Башар Рахал е роден на 20 октомври 1974 г. в Дубай, ОАЕ в семейството на Мунзер Рахал – ливанец и Мариана Рахал – българка. Негова сестра е актрисата и певица Карла Рахал. Завършил е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. През 1980 г. семейството му идва в България. На 12 години Рахал започва да играе в телевизионни скечове. Две години по-късно влиза в групата на театър „Сълза и смях". През 90-те специфичната му физиономия надничаше от сутрешните блокове на българските телевизии, от театралния афиш и от рекламата на вафла. Сега българо-ливанските му черти се вписват в холивудски филми като War, Inc с Джон Кюсак, Whiteout с Кейт Бекинсейл и Repossession Mambo с Джъд Лоу и много други. Има над 80 филма зад гърба си., а през последните години е и водещ на няколко тв продукции. Женен е за ослепителната Калина Рахал, която също беше позната от родните сутрешни блокове, а днес е изпълнителен продуцент в американската телевизия KTLA. Двамата имат две дъщери - Индия и Клои.
- Башар, ти си с типично арабско име и фамилия, означаващи в превод: „Човекът който си отпочива или пътуващият човек – Башар Рахал" Кой си ти?
- Пътуващият човек. Последните 17 г. съм ги прекарал в път и вероятно това се очертава и за в бъдеще. Така че, вторият превод е за мен.
- Някога твоите имена или произход били ли са пречка в кариерата? Изпитал ли си расизма или шовинизма върху себе си?
- Да, определено. Замислял съм се върху това. Например, имам колеги от смесен произход, но с български имена, които не страдат от същото. Ако се казвах Кристиян Рахалов на никого нямаше да му прави впечатление. При мен обаче се е случвало често, особено напоследък, след всичките драми със сирийските бежанци. Усещам доза на расизъм в България.
- Като дете от смесен брак къде се чувстваш най-добре – в България, в арабския свят или в САЩ, където си живял и работил?
- Определено в България. Никога не съм живял в Ливан, не говоря дори арабски. Всъщност, съжалявам, че съм го забравил. Знаех го и когато си дойдохме в България от Дубай, отглеждан от баба ми, го забравих.
- Башар, винаги на моите събеседници задавам един въпрос – какъв си бил като дете? Палав или спокоен? Добре ли се учеше? Спомняш ли си някоя много интересна и палава история от твоето детство?
- Бях пълен двойкаджия, шантав и щур. Нехаен към учебния процес, мързеше ме да чета и да си правя домашните. Вероятно защото съм тръгнал с две години по- рано на училище - на 5 и половина. За мен училището беше абсолютно мъчение. Дори си мислих, че там се ходи еднократно. След първия ден, казах на майка ми, че вече съм бил на училище и че утре няма да ходя никъде. Тя се опита да ми обясни, че всеки ден трябва да се ходи, което много трудно го проумях. Имах избирателна памет. Помнех само нещата, които на мен са ми интересни. Например текстове на любими песни, знаех касетките на Шкумбата наизуст. Веднъж бях казал на родителите си, че не помня. Майка си помисли, че вероятно имам наистина проблем. Оставиха ме на мира за няколко седмици. След време дойдоха приятели на гости и аз им рецитирах целият репертоар на Шкумбата. Хванаха ме, че лъжа, и разбраха, че просто ме мързи. А бели съм правил колкото си искате. Веднъж се качих на покрива на училището и от там стрелях с фунийки учителките. Една от тях ме видяла и викнала кварталния да ме заведе при баща ми. Не й се размина, отмъстих й – полях й зехтин на стола и ходеше със забележимо кръгло леке на полата. Веднъж счупих стъклената маса в хола. Имах една малка дървена иконка с образа на Св. Богородица, която пазя до ден днешен. Дълго се молих и я притисках да не ми се карат. Интересното е, че никой изобщо не ми се кара за строшената маса. Много обичах да дразня сестра ми като малък. Бях пълен с енергия бандит, двойкаджията на английската гимназия, а тя - примерна и спокойна отличничка от френската гимназия. Сега сме невероятно задружни.
- Колко паспорта има Башар Рахал?
- В момента имам българско и американско гражданство. Имах и ливанско, което не съм го подновил. Не мога да определя. В едно съм сигурен, знам кое от арабските ми корени ръководи мисленето ми. Ливанците са пробивни хора, те са много работливи. Това качество го притежавам от баща ми. Контактен съм, социален съм, лесно се разбирам с хората. С една дума – не съм чукундур! Като цяло има нещо чаровно и в чукундурите, те са ужасно чувствителни. Аз съм открит човек – това е ливанско качество. Българските ми корени ме карат да се усмихвам. Българите имаме страхотно чувство за хумор, брилянтни вицове, които само ние си ги разбираме. Като цяло българинът е зевзек, обича да се забавлява. Това винаги ме е провокирало и като актьор. От нас актьорите винаги се очаква, когато се появим в компания, да бъдем забавни и интересни. Чувството ми за хумор определено ми помага в професията. Мирогледът ми е друг през призмата на хумора. Гледам и на ежедневието с хумор. Вече едва ли нещо може да ме изненада на този свят. Като в пиеса на Шекспир - няма ситуация, която да не е описана. Дори в най-перфектния сценарий Библията всичко е описано. Затова нищо, което се случва, не може да ме изненада. Изневери, предателства, мошеничества – да преживявам ги, но спокойно. Хората в България много се промениха. Ние взехме, за съжаление, най-лошото от Ориента и най-лошото от Запада. Да вземем средно статистическия западен мъж – той е пълно леке! Приехме преправената ориенталска музика, тупираните на „вафлички" коси, от запада взехме татуировките и обиците на пъпа и езика.
- Според теб кой ще спечели изборната надпревара за президент на САЩ? Ти какво би му казал?
- Мисля, че Тръмп ще спечели. Американецът си заслужава съдбата на Тръмп. Това е като в любовта – всяка жена си заслужава наказанието да бъде с конкретния мъж, и обратното. Американците се набиха между силното политическо лоби на Хилари с нейните увъртени схеми и политиканство, срещу Доналд Тръмп, който е ужасно примитивен, но вътрешно умее да достига до хората. Ще бъде грешка да бъде избран Тръмп, но нещата отиват натам. Той не е клоун, а много добър актьор. Изрядно и съзнателно знае какво прави. Но пък, от друга страна, ако се замислим, Тръмп може да се окаже нелош президент, тъй като ще се заобиколи с добър екип. Арнолд Шварценегер се провали като губернатор, защото не му стигаше силата да взима решение. Тръмп е безпардонен, има високо его и би взимал решения без да му пука. Дано само не въвлече Щатите в нови войни и патаклами, защото тези с високото его точно на това са майстори. Ако ми се отдаде възможност да се срещна с него тет-а-тет, бих му казал : „Пич, време е да си смениш прическата!" За 3000 лв ще му направим супер прическа в България, вместо за 20 бона в Щатите. Това, което ме дразни в Хилари Клинтън е, че според мен тя има голям дял в сирийската криза. С правомощията на външен дипломат на САЩ трябваше да успокои ситуацията, а не да налива масло в огъня. Позицията й беше много объркана, от там тръгна и цялата бежанска вълна, проблемите в Германия, Брекзита. Зад всичко това стои Хилари Клинтън, която не бих искал следващите осем години да се държи по този арогантен и некомпетентен начин. Бил Клинтън беше дяволски мръсник в личния си живот, но феноменален президент и политик. Не мисля, че Хилари ще го достигне.
- Какво ти е мнението за войната в Сирия? Би ли се снимал във филм за войната в Сирия?
- В целия свят е нарушен в момента баланса. Цари световен упадък. Нарушени са ценностите. Натрапват се други такива, които са напълно неадекватни. Ситуацията е ясна, бих казал прозрачна. Войната в Сирия всъщност е на интересите между Русия и САЩ, сблъскани с интересите на двете мохамедански течения – сунити и шиити. Потърпевшите са християните и алаиутите и най-вече невинните хора.
- Твоите родители не са ли били против ти и сестра ти Карла да станете актьори?
- Баща ми искаше да стана пилот. Той смяташе, че това е една много достойна и престижна професия за мъж. Мечтаеше да ме види в красива униформа, с хубава шапка и до мен три красиви стюардеси. В момента, в който му съобщих, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, всички дилеми бяха приключени. Майка ми от малък ме влачеше по кастинги. Тя следи до ден-днешен внимателно всичко, което се случва в световната актьорска гилдия. Майка ми винаги е била „за" аз и сестра ми да станем актьори. Сестра ми от самото начало си беше наумила да стане актриса. Първата година не я приеха, втората година Стефан Данаилов ни взе и двамата. Родителите ни бяха щастливи и доволни от нашия избор.
- Кои са твоите приятели ?
- Все по-малко приятели имам. Нямам нови попълнения, не могат да минат тестовете. Хората са толкова обременени с проблемите си, че нямат време да бъдат приятели. Всеки е в собствената си месомелачка. Вероятно ще си останем само с приятелите във фейсбук. Това е направено явно с цел да работим повече и да се „виждаме" с приятелите си само през фейсбука. С години все повече си подбирам приятелите. Жалко, че животът ни е един концентрат, който не ни дава никаква възможност да се съберем на маса, да изиграем една табла. Моите приятели съм ги разделил на категории, защото те не могат да виреят заедно. Много са различни. В едно се убедих - че хората, които са ми близки по политическите ми виждания, са моята кръвна група и ми стават близки приятели.
- Знам, че се занимаваш с благотворителност. Каква точно е твоята кауза, която отстояваш?
- Няма да е никаква благотворителност, ако я афишираме. Благотворителността трябва да е в сянка. Няма нужда да се парадира с нея. Когато мога – помагам. Преди няколко дни се прибирах от Гърция и качих едно момиче на стоп, което всеки ден пътува и работи в Серес за 15 лв на ден. Тя ми разказа как 90 човека от България отишли в Испания да берат ягоди, на втората седмица 75 души са се върнали, защото не издържали на робския труд по 10-12 часа на ден, лактите не трябва да опират до земята, главата не трябва да се повдига и имат половин час на ден, за да отидат до тоалетната. И това за 30 евро на ден, които не могат да ги изкарат в родината си. Жената е от Дупница, майка на две деца, мъжът й е заварчик и парите не им стигат. Обидно е. Българинът не заслужава такава робска участ. Затова хората са пошли, защото пошлостта е признак на беднотията. Все повече млади момичета си поставят за цел да се лансират при стари и богати мъже. Това е порочен, извратен кръг. Бих искал пенсията в България да е 1000 лв., искам минималната заплата да е 1000 лв.! Вече останахме едва 5 млн. в страната, време е да се замислим за съхраняването на нацията. Но докато това се случи, гледам да помагам на хората с каквото мога. Веднъж разхождах едни французи из България . „Само не казвайте, че сте бедни! Погледнете какви земи имате!", ми казаха те. Да, но земите ни са празни, нивите също, никой не работи на тях, всичко пустее. На времето България е имала 3 млн. овце и сме изнасяли за целия арабски свят, в момента едва наброяват 200 хил.
- Имаш над 80 филма зад гърба си и доста необичайни за визията ти роли, като, например, в Дунав Мост играеш молдовец, в Ледена смърт (2009) – руски пилот. Кой ти предложи тази роля? Казваш: „Приличам на арабин, но в Холивуд играя руснак"
- В „Ледена смърт" играя пилот от руските републики, а не руснак. Да кажем, че играя „съветски пилот". Доменик Сена е режисьорът на „Ледена смърт". Просто се явих на кастинг, хареса ме и ме взе. За всяка роля съм се преборил достойно. Много добре съм работил с Дани Гловър. Мечтата ми е да снимам с Мел Гибсън. Обожавам го! Дори бих се задоволил само да го видя и да му стисна ръката.
- Как виждаш себе си по-добре – в комедийна или драматична роля?
- Хората ме възприемат като позитивен човек. С годините обаче станах по-сериозен и ме теглят повече драматичните роли. Напоследък все по- рядко имаме добри сценаристи, които да напишат истински завладяваща комедия. Мисля , че по – разтърсващо мога да въздействам на зрителите с драматични роли. Когато комедията не е написана добре, кара актьора да се чувства празен, като повърхностен глупак. Това ме дразни.
- Би ли изиграл роля на предател, например, в някой екшън или ролята на Юда?
- Принципно играя само отрицателни роли. Най-отрицателните герои се играят от най- позитивните и добри хора. Определено бих изиграл Юда. Играят ми се исторически филми. Ролята която не успях да изиграя е Исус, но вече е късно да я изиграя, на 40 години съм. Затова Юда бих изиграл с удоволствие.
- Спомняш ли си някой истински екшън с теб на снимачната площадка?
- Веднъж играх с един американски актьор тук в България, който се имаше за голямо величие. Позволяваше си да крещи на хората от екипа, държа се арогантно и с мен. Аз само му казах да се разкара от живота ми и то завинаги. Той побесня, започна да ме заплашва. Така се обърна съдбата на тази мнима „звезда", че в момента той продава застраховки и повече не е в киното.
- Конфликтна личност ли си?
- Свикнал съм да бъда дипломат – подминавам и игнорирам създаващите конфликт. Но ако някой прекали с търпението ми, тогава Содом и Гомор се събуждат в мен и ставам непредсказуем. Не обръщам внимание на предизвикателствата и обидите. Може би и аз съм обиждал някого. Прекрасен дразнител съм. Навремето дразнех сестра ми, сега се улавям, че правя същото с дъщерите си. Мога за три секунди да накарам някого да загуби контрол, да го облеят горещи вълни и да му вдигна кръвното. Правя го тенденциозно, доставя ми удоволствие да тествам нервите на другите. Но не съм конфликтен, не влизам пръв в бой.
- Имал ли си проблеми с властите в САЩ?
- Не, но имах един интересен случай. Мой много добър приятел, Томислав Цолов често ми идваше на гости в Щатите. Той беше вманиачен на тема пилотаж и караше курс за пилоти. Та този зевзек си беше поръчал на моя адрес истински симулатор за самолет. Трябвало да го поръча на адрес в Сан Диего, а аз да му го донеса до България. Той не ме предупреди. Тъкмо беше станал атентатът на 11 септември, аз съм роден в Дубай, с арабско име съм... И след като получих доставката вкъщи, в продължение на няколко месеца усещах една кола с двама души, които ме следват навсякъде.
- Защо отново се върна в България и прие предизвикателството на малкия екран?
- Ще прозвучи нагло, но ще кажа истината в това интервю. През времето, когато излязоха хубавите български сериали „Стъклен дом", „Седем часа разлика", аз бях в САЩ и снимах дребни двудневни роли в американски сериали. Но „пет минутните" роли ми плащаха сметките! Изведнъж чета изявлението на българска сценаристка, която се изказала много негативно по мой адрес: "Какво се прави Рахал на успял актьор в САЩ, като много по-успешни са нашите актьори на родна земя. В Щатите само аниматорите успяват, актьорите ги нямат за нищо". Тогава да й направя напук, се прибрах в България и влязох в „Стъклен дом". Принудих се да балансирам между двете държави. Върнах се, защото бях предизвикан! Ние, актьорите, сме много раними – цял живот се доказваме в конкурентната си среда. Не сме от един отбор, въпреки че сме колеги и приятели, сме конкуренти. Колкото и да работим, когато свършим филма или пиесата, като си изиграем ролята, ние пак сме безработни. При нас е вечната конкуренция – това е и уморително, и зареждащо. Актьорите сме в непрекъснат стрес.
- Кой филм е емблематичен за теб, който е променил нещо в живота ти ?
- „Страстите Христови" е филмът, който ме разтресе на всички нива. Гледах го в Щатите. Когато прожекцията свърши и светнаха лампите, 15 минути в залата беше пълно мълчание, никой не ставаше да си тръгва. Този филм ми е отговорил на въпроса – кои сме ние, какво правим на тази Земя и как да гледаме на живота. Мел Гибсън направи чудовищни експерименти със зрителската психика – докарва ни до скалата и точно преди да паднем ни хваща. След тази лента човек се чувства нищожен и накаран да бъде смирен, което е и философията на християнство – смиреност. На емоционално ниво „Страстите Христови" много ме промени. Другият филм, който много ми е повлиял в живота, е "Pay It Forward" / "Предай нататък" /, в който едно дете призовава да се направят три добри дела, а от тези трима човека иска и те да направят три доби дела и така до безкрай. Нещо като системата „мултилевъл" за добри дела. Филмът е гениален. Заложена е идеята, че можем да променим света. Винаги намирам време за добрите дела.
- Какво ти е мнението за българското кино? Какво се случва в театъра?
- Българското кино едва ли някога ще бъде на нивото на „Козият рог", който се знаеше в цял свят. Ние сме като производители на специален вид ориз за специална нация. Би било хубаво българското кино да се продава и другаде, за да започнат да ни възприемат като творци. Трябва да се правят повече ко-продукции с европейско и американско участие. Има какво да научим. Имаме много добри режисьори, които обаче не могат да направят нищо с тъпите сценарии, които им се поднасят. Трябва някои хора да превъзмогнат егото си и да дават път на младите и креативни режисьори. Ситуацията в българския театър е безпардонно обидна. Аз правя телевизионно комерсиално предаване, което няма нищо общо с изкуство. Телевизията е лесно смилаема, поема се бързо, хората я харесват. Истинската култура е в ръцете на театралната сцена – актьори, режисьори, сценаристи, сценографи. Те правят изкуство. Обидно е актьорите да играят за 600 лв. В една държава културата е 10%, 20% са интелектуалците, останалите са работната класа, икономисти, банкери, бизнесмени и предприемачи. Докато при нас всичко е много сбъркано. Цялата бъркотия се дължи на политиците, включително и упадъка на културата. Не може хората, които пишат учебници, да взимат 500 лв. на месец. Има нещо много цинично в цялата работа. С удоволствие бих играл театър, но, уви, не мога да си позволя този „лукс" в момента. За колегите ми в театъра това е начин на живот, но той е мизерен. Един театрален актьор в България трябва да започва от минимум 1200 лв. заплата. Как да седне да мисли за роля, да твори, когато той мисли как да си плати тока, кредитите. Толкова време сме вече в ЕС, а сме най-ниско платените в цяла Европа независимо от професията и бранша.
- Ако ти предложат невероятно интригуваща и много добре платена роля в американски екшън и руски филм, кое би избрал?
- Бих избрал американския филм. Не се чувствам силен с руския си. Не обичам дублиран филм. В американски филм се чувствам по-сигурен, може би заради липсата на езикова бариера. Английският език не ми е чужд, владея го свободно и това ми дава стабилност и сигурност на терена.
- Каква кухня обичаш – ливанска или българска?
- Ливанците не сме араби, а финикийци. Готвим страхотно, но също така обичаме и да похапваме. Има няколко неща, които са важни за всеки човек – да яде вкусна храна, да се храни добре и спокойно на маса, да спи на удобно легло. Уважавам храната. Обичам да се храня с вкусни неща. Обичам много българските манджи. Не мога да устоя на пълнените чушки. Умея да готвя и го правя много добре. Вкъщи аз готвя. Възхищавам се на шеф-готвачите. Да готвиш е дарба, талант! Като малък бях много злояд. Хвърлях яденето под леглото, криех хляба зад хладилника, за сметка на това сега си наваксвам и обичам да си похапвам.
- На какъв език сънуваш?
- Сънувам твърдо на български, на майчиния ми език.
- Имаш две прекрасни дъщери. Чия беше идеята да ги кръстите с такива необичайни имена - Индия и Клои Рахал. Какъв баща си?
- Индия беше моя идея. Винаги съм харесвал това име. А най–интересното е, че дъщеря ми Индия е русичка. Клои мисля, че сестра ми Карла даде тази идея. Сега Клои е на 14, а Индия е на 7. Строг баща съм, но с мярка. Много честен съм в отношенията си с децата. Не искам да бъда ревнив баща, което може да ги отчужди от мен. Дъщерите трябва да се контролират така, все едно държиш в шепата си пясък – нито можеш да стискаш прекалено, защото ще се разпадне, нито можеш да си отвориш дланта напълно, защото ще се изсипе между пръстите. Трябва умереност – да им даваш свободата на избор, но да знаят, че си до тях и можеш да ги защитиш и напътстваш. Уча ги да бъдат честни и да не се страхуват от последствията. Малката ми дъщеря много лъже, непрекъснато си измисля някакви истории. Докато голямата е болезнено искрена и пряма. Изследване показва обаче, че децата, които лъжат като малки се оправят в живота много по-добре от честните малчугани. Вероятно защото имат развинтена фантазия, виждат много чекмеджета, от които могат да извадят или пък да скрият нещо. Докато честния човек вижда само една врата. По тази логика съм обезпокоен за голямата си дъщеря. Говоря с момичетата само на български, от време на време преминаваме на английски, но като цяло домашният език е български. Дори когато си говорят помежду си на английски вкъщи, ги наказваме. Няма определено наказание, те просто знаят, че са наказани.
- Вярно ли е, че бракът ти се разпада и си пред развод?
- Не, не мисля. Искам да имам пет деца. Всичко е Божа работа. С Калина сме коментирали осиновяване на дете, и много искахме да си осиновим хаитянче. Обожавам децата, те за мен са рая! Животът е напълно безсмислен в тъпата си суета, ако не искаш деца. Чудя се на хората, които могат, но се колебаят дали да имат деца. Бих им изкрещял: „Хора, раждайте деца веднага!"
- Когато ти се обадих, ти ми каза, че си в Гърция, на островите. С кого беше на почивка?
- Бях с майка ми, със сестра ми и нейният син и с двете ми дъщери. Изкарахме прекрасно в едно селце близо до Кавала. След което очаквам Калина и отново заминаваме .
- Носи ти се славата на голям женкар и Дон Жуан. Такъв ли си всъщност?
- Такъв съм всъщност, страшен Дон Жуан, нека да не разваляме хубавата илюзия!
- Вярващ ли си?
- Да! Уча и децата си на вяра и духовност. Затова задължително се прибирам на големите християнски празници – Коледа и Великден, за да могат да усетят духа на християнските празници и традиции.
- Башар, какво те прави щастлив?
- Усмихнатите деца и щастливите кучета ме правят щастлив! Много обичам животните, особено кучетата. Това е единственото животно, което може да влезе в бой с неравностоен противник, за да те защити. Не обичам котките, те са предатели, привързват се към къщата, не към стопанина. Но най-великото нещо, за което си мечтая е бебе-слон! Бих си взел домашен любимец бебе-слон, това ми е мечтата. Да го гушна, да го гледам в очичките, да го галя, да си играя с него, да ми рови с хоботчето из джобовете. Ей това ми е мечтата – да имам бебе-слон!
- Какво ще пожелаеш на читателите на „Стандарт"?
- Да се усмихват повече, да бъдат позитивни и да намират в простите неща радостта!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
