какво означава практическото постигане на свободата? Истински се притеснявам, че днес не разбираме свободата така. Все пак революцията започва вътре, в душата на човек. И изисква много работа, за да бъде осъществена навън. Трябва да се опитваме да гледаме с очите на Апостола, да виждаме потенциала си - какво можем да бъдем. Основното условие да го постигнем обаче, е да положим много труд. А май не сме готови. Не е нужно да водим армии. Достатъчно ни е. Да опитаме да направим нещо ново – да разсъждаваме, да действаме умно и прагматично.

- Вашето мнение за вечния спор: било ли е възможно Левски да бъде освободен по пътя за София или не?
Андрей: Сравняват предателството на Левски с това на Христос от Юда. Отново доста митологично. Залавянето на Левски е следствие на серия от обстоятелства. Било е неизбежно. Турската държава е хвърлила цялата си репресивна мощ срещу него. Била е наясно за огромното му влияние, гледала е на него като на политически водач. По пътя за София са го охранявали въоръжени конници. Преходът през Арабаконашкия проход е бил през нощта - изключителна мярка за сигурност. Турските тайни служби, които по онова време са били по немски образец, са подходили оперативно. Не мисля, че друг изход е бил възможен.
Иван: Може би много неща щяха да бъдат различни сега, ако Левски беше успял да доведе делото си до край. Не съм специалист и не мога да дам обективна оценка. Но ми се струва, че дори личност като Левски не може да се изправи срещу цяла империя, без да бъде наказана за тази си дързост - малко вероятно в която и да било епоха.

- Какво е Левски за младите? Какви бяха реакциите във "Фермата", след като подарихте книгата на отличниците в третия сезон?
Андрей: Изключително ме зарадва реакцията на най-младите участници във "Фермата". Последната ни игра с въпроси от българската история този сезон беше за Васил Левски. Всички бяха много запалени. Радваха се на книгата като деца - целуваха корицата с печата на БРЦК. Хората имат желание да научат повече за Левски - може би са по-малко достъпните издания, които им дават подобна възможност.
Иван: Участниците пиеха темата за Левски много емоционално. Изглежда има жажда за съвременен прочит на личностите като него. Горди сме, че именно с "Фермата" – комерсиално риалити шоу по най-гледаната частна телевизия – можем да направим този прочит. И да покажем как с позитивни послания може да се печели зрителски интерес и че не е задължително да има скандал. И как смисленият позитивизъм може да бъде носител на сериозни размисли. Три месеца и половина работихме с младите момчета от „Българска история" и доказахме, че историята има своето място в праймтайма.

- Кои, според вас, са идолите на младежите тук и сега?
Андрей: Не мога да говоря от тяхно име. Поотдалечил съм се малко от тази възрастова група. Но покрай българо-македонското ни турне One love през лятото на миналата година видях, че на почит са доста различен тип личности и ценности, което е логично следствие на последните 25 години. Затова се надяваме с проекти като "Фермата" и One love tour да успеем да преведем традиционните ценности на езика на младите хора в България.
Иван: За съжаление, като наблюдавам връстниците на децата си, имам чувството, че идолите са много далече от възвишените идеали на Апостола. Самото ни време го налага. Апостолът е имал много съвременници, на които се е възхищавал и от които се е учил. Много велики личности са се родили в неговото време -всеки от тях е зареждал с енергия другия, за да променят заедно съдбата си. Затова искаме да комерсиализираме тези важни теми. Да хвърлим светлина към добрите примери. Защото всеки има нужда от герои и духовни водачи. Особено младите, които ще търсят себе си и пътя си. Не виждам нито един роден политик да притежава визия за България в контекста на съвременния ни свят. Тази книга ни дава именно това: обяснява защо политикът Левски е идол за българите.

- Кой е виновен за погубените ценности - семейството, училището, улицата?
Андрей: Каквото и да захванем, винаги опираме до този въпрос: Кой? А до отговор не стигаме. Може би вече е време да си поставяме други въпроси: Защо? и Как? Това е една от причините да основем неправителствената си организация ДНК – Движение за национална кауза. За да преоткрием ценностите през родолюбиви кампании, които обаче имат съвсем конкретни и прагматични цели – като борбата с демографската криза, която е един от най-наболелите проблеми у нас. Българо-македонското турне One love също е адекватна платформа – да приобщим младите към ценностите по достъпен и модерен начин.
Иван: Като родител, аз също се оплаквам от подрастващото поколение. Виждам разликите с предишните - не се чете толкова, не се разсъждава. А същевременно сякаш има разделителна линия между академичните среди, които "държат" познанието, и хората. Учените са изолирани, далеч са от младите. Както и от обикновените хора като нас, които не сме историци. Приемам като лична отговорност да разказвам на децата си за Левски - и то така, че да го разберат. Историята не трябва да е единствено учебникарска или елитарна, ако искаме да я разберем. Професор Павлов е изключение.

- Дали е възможно някога нацията поне да се приближи към идеала на Левски за чиста и свята република?
Андрей: На практика Левски е изградил идеала за съвременна България. Смятал е, че можем да бъдем водеща нация в Европа и посвещава живота си на тази цел. Най-малкото, което трябва да направим като негови наследници, е поне да опитаме да преодоляваме себе си в стремежа към този идеал. Че няма да го стигнем, е ясно, но поне ще вървим в правилната посока.
Иван: Трябва да си вярваме повече като нация. Професор Павлов говори как националното е било над социалното при Левски. Той описва и анализира в книгата как българите като народ не падаме под нито една европейска нация. И основната борба на Левски е била за това – да го открие и приложи в действие. Ние все имаме лошия късмет да излизаме смело на фронта, да печелим битките и впоследствие да губим на масата за преговори заради интересите на шепа хора. Дипломацията не ни е силата. Саможертвите на героите ни се обезценяват заради сребролюбие. Видяхме го и през тези близо 30 години безкраен преход. Левски е бил надраснал времето си и не само - той е надраснал и нашето. Сега не се срещат хора като него. Надявам се след 200 години да ги има. Тогава може би ще сме по-близо до идеала на Апостола.

- Изкушавате ли се да снимате игрален филм за Апостола?
Андрей: Винаги е трудно да се разказва за личности от подобен калибър. Най-малкото всеки има изграден образ в главата си и собствено мнение, което кара хората да приемат лично прочита на всеки режисьор или продуцент. Но ние обичаме предизвикателствата. Планираме проекти, свързани с телевизионни сериали и кино. Така че – защо не?
Иван: Имаме амбиции за големи исторически проекти, свързани с киното. От няколко години се опитваме да развиваме дейностите си и извън телевизията, да се ангажираме с идеи, които са в душите и сърцата ни - като патриотизма. Защото вярваме, че носим способността да модернизираме представите за тези неща. Първият ни подобен проект не е исторически, все още е рано да коментираме. Но определено се движим в тази посока - през книги, филми, сериали, фестивали. Имаме много идеи, няма да спрем дотук.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай