Акад. Виктор Анатолиевич Матвеев е директор на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия. В края на миналата седмица той посети София, където му бяха присъдени две високи награди - международен член на БАН и доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".
- Виктор Анатолиевич, съобщихте в София, че български учени са участвали в откриването на последните четири елемента от Менделеевата таблица с поредни номера 113, 115, 117 и 118. Как стана това?
- Откритието на нови елементи само по себе си е крупно постижение на фундаменталната наука. То обаче не е резултат на моментно събитие. Резултат се постига с дългогодишни усилия, с програми, търсения, изследвания. Това е дълъг път и затова бих искал да отдам почит на първите, които са тръгнали по него. На първо място Георгий Николаевич Фльоров. 114-и елемент в Менделеевата таблица носи неговото име. Делото бе достойно продължено от ученика и съратника му Юрий Аганесян. А в първата група на учени е имало и талантливи български физици. Но не би трябвало да се дели общият успех на отделни части. Откриването на нови елементи се дължи на усилията на всички участващи в програмите страни и техните представители.
- Колко български учени участват сега в научната работа в Дубна?
- В института работят 35 български учени. Техният принос е много голям. Но освен това от България, както и от други страни, за определен период идват в Дубна учени от различни страни на специализация и за участие в разни школи. Особено внимание се обръща на младите специалисти. Искам да подчертая, че България през 1960 г. бе сред първите страни учредители но ОИЯИ.
- Институтът в Дубна работи по програми, близки до тези на ЦЕРН в Швейцария. Какви са досегашните резултати в сравнение със ЦЕРН?
- Между Дубна и ЦЕРН има много добри връзки и сътрудничество. Не само ние допринасяме за изследванията на ЦЕРН. И ЦЕРН смята за свой дълг да отговаря с взаимност и да участва в изследванията, които се провеждат в Дубна.
- В какво се изразява сътрудничеството?
- Те изпращат специалисти, технологии, експертизи. Крупните физически институти в света имат сходни програми, защото се стремят да решат едни и същи проблеми. Международни и европейски организации сега работят за формиране на обща стратегия за ядрени изследвания, като в това отношение програмата на Дубна е основна част на европейската програма.
- Няма ли сега политическото напрежение заради кризата в Украйна да затрудни научните връзки?
- ОИЯИ е международна научна организация, която стои извън политиката. Смятаме, че науката е над политиката. Без съмнение се надяваме, че научното сътрудничеството ще се запази. Неслучайно се казва, че науката сближава народите.
- Какъв бе поводът за визитата ви в София?
- Беше ми оказана висока чест. Избраха ме за международен член на БАН.
- Какво означава тази титла?
- Преди всичко вътрешна ангажираност да се живее с интересите на БАН, да се знаят проблемите на българската наука и да се съдейства за решаването им. И титлата почетен доктор на науките на СУ също е за мен голяма част.
- Как ви се струва София, която не сте виждали от дълго време?
- София е прекрасен град, красив и съвременен. Хората са изключително доброжелателни, топли. Искам да пожелая на българските си колеги напредък в подготовката на млади учени. Защото науката, това е бъдещето на страната.
- Да. Но науката е и пари, а пари за науката в България не достигат...
- Наистина за парите сега непрекъснато се говори навсякъде. Но главното все пак са хората. Много е важно да се прави всичко възможно, така че още от училищната скамейка да се запали интересът към науката сред младите хора. А след това да им се помага да достигнат до върховете на науката. От опит знам, че българските учени са много талантливи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
