Владислав Горанов оглавява кандидат-депутатските листи на ГЕРБ за 24 МИР в София и в Силистра. Бившият финансов министър в кабинета "Борисов 2" е роден на 30 април 1977 година в Плевен. Завършва математическа гимназия „Гео Милев" в родния си град. В периода 1994 -1999 година завършва Стопанската академия "Д. Ценов" в Свищов със специалност „Икономика". Магистър е по счетоводство и контрол. Работил е в Министерство на земеделието и горите, а от 2001 г. до 2009 е началник отдел "Социални разходи" в Министерство на финансите. Горанов беше зам.-министър на финансите в първото правителство на Бойко Борисов. Заемаше поста на изпълнителен директор и член на управителния съвет на Общинска банка преди да стане финансист №1 във второто правителство на ГЕРБ.
- Г-н Горанов, дни преди вота на 26 март най-актуалният въпрос е има ли намеса от страна на Турция в изборния процес у нас и дали това ще обърне резултата в полза на дадена политическа партия. Каква е Вашата позиция по въпроса ?
- Посланията на официални турски лица по отношение на изборите у нас, които са в полза на конкретна политическа партия, са неприемливи. Този проблем обаче е по-скоро проблем на институциите отколкото на политическите партии. Именно заради това държавните институции трябва да вземат отношение по този въпрос. А по отношение на това дали подобна намеса може да повлияе на изборния процес и резултата - не мисля, че влиянието ще е чак толкова значително, колкото се преписва. Но оставаме с горчив привкус от ирационалните опити на друга държава да се намесва във вътрешната политика на страна-членка на Европейския съюз.
- От Реформаторския блок призоваха да не се разкриват изборни секции в Турция освен тези в дипломатическите представителства. Необходима ли е подобна мярка?
- Това е въпрос на изборно законодателство. Не е моментът да се решава този въпрос. Ако се намери мнозинство в следващ парламент, което да промени правилата за гласуване извън граница, може да се приемат правилата както в Германия - да се гласува само в дипломатически представителства на други държави. Не е сега моментът да се дебатира този въпрос. Дни преди провеждането на изборите - изборното законодателство не е тема.
- Г-н Горанов, защо в неделя българите да подкрепят ГЕРБ?
- Защото имаме програма, имаме опит в управлението и то успешен, имаме морал, имаме експертен потенциал и знаем как да управлява държавата в правилна посока.
- Вие сте водач на две кандидатдепутатски листи – в 24-ти МИР в София и в Силистра. По време на предизборната кампания имате непрекъснати срещи с хората. От какво се нуждаят българите?
- Българинът се нуждае от сигурност. Сигурност във всеки един аспект на тази дума. В разговорите ми с хората темата за доходите излиза на преден план. Избирателите на ГЕРБ обаче много добре разбират, че доходите са резултат от труд. Те не са плод на държавна намеса или политика.
Голям проблем, който се очертава, е липсата на работна ръка в страната. Той зависи от качеството на образованието у нас, но и от миграционните процеси през последните 15-20 години. Напускането на млади и образовани хора от България обезкръви икономиката ни като потенциал. От ГЕРБ обаче успяхме да напипаме пулса на този проблем и заради това записахме в управленската си програма основен приоритет - образование. Необходимо е да се постигне по-добро образование и то най-вече в задължителната му фаза - основно и средно образование.
- Сам споменахте, че въпросът за доходите е един от най-чувствителните за обществото. Какво по-конкретно е записано по отношение на тях в управленската програма на ГЕРБ?
- Програмата на ГЕРБ в частта доходи е прогноза. Тя показва какви нива на доходите могат да се постигнат, ако в следващите 4 години държавата се развива така, както през последните две години - при управлението на кабинета "Борисов 2". Ако погледнем статистиката, то ще видим, че от края на септември 2014 г. до края на декември 2016 г. средната заплата е нараснала с над 150 лева - от 848 лева до над 1000 лева. Пазарът на труда в момента позволява изпреварващо нарастване на минималната работна заплата като инструмент за регулиране на доходите в частния сектор. Именно заради това увеличението на минималната заплата, съчетано с увеличението на другите доходи в бюджетната сфера, е съвсем реалистично да очакваме средната работна заплата да се увеличи с 50% и да достигне до 1500 лева след 4 години. Важно е да се отбележи, че от ГЕРБ предвиждаме двойно увеличение на заплатите на учителите в рамките на управленски мандат.
- От страна на други политически партии се чуха обещания за драстични увеличения на заплатите дори и за по-кратък период. Ще повярват ли хората на тях?
- За съжаление, да. Хората са изморени от Прехода, искат да живеят по-добре сега и веднага. Заради това и често се подлъгват от обещания, че нещо може да се промени рязко. Това показва непознаване на начина, по който функционират пазарът и икономиката. Но ние не можем да упрекваме хората в това, че те искат да живеят по-добре. По-скоро може да упрекваме политиците за това, че заблуждават обществото, а обещанията им остават неизпълнимо за в бъдеще. Важно е да се отбележи, че има предизборни обещания, които ако станат реалност, ще нанесат сериозни вреди на държавата и ще предизвикат доста сериозни дисбаланси в отделни системи. Пример за такова обещание е това за рязкото увеличение на минималните пенсии. То може да подкопае основите на пенсионния модел. Ще увеличи най-ниските пенсии, но така ще намали връзката между приноса към осигурителната система и ще демотивира хората да се осигуряват върху реалните си доходи.
- Водени от принципа, че увеличението на доходите минава задължително през икономическия растеж, то какви мерки предвиждате от ГЕРБ за постигането на такъв растеж?
- Първата основна мярка, която макар и закъсняла сега, винаги ще бъде актуална е промяната на ролята на администрацията в икономическия живот. Именно заради това от ГЕРБ предвиждаме намаляване на бюрокрацията чрез въвеждане на принципа на т.нар "мълчаливо съгласие" от една страна и от друга - забрана на администрацията да изисква един куп документи от гражданите и бизнеса.
"Мълчаливото съгласие" е малко по-трудно за реализиция, тъй като не всички административни процеси могат да бъдат веднага регулирани. Предвиждаме намаляване на бюрокрацията и чрез премахване на практиката гражданите и бизнеса да бъдат превърнати в куриери между администрациите. Именно заради това целта ни е дадена администрация да може да изисква налична в друга институция информация директно от нея, а не от гражданите.
- Как оценявате предизборната кампания до момента и поведението на опонентите ви?
- В тази кампания липсва смислен дебат за реалните проблеми на държавата. Те са заменени със спорове по отдавна несъществуващи въпроси от типа - каква трябва да бъде геополитическата ориентация на България, икономическата структура на държавата. Това са дебати, които отдавна са приключили. Нашите опоненти повдигат тези теми, които няма да допринесат с нищо за подобряване на живота в България.
- С кого можем да видим ГЕРБ в управление след 26 март?
- Много по-лесно е да се каже с кого няма как да ни видите в коалиция. Острите нападки, които са често незаслужени, от страна на левицата ни отдалечават все повече и намаляват възможността за съвместно управление или пък каквото и да е взаимодействие в следващия парламент. Въпреки, че ние от ГЕРБ винаги сме се стремели да бъдем конструктивни дори и в опозиция. Другите партии, с които няма как да влезем в коалиция, са партиите, които разчитат на етническия вот. Не ни остана голям избор. Но ние ще търсим първо тези партии, с които имаме опит в съвместно управление или работа. От ГЕРБ сме готови даже и на правителството на малцинството, но не и на компромиси, които биха размили физиономията на ГЕРБ като политическа партия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
