Защо българските ученици се оказват сред най-неграмотните в ЕС, а в същото време сме рекордьори по златни медали от олимпиади по математика и физика? Какво куца и какво трябва да се промени в системата на образованието? "Стандарт" потърси отговорите на тези въпроси от бившия министър на образованието и науката Тодор Танев.
- Г-н Танев, според международно авторитетно социологическо изследване 42% от 16-годишните български деца не разбират какво четат. На какво се дължи това, според Вас, на интернет или на политиката в образованието?
- За съжаление много се забави преструктурирането в законодателството за училищното образование. Интернетът дойде преди много години, децата свикнаха с него, контактуват с него повече, отколкото с родителите си и даже с училището като институция. В интернет те са свободни да избират това, което им харесва на тяхната незряла възраст и да се "култивират" по един начин, който не е подведомствен и няма какъвто и да е контрол. Пишат си даже домашните и други училищни процедури чрез интернет. Това е в огромното количество случаи. Законът влезе едва тази година в сила, но от друга страна той влезе малко набързо и ще има доста турбуленции, докато улегне. По принцип законът е добър. Бих казал, че тепърва той ще трябва да се подобрява. Като всеки закон и той ще получи изменение и допълнение. Едно от нещата, които ще трябва да се направят, това е да се формулира по-ясно ролята на родителите. Като не казвам, че те трябва да бъдат товарени с нови и нови ангажименти, но трябва да се помогне те да бъдат партньор на училището. Второ, в този закон трябва по някакъв начин да се застъпи и иновативността, но не като институция, но и като иновативни учители. По-разширено трябва да им се дадат права и възможности и така да се доближим до финландския модел.
- Да, но във Финландия учениците вече не пишат изобщо. Те работят само с компютри...
- Точно това имам предвид. Там се оценява в края на годината обемът от знания. Докато при нас обучението е старомодно. Като диспечер министерството и регионалните инспекторати следят механично учителите дали са покрили някакъв материал. А той пък, учителят, разбрал каквото разбрал, колкото разбрал. По нашите образователни системи ние работим със средния ученик. А такъв няма. Във Финландия работят с конкретните ученици, каквито имат. Ето, това е разликата.
- Не е ли унизително отношението към учителите, имам предвид заплащането? И защо никоя партия не ги ухажва преди избори?
- Учителите представляват стратегически ресурс на страната, точно като служителите в силовите министерства. Даже в някоя степен те се по-важни, те се грижат за най-стратегическия ресурс на страната - идентичността на българите. Това в рамките на един мандат не може да бъде обхванато. Бъдещето е отвъд мандатите. А политическите партии не виждат ясно този хоризонт, те са много ангажирани с конкретния си мандат. Следователно трябва да се помисли за съответно децентрализиране, да се даде възможност за повече пълномощия на по-ниските равнища. На директори, на родителски комитети, за да могат те да поемат тази функция и да ангажират с всичко своите учители. Не е въпросът само до заплащането. Трябва да се стимулира тяхната иновативност и да им се премахнат сковаващите ги норми. И трето, самите ученици сега не са заинтересовани. Трябва да им се дадат не една, а поне две или три възможности за явяване на зрелостен изпит. Тогава те ще са доволни от себе си и тогава шансът да насочат навътре в себе си усилията да научат повече, да се явят за по-добър резултат на зрелостния изпит, се увеличават. А сега е един еднократен акт, даже отличниците гледат на изпита като котка и мишка и се мъчат да издебнат системата, даже прибягват до приписване и те. Смисълът е да работиш за мотивирането на учениците. И още нещо - най-после трябва да дойдат новите учебници по новия закон, защото с него идват новите учебни планове, новите програми. Със старите това няма как да стане. И много важното - повече интерактивност. Защо други държави трябва да ни дават този пример? Ще има проблем там, където има труден достъп до интернет и компютри като в Северозападна България, Централна Южна България и Североизточна България, това са големи региони, където децата не са в равностойно положение.
- Но как се получава така че 42% от децата не разбират какво четат, а в същото време имаме гениални деца, постоянни шампиони от световни първенства и олимпиади по математика и физика. Това въпреки системата или благодарение на нея е?
- Въпреки системата. Ето ви иновативния учител от Казанлък Теодосий Теодосиев, който обучава децата по негов си начин, нестандартен начин, и вижте какъв е резултатът.
- Резултатът на Тео, както му казват всички, е уникален, две трети от всички златни медалисти на олимпиади са негови...
- Точно така. И при него, и при децата, които се връщат като победители от певчески съревнования, има използване на нестандартни решения и мотивации.
- Срещу Теодосиев обаче имаше и много хейтърски атаки...
- Тук трябва да обърнем внимание какво подсказват някои, подчертавам, някои, а не всички неправителствени организации. Те отдавна говорят за иновативни методи. Беше борба миналата година покрай обикновената програма по математика да се пусне и една друга, алтернативна, като експеримент. И резултатите съвсем не бяха лоши.
- Вашата наследница на поста г-жа Кунева коментира резултатите от изследването като "Проблем има, заключенията са притеснителни". Какво следва да се направи оттук нататък?
- Трябва да се увеличи интересът на учениците в един клас - там където има отношения лице в лице с учителите. Да се окуражават учителите да активират тези връзки според стандартите на всяко дете, а не според стандартите за "среден ученик". Това ще допринесе за рязката промяна в образованието в България. Не е среден този, който е в Математическата гимназия в София, и този който е в гимназия в малък град и пътува 30 километра, за да стигне до своето училище в тежкия студ и снеговете. Те не са в еднакво положение. Затова трябва да се поощрят учителите и родителите, и цялата общественост да има възможности, форми, формати, които да се легализират и узаконят. И разбира се опитът на другите страни. Това е крачката, която преодолява инерцията и консерватизма на досегашното виждане за учебния процес.
- Един политически въпрос - трябва ли да продължи процесът на връчване на мандати за правителство?
- Един от лошите варианти е да има сега служебен кабинет, после друг служебен кабинет. И така докато стигнем до едни неподготвени избори. Не дай си Боже да се започне и дискусия по избирателния закон, това предупреждават и юристи, и политически неангажирани експерти. Това е сложна и дълга материя, която трябва да се обсъди много внимателно. Аз мисля, че по-добрият вариант е "да се тупа топката" до мандата на Радев. След президентските избори нещата малко се промениха, има някакъв диалог в общественото и политическо пространство. Но трябва да е ясно, че БСП и ГЕРБ няма да подкрепят никого, и връчването на мандати е хроника на една предизвестена смърт.
- Според вас българинът достатъчно ли е политически грамотен, за да осмисли и гласува по мажоритарната система?
- Нито сме по-грамотни, нито сме по-малограмотни от съседите ни от запад и от север. В Гърция винаги излизането на улицата и протестът за нещо конкретно срещу политиците е носила полза за народа. У нас има много емоции, в Гърция има също емоции, но и доста разсъдък. Същото правят в Полша и Чехия. Иначе във всяка система - мажоритарна, пропороционална, смесена, създава възможност за публичен натиск за вземане на конкретни решения. Системите сами по себе си имат плюсове и минуси, но трябва да бъдат намерени инструментите, с които те да гарантират демократичен избор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
