Програмата БГ08 "Културно наследство и съвременни изкуства", станала известна като Норвежката програма, е насочена към стимулиране на развитието в областта на съвременното изкуство и култура. Тя включва инвестиции, които ще предоставят на хората по-голям достъп до българското изкуство, култура и наследство. Планира се да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ за поне 20 проекта.
Министърът на културата Петър Стоянович коментира засиления интерес към инициативата.
- Министър Стоянович, обявихте, че удължавате срока за кандидатстване на проектите по две от осите на Норвежката програма. Защо?
- На първо място, поради големия интерес към участие по отворените покани по програмата. Тези проекти са от изключително значение за българската култура. От друга страна, с удължаването на срока за кандидатстване даваме реална подкрепа на авторите на проектите, като им осигурим достатъчно време и експертна информация, която да им помогне да покрият всички изисквания. Именно затова удължихме срока за подаване на документи по две от 5-те мерки до 30 април.
Целта ни е да няма проекти, отпаднали по формални, документални причини. Иска ми се да имаме истинска борба на съдържания и идеи, като бюрократичните пречки са сведени до минимум. Бързам да се похваля, че вече има подадени над 10 проекта от различни организации, сдружения, общини.
- Какъв е ангажиментът на Министерството на културата по програмата?
- Често се забравя, че ние сме програмен оператор, а не бенефициент. Ние сме отговорни за подготовката и управлението на програмата "Културно наследство и съвременни изкуства". Липсата на достатъчно финансиране е до болка познат феномен за културния сектор, затова сме истински радостни от осигурените 16 млн. евро по програмата. Това са единствените "живи пари", отпуснати извън бюджета за родната ни култура.
- Не е тайна, че подобни програми се ползват с нисък обществен авторитет, защото се смята, че са забулени в непрозрачност и парите се усвояват по неясни критерии без видими резултати. Как смятате да избегнете подобни упреци?
- Пълна прозрачност при управлението на програмата - на това държа на първо място. Затова - всичко на масата, пълна информация, всякаква помощ, която ни се поиска. Вече организирахме три информационни дни за представяне на възможностите за кандидатстване, отговаряме на множеството въпроси, които пристигат. Обявихме процедура за независими оценители, по която получихме множество оферти.
- Вие лично какъв тип проекти считате за приоритетни?
- Аз нямам думата. Оценката на проектите ще бъде въз основа на тяхното качество, оригиналност, навременност. Норвежката програма е създадена така, че да насърчи проекти едновременно и в трите най-важни направления за развитие на културата. Не крия голямото си желание тя да допринесе най-вече и за приобщаването на младите хора към културното ни наследство, по съвременен начин, адекватен на времето.
- В една скорошна анкета 9 от 10 запитани не можаха да изброят трима съвременни български писатели и художници. Какво трябва да се направи според вас, за да се промени тази картина?
- За съжаление духовното обедняване е една типична характеристика на прехода. Младите нямат интерес, преподавателите нямат мотивация, твърде много сме вгледани в оцеляване и битовизми. Да се развиваш в сферата на духовното стана или твърде елитарно, или дори непрестижно. Затова една от основните идеи на програмата е да приобщим младите към културното наследство, но далеч от овехтелите шаблони. Задочно това приобщаване става и през отделните общини и региони, които да обогатят своето туристическо портфолио с културни обекти. Естествено, става и на национално ниво чрез финансиране на стратегически проекти. Длъжни сме да внушим на младото поколение, че онова, което ни дава сили да продължим да се движим в противоречивото ни съвремие, е именно връзката с историческото ни наследство и бъдещото развитие на съвременната култура и изкуство.
(Пред www.kmeta.bg)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
